Шест въпроса за неравенството

В началото на 2017 година благотворителната организация Oxfam публикува доклад, според който осемте най-богати милиардери в света контролират толкова богатство, колкото и най-бедната половина от населението на планетата. Докладът бе поредно потвърждение, че богатството не се преразпределя от себе си, което вече признават дори висшите ръководни фигури в организации като Международния валутен фонд. Темата за неравенството набира все повече популярност в последните години, а данните от изследването на Oxfam предизвикаха сравнително голям отзвук, включително и в България. След неговото публикуване организацията е затрупана от писма, като избира шест основни въпроса, на които да отговори.

1. Защо Oxfam вдига толкова голяма врява по адрес на свръхбогатите? Не е ли по-важен броят на бедните и борбата с бедността?

Oxfam не е анти-богатите, но е анти-бедността. Огромното неравенство означава, че милиони са в капана на бедността, защото онези икономически догми и правила, които позволяват натрупването на свръхбогатства, всъщност генерират и бедността. Примери за това са укриването на данъци в офшорки или непрекъснатото нарастване на възнагражденията на висшия мениджмънт за сметка на работните заплати на служителите. Стотици милиони хора по света нямаше да живеят днес в бедност, ако в последните години се правеше повече за намаляване на ножицата между бедни и богати.

If we don’t end neoliberalism we’ll see more of what happened in the last 25 years, warns Oxfam. pic.twitter.com/i1CH3dswFY

— Johan Norberg (@johanknorberg) January 17, 2017

Действително се постигат успехи в борбата с бедността, но дори според Световната банка тези постижения за поставени под въпрос заради все по-силно увеличаващото се неравенство. Съвсем наскоро Световната банка заяви, че никога не можем да се справим с бедността, ако не прекъснем тенденцията за оформяне на огромни неравенства.

2. Защо Oxfam критикува хора като Бил Гейтс, които дават огромни суми пари за благотворителност?

Oxfam не критикува тези мъже. Организацията просто посочва, че в съвременната икономика нещо много се е объркало, след като имаме подобни екстремни нива на неравенство – 8 души притежават толкова богаство, колкото други 3,6 милиарда. Действително част от свърхбогатите и големите корпорации имат роля в кризата с неравенството – като избягват данъци или използват парите и връзките си, за да си гарантират такава политика на правителствата, която ще продължи да работи изцяло в тяхна полза. Големите корпорации, за да максимизират печалбите за своите богати акционери, редовно намаляват заплати или възнаграждения за дребните производители и доставчици на необходимите им стоки и услуги, което от своя страна не позволява на последните да развиват адекватно своите предприятия.

Богатите хора, които влагат средства в благотворителност, трябва да бъдат поздравени. Но благотворителността не може да замести отговорността на един човек или компания да заплаща коректно своите данъци или да гарантира на работниците си достойни и реални възнаграждения.

3. Стастиките на Oxfam са силно преувеличени. Много от хората в „долната половина“ по отношение на богатство не са бедни – те са се дипломирали, използвайки студентски заеми.

Това важи за много малка част от случаите. Мнозинството от хората в тази група са наистина ужасно бедни и всеки ден се борят за оцеляването си. Случаите на хора, които нямат необходимите средства за да си платят за адекватни здравни грижи са милиони. Дори да преизчислим богатството на „долната половина“, изключвайки нетните дългове, общото им богатство ще бъде равно на 56 милиардери – това все още е огромно и шокиращо неравенство.

4. Oxfam са анти-капиталисти

Не става дума за идеология – става дума за здрав разум. Една здрава пазарна икономика е от ключово значение за преодоляване на бедността и неравенството, но ситуацията не е такава днес. Свидетели сме на екстремен капитализъм, който работи само за онези на върха. Ето защо Oxfam призовава правителствата да управляват своята икономика така, че тя да работи за всички, а не само за т.нар. „един процент“.

‘Shocking? Yes. Unfair? Yes. Inevitable? No.’ @DeborahHardoon on the research for ‘An Economy for the 99%’ https://t.co/s1bd8jY9Xd #wef2017 pic.twitter.com/NGsCA1fFIV

— Oxfam International (@Oxfam) January 16, 2017

5. Ще имат ли полза бедните, ако няколко магнати са по-малко богати?

Да – в по-хуманна икономика те ще имат полза от това. При една по-справедлива икономика за хората, колкото си по-богат, толкова повече данъци ще трябва да платиш. Тези средства ще отидат за укрепване на здравеопазването, образованието, инфраструктурата и инвестициите в технологии и лекарства, които могат значително да подобрят живота на всички, и особено на най-бедните. В една по-хуманна икономика, големият бизнес и супербогатите ще имат по-малко пари в брой, защото ще заплащат на служителите си по-добри заплати – това може да са хората в техните фабрики или онези, които чистят домовете им. В по-хуманна икономика, големите корпорации и свръхбогатите няма да бъдат в състояние да натрупат такива огромни богаства, защото няма да могат да използват парите и връзките си, за да гарантират през подчинените им политици такива закони, които облагоделстват тях за сметка на мнозинството.

6. Много анализатори твърдят, че капитализмът базиран на свободния пазар е измъкнал милиони от бедността – особено в страни като Индия и Китай. Не работи ли всъщност капилизмът за бедните?

Да описваш заслугата на свободния пазар като магическото хапче, спомагащо за преодоляването на бедността е наивно и игнорира ключовата роля на правителствата за подобряване на здравето, образованието и заетостта в тези страни. Именно действията на държавата, а не „невидимата ръка на пазара“ са ключови за извеждането на хората от бедността. Например през 2004-та година Китай въведе минимална работна заплата, а Индия има изключително амбициозна програма за социална сигурност, която има за цел да се гарантират най-малко 100 работни дни годишно на всяко едно домакинство.

Постигнатият напредък в борбата с бедността е факт, но не трябва да подминаваме и многото пропуснати възможности по пътя до тук. Необходими са много повече действия, които да гарантират, че всички ще се възползват от икономическия растеж. Oxfam далеч не е единствената организация, която твърди, че е необходим различен подход – това се признава освен от МФВ и Световната банка и от редица бележити икономисти в последните години.