„Родината ми е разделена на две, коя от двете части трябва да обичам?” – пее Двуобщностният хор за мир, обединяващ кипърски гърци и кипърски турци. Заедно с него за разделената родина пеят с болка, сълзи и надежда близо 2000 кипърски гърци и кипърски турци – пеят заедно в „мъртвата” буферна зона, разсичаща през сърцето кипърската столица Никозия и контролирана вече 53 години от „сините каски” на ООН. Мечтата на поколения кипърци за мир лети с белите гълъби и белите балони, пуснати над огромното множество с маслинови клонки в ръцете.
Самата песен, изключително популярна на острова, е създадена от двете кипърски общности. Стиховете са на голямата кипърска турска поетеса и активист за мир Неше Ясин. Написани са от нея преди четири десетилетия, когато е била едва 17-годишна. В музика ги облича известният кипърски гръцки композитор Мариос Токас. Песента се е превърнала в символ на общата идентичност, в неофициален химн на борбата за обединение на Кипър.
Грандиозен митинг-концерт събра с тази песен в края на ноември миналата година хората от двете кипърски общности, за да подкрепят заедно лидерите си Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, да ги насърчат във водените от тях преговори за решаване на Кипърския въпрос и обединение на страната. Проявата бе определена като най-мащабното събитие през последните 10 години, обединило на едно място кипърски гърци и кипърски турци.
Още по-внушителна се очаква да бъде втората „двуобщностна мобилизация за мир и обединение”, обявена за тази седмица от
над 130 организации на кипърските гърци и кипърските турци
от целия спектър на гражданското общество. Сред тях са синдикални и бизнес организации, учителски, лекарски, научни и други професионални съюзи и асоциации, младежки, студентски, женски съюзи, образователни и културни сдружения, движения за солидарност и двуобщностни платформи за мир, асоциации на роднини на загинали или „безследно изчезнали” в междуобщностните сблъсъци и при турската инвазия през 1974 г., подкрепяни и от политически партии от двете общности.
На 10 януари вечерта надеждата за обединен Кипър се очаква да доведе много повече кипърски гърци и кипърски турци от различни възрасти, професии и политически убеждения отново в буферната зона на Никозия. Те ще пресекат демаркационната „зелена линия” между южната, кипърската гръцка, и северната, кипърската турска част на града, за да изразят заедно волята си да живеят в обединена страна. От това символно място техният многократно усилен глас ще изпрати искане за мирно споразумение към лидерите на двете кипърски общности, които в започващите на 9 януари критични преговори в Женева ще правят решаващи (според мнозина – и последни) усилия за бъдещето на острова.
През ноември и декември два „марша на мира” с участието на кипърски гърци и кипърски турци преминаха през северната и южната част на Никозия. Декларацията, която те връчиха на лидерите на двете общности, бе категорична: „Сега е време за мир! Това е часът на решението!”.
Неправителствени организации от двете части на разделената страна – „Омада Кипрос” (Ομάδα Κύπρος, „Група Кипър”) и „Dayanışma” („Солидарност”), бяха инициатори за общото посрещане на Нова година в буферната зона в Никозия, в уникалния двуобщностен Дом за сътрудничество. Тяхната коледна елха бе създадена от букви, които изписваха „Обединени от надежда” („United by Hope”) – надслова, под който преминава общата кампания на гражданското общество в Кипър през последните месеци. Това „Дърво на мира” е символичен израз на решимостта ни да работим за общ дом, където всички кипърци ще живеят в сигурност, стабилност и просперитет, обясниха замисъла организаторите.
Седмица по-късно, точно на местната Коледа (6 срещу 7 януари) със съвместните усилия на „Двуобщностната инициатива за Фамагуста” и инициативната група „Фамагуста, нашият град” израстна и друга необичайна елха – на плажа във Фамагуста, на останалото единствено малко свободно парче от някога лазурния бряг на Кипърската Ривиера. Всъщност, цялата 15-километрова брегова ивица е под контрола на турската армия. На клоните на „Дървото на желанията” вместо коледна украса кипърски гърци и кипърски турци закачиха пожеланията си – за мир.
Най-честото новогодишно пожелание в Кипър бе
2017-а да стане годината на обединението
на страната, разделена вече 43 години след инспирирания от гръцката хунта преврат срещу правителството на архиепископ Макариос Трети и последвалата турска военна инвазия през юли 1974 г. Сега надеждите за постигане на трайно решение получиха нов тласък.
Кулминацията на 19-те месеца преговори между Анастасиадис и Акънджъ е през тази седмица в Женева. Срещата на върха между двамата кипърски лидери, на която те ще се опитат да преодолеят досегашните противоречия и да сближат позициите си по редица нерешени въпроси, започва в понеделник, 9 януари, и ще продължи три дни. В четвъртък, 12 януари, към тях на масата на преговорите ще се присъединят представители на трите страни-гаранти по Договора за независимост на Кипър от 1960 г. – Великобритания, Гърция и Турция, за да обсъдят най-сложния, труден и чувствителен въпрос на мирното споразумение, който засяга сигурността и гаранциите.
