През първия си пълен ден като президент на САЩ Доналд Тръмп продължи да демонтира наследството на предшественика си, като оттегли подписа на Вашингтон от търговското споразумение с 11 други държави от тихоокенаския регион. Новият президент също така подписа укази за забрана на финансиране на международни организации, осигуряващи консултации и помощ за аборти, както и за замразяване на наемането на служители във всички федерални институции с изключение на армията.
Решението на новата президентска администрация да се откаже от Транстихоокеанското партньорство (ТПП) не е изненада. По време на предизборната кампания не само той, но и други водещи кандидати за поста отправяха критики към международните търговски сделки. Дори кандидатът на Демократическата партия Хилари Клинтън промени първоначалната си положителна позиция по този тип споразумения и се изказваше против ТПП. Острата позиция на Тръмп срещу TПП му осигури силна подкрепа в ключови за изборния резултат централни щати, които са сред най-тежко пострадалите от загубата на работни места заради НАФТА – споразумението за свободна търговия в Северна Америка. То бе подписано, когато президент бе съпругът на Хилари – Бил Клинтън.
Барак Обама считаше ТПП за успех в засилването на влиянието на САЩ в тихоокеанския регион и ограничаване на позициите на Китай. Неговата администрация подготвяше идентично споразумение с Европейския съюз – Трансатлантическото търговско споразумение (ТТИП), преговорите по което вървяха с по-бавен темп. Засега администрацията на Тръмп не е обявила какви действия ще предприеме по преговорите за ТПТИ и другото глобално споразумение за либерализация на търговията с услуги TiSA. Очаква се Тръмп да поиска от Канада и Мексико предоговаряне на условията по НАФТА.
Въпреки усилията на Обама, ТПП така и не бе ратифицирано от контролирания от републиканците конгрес. Освен бившия президент на САЩ, няколко азиатски политически лидери също инвестираха значителен политически капитал в провалилото се споразумение, отбелязва Guardian. Прессекретарят на Тръмп Шон Спайсър заяви, че в бъдеще администрацията ще работи за двустранни търговски споразумения.
Подаръци за корпорациите
Преди да подпише указа за изтегляне от ТПП, Тръмп проведе среща с ръководители на корпорации като Dell, Johnson & Johnson и Lockheed Martin, както и с предприемача Елон Мъск. Пред тях новият президент обяви, че планира да ореже значително регулациите за бизнеса и да понижи корпоративния данък от 35% до ниво между 15 и 20 на сто.
„Искаме да върнем производството в нашата страна. Това е една от причините, поради които аз съм тук, а не някой друг“, заяви Тръмп. Той добавя, че компании, които изнасят фабриките си извън САЩ и после се опитват да продават продуктите си отново в страната, ще бъдат наказвани „със значителни мита“. Заради заканите, че ще наложи мита за компании, изнасящи производството си в страни като Мексико, Тръмп е обвиняван в лицемерие, тъй като много от неговите бизнеси правят същото.
Сенатор Бърни Сандърс, който също е отявлен критик на ТПП, изрази одобрение за решението на новия президент. „Милиони работници и техните профсъюзи се бореха дълго и упорито, за да победят ТПП, и аз се радвам, че с тази сделка е свършено. През последните 30 години сключихме много търговски споразумения, които ни костваха милиони добре платени работни места и доведоха до понижаване на заплащането на труда“, заявява той. Сандърс обаче подчертава, че ако президентът Тръмп е сериозен относно позицията си срещу прехвърлянето на работни места в чужбина, той би могъл да даде пример, като затвори собствените си експлоататорски фабрики в Бангладеш, Китай и Мексико и върне тези работни места в Америка. „След това той ще може да работи с Конгреса за нова търговска политика, която да е в услуга на американските работници, а не на изпълнителните директори на големи транснационални корпорации“, изтъква Сандърс.
Канадската писателка и активистка Наоми Клайн от своя страна коментира, че Тръмп предлага „грозна сделка“ – от една страна премахва ТПП, но от друга осигурява огромни данъчни облекчения за корпорациите и се заканва да премахне две трети от регулациите. „Няма нищо за празнуване“, отбелязва тя.
Trump has made an ugly deal: he yanks TPP but showers corps with massive tax cuts + vows to slash regulations by 75%. Nothing to celebrate.
