Слабо отразяване на информационно-разяснителната кампания за национален референдум отчита доклада на СЕМ за наблюдение върху медиите по време на изборната кампания. Референдумът остава изцяло в сянката на президентските избори, а кампанията за тях прилича на такава за парламентарни избори, заради обвързването на резултата от тях с работата на правителството.
Изключение прави bTV, която логично отразява активно, макар и едностранчиво, кампанията за националния референдум, тъй като той е иницииран от предаване, излъчвано в нейния ефир. Дефицитът на дискусии върху въпросите от референдума поставя под въпрос възможността мнозинството от избирателите да направят избор, базиран на достатъчна и балансирана информация.
По отношение на президентските избори, според СЕМ, в медийния поток почти липсва мнението на самите избиратели, като комуникацията е “еднопосочна: от кандидата към електората”. Това означава, че в кампанията медиите са били посредници само в едната посока на публичното общуване, като по този начин са станали част от агитационния апарат за изборите, ограничавайки възможностите на избирателите да влияят върху позициите на кандидатите.
От доклада се вижда, че двамата водещи кандидати са получили сравнително равностойни трибуни в най-големите медии, особено в безплатните форми на отразяване.
Вероятно поради не толкова голямата важност, която се отдава на президентската институция в сравнение с парламента, платените форми не изкривяват значително отразяването на кандидатите на големите партии, т.е. влиянието на парите в политиката не е силно подчертано.
Най-много платени изяви има Красимир Каракачанов, почти колкото Цецка Цачева и Румен Радев взети заедно, но голямата разлика идва от средствата, които са насочени към телевизия СКАТ, като президентските избори очевидно са използвани за финансирането ѝ. В ефира на телевизията по време на кампанията са излъчени близо 41 часа платена политическа реклама на кандидатурата на Каракачанов. За сравнение, сумираните платени изяви на всички кандидати в ефира на bTV се равняват на около 1 час и 15 минути. Съветът за електронни медии алармира за “за законовия дефицит при разпространение на програми, непосредствено ангажирани с политически субекти, или създадени от тях”, визирайки телевизиите АЛФА и СКАТ.
В програмите на БНР (включително регионалните) най-силно са отразени кандидат-президентите Румен Радев и Ивайло Калфин. В БНТ и bTV пък има по-силно присъствие на Цецка Цачева и Трайчо Трайков. В NOVA двамата водещи кандидати са се появявали по-малко от Трайков, Каракачанов, Калфин и Орешарски.
В доклада е обърнато внимание на сериозното разминаване на резултатите от предварителните социологически проучвания с получените на изборите резултати. Ефектът от това е дисбаланс в отразяването в медиите, тъй като те използват прогнозите, за да подберат кандидатите за участие в безплатните им дискусионни форми.