За първи път в историята на мирния процес след 1974 г. преговорите за обединението на страната стигат толкова далеч. – до обсъждането на територията на двете съставни зони на бъдещата федерация. Във фокуса е и процентът от окупираната сега част, който ще бъде върнат под администрацията на кипърските гърци. Разглежда се и темата за международна конференция по сигурността и гаранциите, които са свързани с извеждането от острова на разположената сега там близо 40-хилядна турска армия. Кипър е пред исторически шанс да обърне нова страница в историята си, коментират политици, анализатори, представители на гражданския сектор.
Ускоряването на интензивните преговори Анастасиадис – Акънджъ и осезаемото наближаване на финалната фаза в мирния процес активизираха и дейността на гражданските организации в двете кипърски общности. С разнообразни инициативи в последните месеци все по-силна става тяхната подкрепа за усилията на двамата лидери, върху които се оказва и натиск да направят всичко възможно, за да постигнат споразумение за обединението на страната като двузонална двуобщностна федерация. Ангажираността им е и своеобразно противодействие срещу широкия кръг кипърски гръцки и кипърски турски политици хардлайнери, които все по-яростно атакуват евентуалното федерално решение.
Мирът в Кипър не може да бъде предотвратен,
е отговорът на гражданските структури. „Кипър е твърде малък, за да бъде разделен, но достатъчно голям, за да побере всички нас”, подчертаха в съвместната си декларация организаторите на двуобщностната мобилизация, насрочена за този вторник. Те са убедени, че е „дошло времето най-накрая да погребем насилието от миналото, националистическите изблици и нетърпимостта, за да изградим заедно общото ни обещаващо бъдеще”. Затова и призовават двамата лидери „да преговарят решително и конструктивно в Женева и да отговарят на очакванията на целия кипърски народ – с визията за обединен и мирен Кипър, родина на всички негови деца”.
Високият залог за бъдещето на страната кара успешно да си партнират традиционни дългогодишни организации като синдикатите и търговските камари с ученически обединения и дори просто неформални инициативни групи. Новият успешен „модел” за разрастване на гражданската подкрепа е и обединяването в платформи за широко сътрудничество между двете кипърски общности. Изграждането на мрежи и коалиции, осъществяването на общи кампании и съвместни действия са ключът към успеха, смята Сердар Атай, един от най-известните активисти в Кипър, който вече 20 години, въпреки заплахите на турски крайни националисти срещу него и семейството му, сформира и ръководи различни граждански обединения.
Сред най-активните организации е „Двуобщностната мирна инициатива Обединен Кипър” (Bi-communal Peace Initiative United Cyprus), която в момента включва 74 професионални съюзи, граждански организации и движения от двете страни на демаркационната линия, уточни един от лидерите ѝ Христос Ефтимиу. Тя е в основата на очакваното събитие в буферната зона във вторник. По нейна инициатива бе и „Маршът на мира”, съединил през декември двете части на разделената Никозия с участието на 95 групи и организации на кипърски гърци и кипърски турци. Двуобщностната инициатива вече декларира, че, каквито и проблеми да възникнат след споразумението, тя заедно с по-голямата част от кипърците от двете общности ще работи усилено, за да защити обединената държава, мира и просперитета ѝ.
От по-младите участници в мобилизацията на гражданското общество е кипърската турска „Платформа за решение и мир” (Çözüm ve Barış Platformu). Тя бе основана през октомври м.г. от 33 организации, сред които някои от най-големите и влиятелни неправителствени съюзи в северната част на Кипър. Днес в нея влизат вече 52 организации. Платформата обяви категорично, че е в подкрепа на федерално решение за обединението на Кипър. „Решението като двузонална двуобщностна федерация за Кипър няма алтернатива”, категоричен бе нейният говорител Окан Даглъ. „Ние нямаме време за губене за решението и мира. Борбата продължава и ние потвърждаваме ангажимента си за създаването на Федерален Кипър”.
Много съвместни действия в полза на решаването на Кипърския въпрос обединяват организациите, които се борят за възраждането на Фамагуста отново като общ град на кипърските гърци и кипърските турци, като символ на обединения Кипър. Фамагуста и нейното предградие Вароша – някога модерен луксозен курорт, а днес пуст град-призрак, който е турска военна зона, днес са символ на войната и разделението на острова.
Фамагуста няма друг шанс,
освен мирното решение. „Силното военно присъствие във Фамагуста вреди на града. Завземането му от турската армия удари не само кипърските гърци, но и кипърските турци, които останахме тук. Във Фамагуста няма инвестиции и развитие, младите хора бягат, градът просто няма бъдеще. Затова ние искаме връщане на Вароша на законните ѝ жители, отваряне на пристанището на Фамагуста за търговия, обявяване на средновековния град, ограден от венецианските стени от 15-и век, за част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, демилитаризиране на целия регион на града”, обяснява Сердар Атай, лидер на изключително активната „Двуобщностна инициатива за Фамагуста” (Bicommunal Famagusta Initiative). Тя обяви учредяването си през ноември 2013 г., като продължи с удвоени сили на съмишленици от двете кипърски общности създадената по-рано само от кипърски турци „Инициатива за Фамагуста”.