— Naomi Klein (@NaomiAKlein) January 24, 2017
Някои изтъкнати представители на републиканската партия посрещнаха критично решението на Тръмп за ТПП. Сенатор Джон Маккейн коментира, че това е „сериозна грешка“ с дългосрочни последици. „Това ще създаде възможност на Китай да пренапише икономическите правила за сметка на американските работници. Освен това ще изпрати притеснителен сигнал за американска неангажираност в Азиатско-тихоокенаския регион в момент, в който не можем да си го позволим“, заявява той.
Дванадесетте държави, които участваха в ТПП, отговарят за около 40% от световния брутен вътрешен продукт. Привържениците на споразумението настояваха, че то ще осигури значими стимули за участващите страни, ще „отключи възможности“ и ще „отговори на предизвикателствата на глобалната икономика през 21 век“. Миналогодишните президентски избори в САЩ обаче дойдоха в момент, в който ползите от този тип международни търговски споразумения във все по-голяма степен бяха поставени под въпрос. Политици и активисти предупреждаваха, че подписването на ТПП ще доведе до нови загуби на работни места и конкурентен натиск за намаляване на заплащането. Темата за търговските споразумения се превърна в централен въпрос в предизборната кампания, като и двете основни партии в САЩ започнаха да ги критикуват като символ на провала на глобализма и загубата на работни места.
Опонентите на търговските сделки ги считат най-вече за подарък за едрия бизнес, който не само окуражава по-нататъшно изнасяне на производства в страни с по-евтина работна ръка, но същевременно стимулира повишаването на цените на лекарствата и други продукти. Голяма роля за негативното отношение към ТПП в САЩ изиграха уроците от подписаното през 1993 г. споразумение НАФТА. Макар търговията между САЩ, Канада и Мексико наистина да нарасна, търговските дефицити и емиграцията се увеличиха. Според някои изследвания НАФТА е довела до загуба на 700 хил. работни места само в САЩ.
Духът на Рейгън
Заедно с указа за ТПП Доналд Тръмп се разписа и за подновяването на политика от времето на Роналд Рейгън, забраняваща на използването на американска финансова помощ от международни здравни организации, които предлагат консултации и информация за аборти като опция за семейно планиране.
Законът вече забранява държавни помощи от САЩ да бъдат използвани за директно финансиране на извършването на аборти в чужбина, включително в държави, където тези процедури са законни. Указът на Тръмп обаче предвижда и замразяване на финансирането за неправителствени организации в бедни държави, ако те предлагат консултации за такива процедури или лобират за узаконяване на правото на аборт в своите държави. Забраната ще важи дори ако организациите използват друго финансиране за тези дейности. Тази забрана е въведена първоначално през 1984 г. Обикновено администрациите на президентите от Демократическата партия я премахват, а републиканците я възстановяват.
Тръмп подписа указа един ден след годишнината от решението на Въровния съд от 1973 г. за узаконяване на абортите. Активисти се опасяват, че това право е под заплаха заради консервативното мнозинство в Конгреса и администрацията на Тръмп. Критиците на новия президент посочват, че при подписването на указа в стаята е присъствала само една жена. За кабинета на новия президент са номинирани само четири жени.
As long as you live you’ll never see a photograph of 7 women signing legislation about what men can do with their reproductive organs pic.twitter.com/dXjfVjnRiX
— Martin Belam (@MartinBelam) January 23, 2017
„Чуждестранните неправителствени организации ще бъдат принудени да дават на жените непълни медицинска информация, съвети и грижи, за да могат да участват във финансирани от САЩ програми. Когато за последно бе в сила, тази мярка за глобална цензура доведе до намаляване на достъпа до услуги за семейно планиране в цял свят. Изследванията постоянно показват, че случаите на аборти намаляват, когато жените имат достъп до услуги за семейно планиране и контрацептиви“, коментира Нанси Пелоси, лидер на демократическото малцинство в Сената.
„Срамното решение на президента Тръмп ще доведе до повече случаи на нежелана бременност, на усложнения и увреждания при бременност, по-малко информация за превенция и лечение на ХИВ/СПИН, и най-вече повече, а не по-малко аборти“, добавя тя. Според оценките на Световната здравна организация по света всяка година се извършват 21 млн. аборта в опасни условия, които са отговорни за 13% от смъртните случаи на родилки в глобален мащаб.
About The Author
