В категории:Европа / Полша / Свят

„Нека се забавляват“

Патологичното отношение на правителството на „Право и справедливост“ към правата на жените в Полша има много сериозни последици

На осми март по улиците в цяла Полша манифестират жени, настояващи за равноправие и еднакви заплати с мъжете, поделяне на властта и зачитане на тяхното достойнство. Лозунгите от години са едни и същи, но тази година гневът е по-голям, а протестите изключително масови. Адресатът е най-често правителството на Беата Шидло. Какво точно се случи във връзка с проблемите на полските жени, откакто “Право и Справедливост” взеха властта през октомври 2015 г.?

Най-нашумели и най-скандални се оказаха елементите, свързани с т.нар. репродуктивни права, тоест с решението дали и кога искаме да имаме деца. Във връзка с тези въпроси „Право и справедливост“ направи доста промени, но не би трябвало да пренебрегваме трудностите (и облекченията), свързани с възпитанието и отглеждането на децата, както и положението на жените на пазара на труда.

Ще раждат и плюс това ще ги боли

Не е случайно, че на тазгодишните банери повече от всякога имаше нарисувани матки, утроби и влагалища – правителството на Беата Шидло, най-вече с активното участие на министъра на здравеопазването Константи Радживил, прокара редица правни регулации относно половите органи на милионите полски жени.

Най-важните промени, вече влезли в сила, засягат стандартите за околородилна грижа. Например принципът на първия контакт, който изисква веднага след раждането новороденото да се сложи на корема на майката, за да го докосне или прегърне, и едва след това да бъде преглеждано или задължението да се даде чаша вода на родилката. От сега нататък, основното право на интимност и достойнство на родилката, както и дали ще ѝ бъде разрешено да става или да се движи по време на раждането, дали ще може да разчита на присъствието на близък човек, ще зависят изцяло от регламента на съответната болница.

Вторият въпрос, не по-малко важен, е ограничаването на достъпа до спешната контрацепция ЕллаУан (EllaOne) – хапче, което се взима след секс, за да се предотврати оплождането на яйцеклетката, или – ако вече е настъпило – да се избегне имплантирането ѝ в стената на матката. Константи Радживил реши препаратът да бъде достъпен само с лекарско предписание, което означава, че хиляди жени просто няма да могат да го използват – за час при гинеколог в Полша се чака повече от три дена, а цената за частен преглед надвишава финансовите възможности на милиони полски жени. По този начин министърът обрече огромен брой от тях да се страхуват от нежелана бременност, да правят незаконни аборти или да отглеждат деца, които не са били желани.

Най-сериозните промени, от които бяха застрашени полякините, за щастие бяха предотвратени. През октомври миналата година беше отхвърлен гражданският проект предложен от „Ордо Юрис“ – сдружение на полски юристи с фундаменталистки католически възгледи. Този законопроект предвиждаше пълна забрана на абортите, дори и в случаите, когато плодът е със сериозни генетични нарушения или бременността е настъпила в следствие от изнасилване, кръвосмешение или полов акт с момиче под 15-годишна възраст, и дори когато застрашава живота на жената. В замяна за отхвърлянето на този проект който бе прекалено радикален дори за партията на Качински, католическите талибани получиха малък подарък. Полякините го наричат “ковчежно”. Става дума за еднократно изплащане на 4 000 злоти (около 2 000 лева), един вид милостиня за раждане на дете с много сериозни увреждания, дори то да е обречено да живее само няколко часа.

Предимствата и недостатъците на програмата „500+“

Наред с омразата си към женската сексуалност, която управляващата партия „Право и справедливост“ ясно показва с решенията си в областта на репродуктивните права, е невъзможно да не се забележи ефекта на най-голямата ѝ социална програма за бедните слоеве на обществото.

