Тези дни из виртуалното пространство се върти анализ на сайта „Политико”, който чертае нерадостна перспектива пред евентуалното членство на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. За Македония, например, като година на приемането ѝ е посочена чак 2030-та. Впрочем, не кой да е, а самият досегашен македонски премиер и лидер на все още управляващата в страната партия ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски предложи напоследък достатъчно аргументи за подобна песимистична прогноза.
Ето за какво става дума. На 11 декември в Македония се проведоха извънредни парламентарни избори, натоварени с „мисията” да стартират началото на изхода от острата вътрешнополитическа и морална криза, която разтърсва страната. Резултатите потвърдиха приблизителното равенство в гласовете, дадени за управляващата досега в продължение на десет години партия ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски, и тези за основната опозиционна политическа сила – Социалдемократическия съюз начело със Зоран Заев.
Следизборни страсти
Паритетът в изборните резултати бе толкова очевиден, но и заблуждаващ, че в нощта след изборите централите и на двете партии се обявиха за победители. Все пак, след дълго изчисление, Държавната избирателна комисия (ДИК) отсече: победител е Груевски и ръководената от него партия и коалиция с 51 депутатски места в 120-местния парламент. А опозицията взима с две по-малко – 49.
Разбира се, по стара парламентарна традиция, някои от участниците имаха възражения за резултатите като цяло, основани на съмнения, че в някои секции при гласуването са извършени нарушения, които променят изборния резултат. И до ДИК заваляха молби за преразглеждане на отделни случаи. Както е нормално и се случва в много страни по света. Само че в Македония разглеждането на жалбите в ДИК бе съпроводено от натиск, оказван от привърженици на ВМРО-ДПМНЕ.
Две-три денонощия траеше нервната и партизирана препирня между членовете на ДИК. И през цялото това време пред сградата, в която се помещава комисията (какъв парадокс – това е някогашната сграда на медийния монополен гигант в държавата „Нова Македония”, от който днес остана само името), денонощно дежуряха симпатизанти и членове на управляващата досега партия. Тяхното искане до голяма степен бе ултимативно: хей, вие от ДИК, внимавайте какво ще решите по жалбите, не си и помисляйте да променяте изборния резултат, че лошо ви се пише. Нямаше място за никакво съмнение, че демонстрантите отвън се ползват с партийната подкрепа на властите от ВМРО-ДПМНЕ, „спонтанният” характер на протеста бе добре и видимо режисиран.
Груевски подема „десоросизация”
ДИК реши, каквото реши. „Спонтанните” демонстранти си тръгнаха тогава, когато пред тях излезе Никола Груевски, партийният лидер и доскорошен премиер, а в вероятно и мандатоносител на новото правителство. За да успокои привържениците си, Груевски съобщи, че изпълнителният комитет на ВМРО-ДПМНЕ е обсъдил ситуацията в страната след изборите. И е стигнал до заключение, че за всичко, което се случва след вота, са виновни западните дипломати в Скопие. Заради намесата във вътрешните работи на държавата ВМРО-ДПМНЕ и лично Груевски прекратяват всякакво сътрудничество с дипломатите. Той повече няма да участва в различните формати на преговори между партиите, на които присъстват въпросните дипломати или просто чуждестранни представители.
Край! ВМРО-ДПМНЕ ще започне „десоросизация” на Македония, а ако все пак ДИК окончателно реши да се прегласува някъде в страната, партията и нейните избиратели няма да участват.
Политически примитивизъм
Когато прочетох това, първото, което ми хрумна бе, че Груевски е загубил всякакъв политически ориентир, повлиян от следизборните страсти. Или просто се е подал на слуховете, които кръжаха из Скопие, че американският посланик Джес Бейли е бил видян да се върти в ДИК по време, когато комисията обобщаваше изборните резултати. Ама кой го е видял, как го е видял, вярно или не, това няма значение.
Така сериозна политика не се прави, това си е чист политически примитивизъм. Да обявиш война на посланиците на държавите членки на НАТО и на ЕС в страната ти, да декларираш, че няма да си сътрудничиш с тях при никакви обстоятелства, да подхвърляш дори, че очакваш новият американски президент Доналд Тръмп да изтегли бързо-бързо сегашния посланик в Скопие и да назначи друг, по твой модел, си е чиста проба рязане на клона, на който седиш.
„Некролози” на дипломатите в социалните мрежи
Ами ако Македония изпадне пак в такава политическа безизходица, както през лятото на миналата година? Нали тогава тъкмо двама от тези западни дипломати посредничаха в разговорите с другите политически партии, та се стигна до изборите на 11 декември, които отново май ще дадат властта в ръцете на същия Груевски.
Става дума за прословутия формат „Пржино” – по името на квартала в Скопие, където се намира резиденцията на посланика на Европейския съюз Аиво Орав. Нали тъкмо Орав и американецът Джес Бейли накараха опозицията все пак да отиде на избори – а вече видяхме резултата им. Тоест – упражнението се оказа от полза за Груевски. Освен това самият той обявява като стратегически приоритет бъдещото членство на Македония в НАТО и в ЕС – а в същото време обявява изолация на посланици, от които би трябвало да очаква лобиране в тази посока.
Междувременно из социалните мрежи плъзнаха „некролози” на десетимата западни посланици в Скопие. Груевски твърди, че няма нищо общо с това, но като се знае как стават нещата в Македония, нищо чудно някой от най-близките му сътрудници да е вдъхновителят на акцията. Само как звучи – „некролози” на дипломати, и то на фона на пресните изстрели в Анкара, на фона на тези размирни европейски и световни времена…
Накъде без албанска подкрепа
И още нещо твърде важно – за да състави кабинет, на Груевски му трябва парламентарно мнозинство от най-малко 61 депутати. Има 51, нужни са му още 10. Али Ахмети, досегашният му партньор във властта през последните осем години, има точно толкова.
Но Ахмети е подложен на страхотен натиск да не приема този път да прави компания във властта на Груевски. А сега самият бивш премиер му дава коз да откаже. Защото Ахмети и неговият Демократичен съюз за интеграция под път и над път говорят, че виждат бъдещето на албанците от Македония единствено в членството на страната в НАТО и в ЕС. И в никакви други формати или модели.
Същото, впрочем, искат всички албанци от района, независимо дали живеят в Албания, Косово, Черна гора или в Македония. Това си е тяхна стратегическа цел и всеки, който се опита да пречи за реализацията ѝ, повече не им е приятел.
Така че Груевски сега няма какво и да мисли за парламентарна подкрепа от Ахмети, освен ако същите тези дипломати, на които се заканва, не му се притекат на помощ и не убедят албанеца отново да прави кабинет с него.
Само ново правителство на ВМРО-ДПМНЕ ще замете далаверите
В същото време да сформира ново правителството е жизнено важно за Груевски. Но не защото иска да прави реформи – какви ти реформи с толкова крехко мнозинство от един депутат… А защото иска по някакъв начин да измие поне малко срама от управлението си през изминалите десет години. Може да се каже и така – за да скрие някои от далаверите, които излязоха на бял свят от изнесените от опозицията записи на телефонни разговори между хора от най-близкото му обкръжение.
Винаги се получава гротеска, когато лидери на държави без тежест в световните дела се опитват да подражават на големите европейски и световни водачи. Че Груевски се „прави” на някакъв, е повече от ясно. Но кого имитира? Путин, Орбан, приятеля си от север Вучич, Ердоган или всички заедно?…
С една дума – прогнозата на „Политико” за членство в ЕС за Македония чак през 2030 година може да излезе вярна…
About The Author
