За поредна година от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) обявиха, че има драстично разминаване между висшето образование и пазара на труда. Анкета сред работодателите показва, че мнозинството от тях смятат, че студентите имат нужда от допълнителни знания, а 41% са “обучавали допълнително наетите от тях млади хора заради пропуски при образованието им”. Това не е толкова голяма драма, като се има предвид, че еволюцията на технологиите и без това изисква от работниците да се учат през целия си живот. Недостигът, според работодателите, е основно от квалифицирани кадри, в сферата на машинното инженерство, електротехниката, икономиката и компютърната и комуникационна техника.
Проблемът с тази статистика е, че всички твърдения на бизнес асоциацията за състоянието на образователната система и търсенето на кадри на пазара да се базират само на анкета, събираща субективните усещания на работодателите, които членуват в нея, без позоваване на никакви достоверни данни. Въпреки това, техните мнения влияят сериозно при взимането на политически решения за бъдещето на образованието. Например, от БТПП не пропускат да се похвалят, че предметът “Предприемачество” е въведен в училищните програми, благодарение на тяхно предложение, а през 2016 г. на базата на несигурните им данни държавата определи приоритетни направления, което доведе до пренасочване на средства от едни специалности към други. Това предизвика някои нелогични действия – въпреки изтичането на медици от страната, субсидиите за здравните специалности бяха намалени, тъй като се смята, че бизнесът не търси такива кадри.
Как ще изглежда пазарът на труда след 10 години?
Казано накратко – не знаем. Не знаем дори какви специалности се търсят най-много в момента. Една част от работодателите (не знаем каква) не обявяват свободните работни места в “Бюро по труда”, макар че имат такова задължение. За спазването му обаче няма нито контрол, нито санкции.
От анкетата на БТПП става ясно, че бизнесът изпитва нужда от кадри с високо техническо (70%) и икономическо (35%) образование. На сайта на Агенцията по заетостта (АЗ) обаче са обявени едва 133 места за специалисти в технически науки, 56 за техници в производствени процеси, 109 за машинни техници и 17 за електроинженери от общо 14826 свободни места. Значителна част от обявените места в тези професии са със заплащане под средното за страната или дори на равнището на минималната заплата. Дали при това положение действителният глад не е за кадри с отлично образование и опит, но готови да работят без пари?
Работодателите, участвали в анкетата на БТПП, имат нужда и от кадри със средна квалификация, например стругари, фрезисти и монтьори, но в бюрата по труда са обявени по-малко от 100 позиции за механици и монтьори. Онези, които твърдят, че търсят нискоквалифицирани работници, са в рамките на статистическата грешка, но в базата данни на АЗ се вижда, че има в пъти повече обявени такива позиции. Причината за това разминаване може да бъде само една – много от работодателите явно търсят висококвалифицирани сервитьори, продавачи или охранители с висше техническо образование.
Бъдещето не е онова, което беше
Докато управляващите често бързат да угодят на бизнеса със законодателни промени в средното образование и пренасочване на средствата във висшето, те често пропускат да забележат, че работодателите знаят не по-добре от всеки друг от какви специалисти ще се нуждаят след 5 или 10 години.
Това може да се види от най-обикновено сравнение на анкетите на БТПП през годините. Например, през 2014 г. само 3% от работодателите са смятали, че ще имат нужда от специалисти с филологическо образование, но на следващата година бъдещето се е променило, като потребността от такива кадри се удвоява. Това е нищо спрямо интереса към специалистите в областта на архитектурата и строителството, който скача почти 5 пъти за една година – от 3 на 14%. По същото време 24% от представителите на бизнеса твърдят, че ще имат нужда от химици и биолози в бъдеще, но след две години нивото рязко пада до 10%. Интересът към информатиците също варира между 11 и 28%. В тези колебания няма никаква изненада, тъй като те следват промените в търсенето и предлагането на пазара. Затова да се оплакваш, че образованието не отговаря на потребностите на бизнеса е всъщност недоволство спрямо същността на пазарната икономика.
След като работодателите нямат и не могат да имат устойчива представа за необходимите след десетилетие кадри, вероятно поне имат такава за състоянието на висшето образование, за промени в което редовно призовават? За съжаление, тук отново си личи, че анкетите на браншовите организации не могат да са източник, спрямо който да се моделират държавните политики. През 2014 г. 77% от работодателите са смятали, че студентите имат нужда от допълнително обучение, но година по-късно този дял се срива на 60%. Същевременно, частично доволните се вдигат от 8 на 19%, само за да се сринат отново година по-късно. През 2017 г. пък за пръв път от нищото се появяват 9% напълно доволни от висшето образование представители на бизнеса. Въпреки че тези данни са очевидно ненадеждни, те ежегодно биват дискутирани сериозно и вземани предвид при промените в образователната ни система.
About The Author