Беата Шидло (вляво) и Елжбиета Рафалкска (министър на труда и социалната политика) по време на първата пресконференция след въвеждането на програмата "500+". Източник: Уикимедия Комънс (Wikimedia commons)
Беата Шидло (вляво) и Елжбиета Рафалска (министър на труда и социалната политика) по време на първата пресконференция след въвеждането на програмата „500+“. Източник: Wikimedia commons

Програмата „500+“ намали крайната бедност сред децата с 94% и това е показател, който не може да бъде подминат. В Полша за икономическото състояние на домакинството в голяма степен са отговорни жените (дори и в ситуации, когато не те или не само те,заработват издръжката на семейството, тяхната роля е да пазаруват и да се грижат за подсигуряване на потребностите на членовете му) и не може да се подцени голямо облекчение, което изпитаха милиони полякини, получавайки паричната помощ в размер на 500 злоти на дете. Неверни се оказаха прогнозите, че жените масово ще напускат работа. Според изследванията на проф. Ришард Шарфенберг, направени през декември миналата година, паричната помощ е генерирала липса на активност сред трудещите се жени само в рамките 1,4%, а индексът за трудова заангажираност на жените се е променил само с 0,2%. Градските центрове за семейна помощ сигнализират, че благодарение на тази помощ много жертви на домашно насилие са се решили да напуснат своите мъчители.

В същото време трябва да помним и групите, които бяха изключени от програмата „500+“. Програмата не обхваща първото дете. Става въпрос предимно за самотните майки, които отглеждат едно дете и на които е също толкова трудно да се справят с живота, ако не и по-трудно, колкото и на многодетните семейства. Още повече, че увеличаването на минималната работна заплата без да се повдигне прага за правото на социални помощи от фонда за издръжка, доведе до загубата на допълнителни средства. Ограничаването на помощта „500+“ само за второ и следващо дете и игнорирането на нуждите на учащите се на деца на възраст над 18 години са най-големите грешки на програмата. Трябва да помним и презрителните изказвания на политици от управляващата партия, които изразяваха убеждение, че по този начин самотните майки ще се подбудят да си „уредят живота“. За съжаление дори най-добрите идеи на консерваторите винаги оставят зад борда тези, които не се вписват в техния светоглед.

Минимална работна заплата е много, но не е достатъчно

Полякините със сигурност почувстваха, в по-голяма степен от мъжете, увеличението на минималната работна заплата, включително въвеждането на почасова ставка от 12 злоти бруто. Тъй като те все още печелят по-малко от мъжете за една и съща работа, те са тези, които по-често стават жертви на политиката на затягане на колани, упражнявана от полския бизнес. И като добавим и програмата „500+“, която дава на полякините (и на поляците, разбира се) нова позиция при договарянето на пазара на труда, защото намалява риска да умрат от глад без жалката работа, платена примерно три злоти на час, отчитаме, че това донесе реални резултати – заплатите през 2016 г. бяха с 4% по-високи в сравнение с предишната година, но липсват данни за това какво е било разделението между жените и мъжете.

От друга страна „Право и справедливост“ открито пренебрегва професиите, които са най-повлияни от ситуацията, тъй като работодателят всъщност е държавата. По отвратителен насилствен начин бяха потушени стачките на медицински сестри в Здравния детски център. Жените се бореха за по-високи заплати и за увеличаване щата, тъй като не съумяват да се справят с количеството работа и да осигурят максимална безопасност за пациентите си. Министерството и медиите, които поддържат „Право и справедливост“, започнаха агресивна кампания срещу цялата професионална среда. Не по-добре постъпи правителството и с учителите. Увеличението на заплатите им тази година беше символично – по-малко от 30 злоти на месец, и хиляди от тях ще загубят работа си в следствие на новата реформа. Учителската среда беше също скандално пренебрегната в дискусиите за съдържанието на учебната програма и новите униформи.

Що се отнася до образованието не бива да забравяме и „защитените малки деца“, тоест анулирането на реформата на „Гражданска платформа“, с която децата се пращаха година по-рано на училище. Детските градини трябваше да приемат миналата година всички 6-годишни деца и съответно не останаха места за 3-годишните. Докладът на Върховната камара за контрол съобщава, че 200 семейства не са имали къде да настанят децата си само в Швентокшиското воеводство (източна Полша). В контекста на полските домакинства, където мъжът обикновено печели повече, жените е трябвало или да се откажат от работата си, или да наемат някой, който да се грижи за децата, но това е непосилен разход за много семейства. Нестабилността на образователната система винаги в крайна сметка се отразява на родителите, а в Полша – най-вече на майките.