Сред най-близките ѝ партньори е групата „Фамагуста, нашият град” („Амохостос и поли мас”), инициирана преди 5 години от Павлос Якову, бежанец от Фамагуста, където семейството му е притежавало крайбрежен хотел. С редица съвместни прояви и инициативи двете организации свързват двете кипърски общности. Те са в основата на демонстрации с искане за отваряне на пропускателен пункт през „зелената линия” между Вароша и свободните територии на Кипър, във възраждането на традиционния до войната от 1974 г. Фестивал на портокала, за историческото възстановяване през декември 2013 г. (след прекъсване от 57 години!) на църковните служби във Фамагуста, последната от които бе на тазгодишното Богоявление.
Сред ключовите за мирния процес граждански организации е и Асоциацията за исторически диалог и изследвания, включваща кипърски гърци и кипърски турци, която се опитва да прочете по нов начин общата история на етнически разделената страна като път към помирението и обединението ѝ. Като модел на доверието между двете кипърски общности пък се утвърждава двуобщностният Дом за сътрудничество, който се намира в буферната зона на Никозия.
Все повече проблеми на националистите и хардлайнерите съдздава Платформата на кипърските гръцки и кипърските турски учители „Обединен Кипър” (Turkish Cypriot and Greek Cypriot Teachers’ Platform „United Cyprus”). „Нашето желание за обединение е за нашите деца и бъдещите поколения, достатъчни са досегашните сълзи, болка и трудности. Ние имаме обща родина и трябва да живеем заедно, това е нашата съдба, без значение дали някой говори гръцки или турски език”, подчерта генералният секретар на Съюза на кипърските турски учители (KTOS) Шенер Елчил, който през миналата година бе удостоен с наградата на Европейския парламент „Европейски гражданин на 2016 г.”.
Неправителствените организации в Кипър вече подготвят и следващата „мобилизация” –
за успеха на бъдещия референдум.
За да влезе в сила бъдещото споразумение, което се очаква да бъде договорено на масата на преговорите от лидерите на двете общности, то трябва да бъде одобрено на два едновременно проведени референдума от двете кипърски общности, предвижда мирната процедура за обединението на страната. Първият такъв опит – през 2004 г., се провали. Планът „Анан” бе приет от кипърските турци, но кипърските гърци гласуваха против.
„Ние искаме да помогнем за обединението, като подготвим обществото за референдума. Двете общности трябва да надскочат страховете си, хората се движат бавно един към друг. Опитваме се да информираме хората какво и как ще се промени в техния живот, да сложим дискусиите за решаването на Кипърския въпрос на рационална база”, казва Сотос Кторис, обяснявайки главната цел на един от най-силните тинк-танкове в Кипър – „Омада Кипрос”.
44-годишният специалист по турска история и международни отношения, един от най-известните политически анализатори в страната, е сред водещите лица на групата. Той пояснява, че„Омада Кипрос” не е организация, а клуб от активисти, работещи в широка област на гражданското общество в кипърската гръцка част, с различни идеологически виждания, но подкрепящи преговорния процес и идеята за федерално решение като единствена възможност за обединението на страната. Участниците в групата принадлежат на по-младото поколение, израснало след трагичните събития от 1974-а – средната им възраст е под 40 години. Самият Сотос е роден малко преди разделението на Кипър и роднините му са бежанци от окупираната северна част на острова.
За да бъде успешен евентуалният бъдещ референдум, мирният процес и благоприятните ефекти от решението на Кипърския въпрос трябва да се направят по-разбираеми за обикновените хора, подчертава политическият експерт. „Омада Кипрос” се стреми да допринесе за това със своята активност.
„Ние искаме да надделее „да”-то в референдума и в двете общности, но, за да стане това, има сериозна нужда от организирани усилия на всички граждански структури, които се борят за намиране на мирно решение”, смята говорителят на кипърската турска „Платформа за решение и мир” Окан Даглъ. Според него има голям вакуум в преговорния процес, като основно се чуват гласовете на противниците на федералното решение. „Ние трябва да обясним на хората, че няма друга алтернатива, че статуквото не е устойчиво”, убеден е той.
Неотдавна в интервю кипърският президент Никос Анастасиадис допусна възможността лидерите на двете кипърски общности да проведат обща кампания за представяне и печелене на подкрепа за споразумението за обединение на Кипър, след като то бъде договорено. Граждански организации вече изразиха готовност да участват в тази уникална подготовка на бъдещето на изстрадалата им родина.
About The Author
