Само за няколко часа Тодор Владимиров, без дори да разбере, се превърна в най-мразения човек в страната. И причина за това не бяха расистките му възгледи или речта на омраза, които русенецът редовно разпространява от личния си профил във фейсбук. Причината бе, че имаше наглостта да остане жив, докато за него се разгръщаше скъпа спасителна акция на Планинската спасителна служба (ПСС), подкрепена от доброволци и военни, които го издирваха в продължение на 4 дни, преди той сам да се появи в хижа Васил Левски над Карлово.
Когато, след няколко дни на около 2000 м. в зимната Стара планина, туристът най-накрая стъпил на утъпкана пътека, той сметнал, че проблемите му са свършили. Но малко по-късно в хижата открил, че това съвсем не е така: “Тогава се сблъсках с друг вид проблеми и почнах да се чудя дали не е по-добре да се върна горе” – разказва той пред Би Ти Ви за момента, в който разбрал, че за него е била организирана мащабна спасителна акция, която може да му излезе скъпо.
Безотговорност и още нещо
Част от причините за инцидента са непредвидени обстоятелства. На първо място – неочаквано рязкото влошаване на времето, което по принцип не е особена изненада през декември в планината. Туристът направил опит за „аварийно“ слизане, но скоро останал без маркировката: тя е добра на север към хижа Амбарица, но той предпочел да слиза на юг, вероятно защото разчитал на влака за придвижването си. Там обаче маркировъчните колове са на големи разстояния и ориентацията е трудна дори през лятото. В последните години дирекцията на национален парк “Централен Балкан” изпълняваше европейски проект на стойност 55 милиона лева, но те изглежда не са достатъчни за цялостно обновяване на маркировките в частта от Стара планина, заета от парка.
Освен външните обстоятелства, по време на организацията и осъществяването на похода си русенецът направил множество грешки – спестил от застраховка и от задължителната екипировка за зимно траверсиране на техничния участък, към който се е бил насочил (пикел, котки и добри зимни обувки). Когато спътникът му се отказал, Владимиров решил да продължи сам прехода. После решил да слиза по непознат маршрут (вероятно към хижа Хубавец по Малка река) и продължил надолу, дори след като загубил маркировката, вместо да се върне и да я потърси. В следващите дни не използвал прозорците с добро време, за да намери посоката, а разчитал на относително добрата си бивачна екипировка, за да оцелее. В раницата си мъкнел голямо количество алкохол и цигари вместо полезни неща и т.н.
Но последната му голяма грешка била, че в крайна сметка, въпреки неадекватния си подход към планината, оцелял. Още преди да успее да достигне Карлово, на 3-4 часа ходене от хижа Васил Левски, климатът пак се влошава за него. Този път ураганът на билото е заменен с вълна на недоволство в обществото и той започва да се чуди кое е по-голямото бедствие.
Възмущението веднага е катализирано и от ПСС, откъдето бързо определят случилото се като “фрапираща безотговорност” и обявяват, че са приготвили сметка за издирвания, въпреки че така и не успяха да го открият. Но неговият приятел “поръчал” акцията, следователно цената трябва да бъде платена. В медиите се върти сумата от 25,000 лева, но разходите на самата ПСС са в рамките на около 2 хиляди. За останалите издирвателни дейности, направени от държавата, вероятно ще се търси сметка, колкото и за направените разходи при издирването на Петко Сертов преди 2 години, т.е. никак.
Те ще останат за сметка на държавата и най-вече това предизвика вълната от недоволство спрямо русенеца, който трябва “да си плати”, защото е оцелял. За разлика от акции, при които няма положителен край, където не виждаме репортери и будни граждани да разпитват кой ще покрие разходите.
Доброволна безкористна помощ или „няма безплатен обяд“
Реакцията на ПСС за пореден път прилича повече на реакция на частна фирма, на която ненадежден клиент е поръчал услуга, отколкото на организация, оказваща “доброволна и безкористна помощ”, както пише в устава на БЧК. Зад въртящите се в последните дни призиви “да се плати” сметката за спасителните акции стои същата “търговска” предпоставка и представа за ролята на ПСС.
Тези реакции не впечатляват почти никого на фона на общия дефицит на емпатия в българското общество. Иронията в случая е, че в жертва на липсата на съпричастност става човек, който обикновено отказва такава на бежанци, роми или изобщо хора от други “раси”. Според профила му във фейсбук, той е редовен участник в демонстрации, насочени срещу тях.
Но онези, които искат Владимиров “да си плати”, за да не плаща държавата, както искаха и по повод на загубилите се трима младежи през пролетта на 2014 г., пропускат една малка подробност. Дори и сега, с обявения си ценоразпис, ПСС не се издържа изцяло “пазарно” от пострадали клиенти, а е силно субсидирана от държавата и дарители по линия на Червения кръст. Понеже у нас ниските данъци са по-важни от човешкия живот, средствата системно не достигат, а спасителите сами поемат част от разходите.
Ако обаче искаме да оставим ПСС изцяло на пазарна издръжка, организацията ще трябва да помисли за своя бизнес план и е логично да се насочи към доходните инциденти на ски пистите, които са над 1000 всяка зима. За сравнение, помощ на туристи в планината се оказва повече от десет пъти по-рядко. От тези акции на “печалба” се излиза при акции с туристи, които са претърпели инциденти в планината, но могат да посочат точното си местонахождение, или такива, които могат да бъдат открити лесно в рамките на няколко часа. Големите спасителни операции обаче не се покриват изцяло от застраховките и финансирането им би зависило от платежоспособността на пострадалите, ако не се поемат от държавата.
Да извикаш ПСС или да си пробваш късмета
При всички положения, щом през годината в българските планини се провеждат хиляди туристически походи, дори и при най-отговорен подход към всички тях, пак ще има няколко десетки случая на загубване. Когато отиваш в планината, рискът може да бъде минимизиран, но не и напълно премахнат. Когато пресичаш улица, можеш да го направиш на пешеходна пътека, но това не гарантира, че няма да бъдеш прегазен.
Но за какво потенциално ще си мислят загубилите се, когато вече знаят каква реакция ги очаква? Ако нямат застраховка, вероятно ще предпочетат да изпробват късмета си вместо да се обадят за помощ, която може да не им е по джоба. Междувременно, ще се надяват паникьосани роднини и приятели да не ги вкарат в тежки дългове. Ако пък имат застраховка, трябва да преценят потенциалните услуги, които ще поръчат, за да не надхвърлят лимита на застраховката, който стандартно е 1000 лева.
Самата поръчка на издирване струва 90 лева, евентуалното извозване с джип на ПСС – 160. Издирвателната акция пък е 724 лева, но след едно денонощие се доплаща по 40 лева на час, така че загубилият се следва да изчисли колко часа може да си позволи да бъде търсен и да информира на дежурния телефон. А ако е предвидлив, ще остави в застрахователния си лимит буфер от 280 лева, колкото струва транспортирането на мъртвец, за да не бъде в тежест нито на държавата, нито на близките си.
Вижда се, че онези, които се намират в опасност в планината, са изправени през трудни дилеми. За останалите пък стои дилемата дали искат да живеят в общество, което оставя хора да умират, само защото нямат достатъчно пари. Ако се съди по системата на здравеопазване например, в България вече сме направили своя избор.
