След като Канада и Европейския съюз ратифицираха всеобхватното икономическо и търговско споразумение CETA, критиките към него се увеличиха с нов научен доклад, пише канадското издание на Huffington Post. Авторите на доклада – икономистът от ООН Пиер Колер и колегата му от холандския университет Delft Сервас Сторм изтъкват, че споразумението е направено на основата на погрешни и нереалистично оптимистични икономически модели.
Според проучването прилагането на СЕТА ще доведе до намаляване на заетостта и ще потиска ръста на заплащането както в Европейския съюз, така и в Канада. Според изчисленията на двамата икономисти до 2023 г. заради повишаването на ефективността в по-големия пазар ще бъдат загубени 227 хил работни места, 204 хил. от които в ЕС и 23 хил. в Канада. Този спад на работните места ще потиска ръста на заплащането, което ще коства на средностатистическия канадски работник пропуснати годишни доходи в размер на 1776 евро (2460 канадски долара). В ЕС загубите ще са в размер от около 320 до 1340 евро в зависимост от страната.
“В настоящия контекст на слаб икономически растеж, конкурентният натиск, който ще бъде предизвикан от търговското споразумение ще доведе до безработица, неравенство и загуба на благосъстояние. Най-малкото това показва, че официалните изследвания не предоставят солидна основа за информирано решение по отношение на СЕТА”, пишат Колер и Сторм.
Изследването е публикувано в последното издание на International Journal of Political Economy. То оспорва прогнозите на предишни доклади, като например публикуваното през 2008 г. съвместното изследване на канадското федерално правителство и ЕС. Според него подобно споразумение ще доведе до 20% скок в търговията между Канада и ЕС, която би добавило към БВП на двете страни по около 0.7-0.8%.
Колер и Сторм обаче изтъкват, че тези прогнози, както и други подобни, са базирани на погрешен икономически модел. Те заявяват, че моделът на “изчислимо общо равновесие” (CGE), разработен през 2005 г., прави твърде много оптимистични допускания за това как икономиките реагират на сделки за свободна търговия. CGE например предполага пълна заетост – т.е. приема, че всеки, който иска да работи може да го прави, както преди, така и след сделката.
“В тези CGE анализи, икономиките на Канада и ЕС се приспособяват към реформата в търговията мигновено и без каквато и да е цена. Този модел отхвърля предварително и без обосновка всякакви потенциални разходи, изключва от самото начало всеки известен риск, свързан с по-дълбоката либерализация”, пишат авторите. Други икономисти, привърженици на този тип сделки спорят, че използваният от Колер и Сторм модел – Global Policy Model на ООН, игнорира някои от положителните ефекти от либерализацията на търговията.
Споразумението бе подписано от тогавашния консервативен премиер на Канада Стивън Харпър и президента на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо, след над четири години на преговори, останали до голяма степен секретни за публиката. Оттогава сделката минава през бавния процес на ратификация. През миналата седмица Европейският парламент прие споразумението с 408 гласа “за” срещу 254 “против”. Това означава, че 90% от сделката ще може да започне да се прилага временно в рамките на месеци. Останалите 10% от сделката, включително една от най-противоречивите ѝ части – корпоративните арбитражни трибунали – трябва да бъдат гласувани от националните и регионални парламенти на страните-членки. Също така 14 от страните в ЕС биха могли да подложат споразумението на национален референдум.
На 21 февруари голяма група френски депутати внесоха искане в Конституционния съд на страната да блокира приемането на СЕТА. В общото изявление на 106 народни представители се изтъква, че споразумението предполага прехвърляне на суверенитет от подписалите страни “отвъд това, което с договорено е рамките на ЕС”. Сред подписалите депутати има членове на “Ляв фронт”, на “Зелената партия”, включително бившия министър Сесил Дюфло, както и бивши социалисти. Същевременно неправителствената организация Foodwatch и трима френски правни експерти разпространиха отворено писмо, в което се изтъква, че СЕТА противоречи на конституцията на страната.
Вотът за СЕТА показа значителни разделения между намиращите се в център-ляво европейски политици, отбелязва Euractiv. Това е особено видно за двете най-големи икономики в региона Германия и Франция. Докато всички френски социалисти гласуваха против споразумението, голяма част от германските го приеха.
Досега не се е случвало национален парламент да спре търговска сделка, като откаже да я ратифицира. Но СЕТА привлече голямо влияние и предизвика големи протестни движения в редица европейски държави, което създава известна вероятност за изненади в националните парламенти. Освен това още преди гласуването в Европарламента бе ясно, че белгийското правителство се очаква да поиска от Европейския съд становище за законността на спорните инвестиционни съдилища, предвидени в СЕТА.
