Евростат: Всеки втори българин страда от материални лишения

Всеки втори българин страда от материални лишения, като по този показател България е лидер в Европейския съюз. Средно за общността за материално лишен се счита един на всеки шест души. Около една трета от българите пък са изправени пред остри материални лишения, като по този показател също сме на върха на негативната класация. Това сочат данните от доклад на Евростат за 2015 година, публикуван днес.

„Наред с измерителите за бедност, отнасящи се до доходите, един друг механизъм дава още по-широка представа за социалното изключване – материалните лишения. За хора страдащи от материали лишения се считат онези, които имат просрочия по кредити и наеми, не могат да си позволят неща като отоплен дом, едноседмична почивка далеч от дома годишно или нямат възможност да осигурят набор от стоки, които са необходими или желателни за нормалното съществуване на всяко домакинство“, обясняват от Евростат. За материално лишение се считат хората, които имат проблеми в поне от три от общо девет конкретни индикатора. Други индикатори са невъзможността човек да си позволи да яде месо или риба (или вегетариански еквивалент) на всеки втори ден, невъзможността да бъдат посрещнати неочаквани финансови затруднения, невъзможността да бъде закупен телефон (включително мобилен), невъзможността да бъде закупен цветен телевизор, миялна машина или кола.

Един на всеки шест души в Европейският съюз (17%) попада в категорията „материално лишен“ през 2015 година, сочат данните на Евростат. На първо място в тази отрицателна статистика с далеч по-сериозна пропорция е България, където почти половината или всеки втори човек е в тази категория – 49,1%. След нас се нареждат Гърция (40,8%), Румъния (39,5%) и Унгария (34,8%). (Виж графика 1)

По-малко от един на всеки ден десет души страдат от материални лишения в Холандия и Австрия (8,2% от населението), Дания (8,2%), Финландия (7,7), Люксембург (4,9%) и Швеция (2,8%). В класацията са включени още Швейцария, Исландия и Норвегия, които не са членове на ЕС, но също са пример за държави с много нисък процент на материално лишени граждани.

България е лидер и по отношение на процент от населението, който е в състояние на остри материални лишения. Тук попадат хората, които не могат да си позволят четири или повече от деветте конкретни индикатора. По данните на Евростат, от остри материални лишения у нас страдат 34,2% от хората – най-високият показател за Европейския съюз. (Графика 2).

Борбата с бедността и социалното изключване са основен приоритет на Европейския съюз, но поради своята сложност тези проблеми се измерват трудно чрез обикновена статистика, анализират от Европейската статистическа служба. Поради тази причина се въвеждат различни индикатори, сред които „застрашени от бедност“, „намиращи се на прага на бедността“, „остро материално лишени“ и други като липса на достъп до образование и спорт, здравеопазване и т.н.

През 2015 година 118,8 милиона души в Европейския съюз, което е 23,7% от цялото население, са категоризирани като част от домакинства, изправени пред „риск бедност или социално изключване“. (Графика 3). Спрямо 2014 година от тази класация са изключени около 3,1 милиона души, което представлява намаление с 0,7 процентни пункта от цялото население на ЕС.

По този показател България също оглавява класацията в негативен смисъл – 41,3% от българското население през 2015 година попада в категория „риск от бедност или социално изключване“ според Евростат. Нещо повече – за разлика от общата за ЕС тенденция за подобряване на тази ситуация и понижаване на процента, у нас той се е увеличил с 1,2 процентни пункта – от 40,1 на 41,3% за 2015 спрямо 2014 година. В абсолютни стойности според европейската статистическа служба у нас през 2015 година в риск от бедност или социално изключване са 2 982 000 души, като през 2014 година те са били с около 80 000 по-малко.

И по този показател след нас се нареждат Румъния (37,4%) и Гърция (35,7%), а с най-добри показатели е Чехия с 14%. Между 16 и 18% в риск от бедност и социално изключване е населението на Швеция, Дания, Финландия, Холандия, Франция и други. Същевременно обаче Румъния е рекордьор по брой хора, които са подобрили благосъстоянието си и са напуснали тази негативна класация – според Евростат това са около 608 000 души (от 40,3% през 2014 на 37,4% за 2015 година). Около 576 000 души са излезли от тази класацията в Полша, 492 000 във Франция, 425 000 в Германия, 362 000 в Унгария и т.н. Увеличение на процента, а не намаление, освен в България има още в Литва (2,0 процентни пункта), Кипър (1,5) и Италия (0,4).

В средносрочна петгодишна перспективна за целия Европейски съюз процентът на хора в риск от бедност или социално изключване се е покачил до 24,7% през 2012 спрямо 23,7% през 2010, но през 2013 и 2014 ситуацията се е подобрила – процентът е спадал, за да достигне през 2015 нивата от 2010 година. В България най-сериозно намаление на процента, съответно хора подобрили състоянието си, има в периода 2013 – 2014 година: от 48% през 2013-та с цели 7,9 процентни пункта до 40,1% през 2014, за да тръгне отново нагоре през 2015, достигайки споменатите вече 41,3%. От Евростат обаче правят забележка, че през 2014 година в България е имало промяна на методологията за изчисление, като вероятно именно на това се дължи и твърде рязката промяна в ситуацията. В периода между 2010 и 2013 у нас ситуацията е била в общи линии стабилна в негативно отношение – съответно 49,2% (2010), 49,1% (2011), 49,3% (2012), 48% (2013).

Индикаторът „риск от бедност и социално изключване“ се формира на база три основни показателя – риск от бедност, тежки материални лишения и ниска интензивност на труда. Хората се считат за попадащи в категория „риск от бедност или социално изключване“, ако са изправени пред поне един от тези три показателя. Въпреки това 32,4% от хората, попадащи в тази категория, са били изправени пред поне от два показателите през 2015 година.