Медея Бенджамин*, Guardian
Повечето американци вероятно биха били удивени, ако осъзнаят, че президентът Обама, който бива обрисуван от учените глави във Вашингтон като воюващ с неохота, всъщност бе истински „ястреб“. Иранската ядрена сделка и размразяването на дипломатическите отношения с Куба, за съжаление, стоят сами като примери за успешно използване на дипломация вместо агресия в управлението му.
Макар Барак Обама да влезе в Белия дом с обещанието да сложи край на войните на предшественика си Джордж Буш, той си тръгва от Овалния офис като президентът, който е бил във война по-дълго от всеки друг в историята на САЩ. Той е ѝ първият президент, служил два пълни мандата в състояние на война.
Президентът Обама наистина намали броя на щатските войници в Афганистан и Ирак, но драматично разшири въздушните войни и използването на сили за специални операции по цялото земно кълбо. През 2016 г. оперативни служители на щатските специални части са присъствали в 70% от страните по света. Общо 138 държави, което представлява зашеметяващ скок от 130% спрямо администрацията на Буш.
На база данните на щатското министерство на отбраната анализаторът от Съвета за външнополитически отношения Мика Зенко изчислява, че само през миналата година администрацията на Обама е хвърлила поне 26 171 бомби по света. Това означава, че през всеки ден на 2016 г. щатските военни са хвърляли по 72 бомби върху бойци и цивилни в чужбина. Това означава по три бомби на всеки час, 24 часа в денонощието.
Макар повечето от тези атаки да са били в Сирия и Ирак, щатски бомби също така са падали върху хора в Афганистан, Либия, Йемен, Сомалия и Пакистан. Това са седем държави, където мнозинството от населението е мюсюлманско.
Една техника на бомбардиране, в която президентът Обама се отличи, са ударите с безпилотни самолети. Като главнокомандващ той разшири използването на дронове извън официално декларираните бойни полети в Афганистан и Ирак, най-вече в Пакистан и Йемен. Обама е одобрил над десетократно повече удари с дронове от Джордж Буш-младши. Всички мъже в боеспособна възраст в тези региони са приемани като бойци, което ги прави легитимни цели за убийствата с дистанционно.
Президентът Обама твърди, че неговите задгранични военни авантюри са законни по силата на решенията на Конгреса от 2001 и 2003 г., разрешаващи използването на военна сила срещу „Ал Кайда“. Днешните войни обаче имат много малко или нищо общо с тези, които нападнаха Световния търговски център на 11 септември 2001 г.
Усуканите законови норми, които администрацията на Обама конструира, за да оправдае своите интервенции – особено извънсъдебните убийства с дронове без географски ограничения – сега ще бъдат прехвърлени в ръцете на хаотичния Доналд Тръмп.
Какви успехи би могла да покаже сегашната администрация след осем години воюване на толкова фронтове? Тероризмът се разпространява все повече, нито една война не е била „спечелена“, а Близкият Изток е погълнат от повече хаос и разделения, отколкото когато Обама като кандидат президент обяви неодобрението си за инвазията в Ирак.
Макар преминаването от присъствие на войски на терен към въздушни удари и специални части да е спасило животи на граждани на САЩ, незнаен брой животи на хора в чужбина бяха унищожени. Нямаме представа колко цивилни са били убити в мащабните бомбардировки в Ирак и Сирия, където щатските военни често удрят ИДИЛ насред градски квартали. Само спорадично се разбира за цивилни жертви, като например бомбардировката на болница на „Лекари без граници“ в афганистанския град Кундуз, която остави 42 мъртви и 37 ранени.
Заради обществения натиск да публикува информация за цивилните жертви от удари с дронове, през юли 2016 г. правителството на САЩ излезе с абсурдното твърдение, че между 2009 и 2015 г. са убити най-много 116 цивилни в Пакистан, Йемен, Сомания и Либия. Журналисти и защитници на човешките права заявиха, че цифрите са нелепо ниски и недоказуеми предвид факта, че не бяха публикувани имена, дати, локации и други подробности. Според базираното в Лондон бюро за разследваща журналистика, която следи ударите с дронове от години, реалните цифри са шест пъти по-високи.
Като се има предвид, че дроновете отговарят само за малка част от хвърлените през последните осем години бомби, броят на цивилните, убити от администрацията на Обама може да се измерва в хиляди. Но не можем да го знаем със сигурност, тъй като властите, както и мейнстрийм медиите, са на практика безмълвни за цивилните жертви на провалените военни интервенции на Обама.
През май 2013 г. аз прекъснах президента Обама по време на негова реч пред Университета за национална отбрана. Току що се бях върнала от срещи с роднини на невинни жертви на атаки с дронове от Йемен и Пакистан, включително семейство Рехман, които свидетелстваха за трагедията си пред Конгреса. Говорейки от името на опечалените семейства, вината за чиито загуби никога не бе призната от правителството на САЩ, поисках от президента Обама да им се извини. Докато ме извеждаха от залата, той заяви: „Заслужава си да се обърне внимание на гласа на тази жена“. Твърде жалко, че никога не го направи.
Медея Бенджамин е съосновател на движението Code pink – жени за мир и автор на книгата „Дронова война: убийство с дистанционно“.