Основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж е на практика затворник вече над 2100 дни, без да има повдигнати обвинения за престъпление. От 2012 г. той живее в посолството на Еквадор в Лондон, където потърси убежище заради искането за екстрадицията му в Швеция. Властите в скандинавската страна настояват да го разпитат във връзка с обвинения за сексуално посегателство над две жени, които той отрича. Асанж се бои, че ако бъде екстрадиран в Швеция, това ще доведе до последващо екстрадиране в Съединените щати, където може да бъде съден и да получи тежка, дори смъртна присъда заради дейността на WikiLeaks.
От основаването си през 2006 г., платформата е публикувала милиони документи, изобличаващи корупцията в правителства от цял свят, най-вече това на САЩ, припомня Observer. WikiLeaks хвърли светлина върху масовото следене от службите за сигурност, мъченията в „Гуантанамо бей“, убийствата на цивилни от щатски военни, манипулацията на предварителните избори на Демократическата партия в полза на Хилъри Клинтън и много други. Това на свой ред създаде презрително отношение към WikiLeaks и Асанж сред държавните институции и служители, визирани в разкритията.
Издания като New York Times и Washington Post, които в миналото се координираха с WikiLeaks за публикуването на изтекли документи, тази година помогнаха за разпространението на пропагандния наратив, че Асанж е съюзник на Русия заради негативните резултати от последните публикации върху кампанията на Клинтън. Асанж и сподвижниците му потвърждават, че отношението на официален Вашингтон към Wikileaks е първостепенна причина за продължителното блокиране на активиста от страна на Великобритания и Швеция.
Швеция многократно е отказвала исканията да преговаря с Еквадор, които да осигурят споразумение за екстрадицията му в скандинавската държава, но да го предпазят от последващо екстрадиране в САЩ. През миналия месец шведските власти най-накрая се съгласиха да проведат интервю с Асанж в посолството, стенограмата от което да бъде използвана от прокурорите по делото.
„What does it take for the Australia government to stand up and protect my son?“ – Christine #Assange. #auspol https://t.co/7jKV5MF8MS
— WikiLeaks Task Force (@WLTaskForce) December 7, 2016
През февруари Работната група към ООН по произволното задържане излезе със заключение, че задържането на Асанж от страна на Великобритания и Швеция е незаконно. „Работната група счита, че различните форми на лишаване от свобода, на които Джулиан Асанж е бил подложен, представляват произволно задържане“, заявява ръководителят на организацията Сеонг-Фил Хонг. „Работната група счита, че на тези форми на произволно задържане на господин Асанж трябва да се сложи край, че неговата физическа неприкосновеност и свобода на движение трябва да бъдат уважавани, и че той следва да има право на обезщетение“, добавя той.
Здравето на Асанж се влошава по време на принудителното му пребиваване в еквадорското посолство. Той е развил аритмия, високо кръвно налягане, хронична кашлица и дефицит на витамин Д. В края на ноември ООН отхвърли жалбата на Великобритания срещу решението от февруари, потвърждавайки позицията си в подкрепа на Асанж.
„Сега, след като всички възможности за обжалване са изчерпани, очаквам Великобритания и Швеция да се съобразят с международните си задължения и да ме освободят. Да задържаш някого в продължение на шест години без дори да му е повдигнато обвинение е очевидна и гротескна несправедливост“, заявява Аснаж в официалното си заявление за решението на ООН.
Въпреки решението Великобритания и Швеция продължават да подкопават системата за защита на човешките права на ООН и не се съобразяват с постановленията на организацията. Двете държави обаче са изправени пред нарастващ натиск да спрат с нарушаването на гражданските права и свободи на активиста. Десетки хуманитарни организации и известни личности се присъединиха към призивите за освобождаване на Асанж – включително режисьорите Майкъл Мур и Оливър Стоун и актьори като Бенедикт Къмбърбач и Памела Андерсън. Ако Лондон и Стокхолм продължат да задържат Асанж, това ще създаде опасен прецедент, който да бъде използван от други държави за игнориране на натиск от страна на ООН и нарушаване на гражданските свободи по тяхно усмотрение.