За тях никой не си спомня

Никоя система за социална подкрепа не може да бъде ограничена само до родителите – дори и тогава, когато е много щедра към тях. Една социална група беше забравена от „Право и справедливост“ – хората, които се грижат за роднини, които по различни причини не могат да живеят самостоятелно и да се грижат за себе си. Тези хора в по-голямата си част са жени. И не става въпрос само за гледане на деца с увреждания, въпреки че положението им е критично – припомняме, че правителството, което иска да принуди жените да раждат деца със сериозни недъзи им гарантира все пак някаква, макар и обидно малка, подкрепа в последствие. Най-забравената група са хората, които се грижат за възрастни роднини, които са имали инцидент, инсулт, или са станали немощни поради възрастта си. Грижата за възрастна майка или за дядо, баба, роднина е изцяло на плещите на дъщери, снахи или внучки. Правителството, което се бие в гърдите, че неговия приоритет е семейството, изцяло ги забрави. За напускане на работа по тези причини се получава обезщетение от 520 злоти (около 250 лева), които не стигат дори за пелени. И още нещо – преди изборите „Право и справедливост“ обещаваше много на групата от хора, грижещите се за несамостоятелни възрастни. Подкрепи ги също така в борбата с „Гражданска платформа“ и днес виждаме тяхната груба политическа игра с човешкото страдание и отчаяние.

Огромно презрение

Стотици хиляди жени протестираха в цяла Полша по време на "Черния протест". На снимката се вижда масовия митинг в центъра на Варшава. Източник: Фейсбук (Facebook.)
Стотици хиляди жени протестираха в цяла Полша по време на „Черния протест“. На снимката се вижда масовия митинг в центъра на Варшава. Източник: Фейсбук (Facebook.)

Не може да се отрече, че след идването си на власт „Право и справедливост“ въведе определени подобрения в ежедневния живот, няма смисъл и да се заблуждаваме, че предишните правителства полагаха огромни грижи за родилките, че позволяваха свободен достъп до контрацепциите и абортите, че се отнасяха с уважение към исканията на стачкуващите учители или медицински сестри или че се стараеха грижите за близък човек да не означават глад и беднотия за семейството. Това, което отличава правителството на „Право и справедливост“ в отношението към полските жени е може би най-вече зле прикритото презрение към тях, което беше най-видимо по време на т.нар. „Черен протест“ – бунт, който за нашата страна беше необичаен и много вълнуващ. Рамо до рамо вървяха жени от различни социални слоеве, от малки и големи градове, богати и бедни, католици и атеисти. Светът продължава да говори за този протест, напомнят за него и стачкуващите на осми март американки.

Говорейки за отношението на правителството на „Право и справедливост“ към жените, не бива да забравяме за Качински, който заяви, че той и неговите подчинени „искат жените да раждат дори деца със сериозни малформации или генетични увреждания, за да бъдат кръстени“. Не бива да забравяме и за Витолд Вашчиковски, министърът на външните работи, чиято реакция спрямо протеста бяха думите „нека се забавляват“. Той заяви, че жените, излезли на улиците в защита на своите права и достойнство „си играят“, „обличат се странно” и „скандират глупости“. Или за Константи Радживил, който по време на дискусиите се подигра с полякините и за контрацепциите, заявявайки, че полякините “масово и безсмислено гълтат ЕллаУан, като бонбончета”. Да отбележим и депутата Доминик Тарчински, който в отговор на въпроса какъв съвет би дал на жените, забременели в резултат на изнасилване, препоръча презервативи. И Рафал Пиясецки, общинар от град Бидгошч, който в унисон с „традиционния семеен модел“ призна, че понякога унищожава предмети на съпругата си и запушва устата ѝ с ръка, когато е раздразнен от нейното поведение или я следи (жената се оплаква, че мъжът ѝ просто издевателства върху нея и я бие).

Отдавна нито едно правителство не си е позволявало такива унизителни изявления спрямо жените във връзка с техния сексуален живот, майчинството и ситуациите, когато са били жертви на насилие. И с една дума – просто защото са жени. И именно тези изявления, това презрение, съчетани с разочарованието от по-ниските заплати и липсата на сигурност, уважение и подкрепа водят до факта, че на тазгодишните манифестации ние сме по-многобройни в сравнение с миналите години.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар