Македония потъва в „битка без пардон”

Предизборната кампания в Македония тръгна и официално. В оставащите двадесетина дни до 11 декември т.г. 11 политически субекта – пет коалиции и шест партии, ще трябва да убедят 1 784 000 македонски избиратели в страната и в чужбина да дадат подкрепа на изборните им платформи.

Толкова е предвидено по закон – само двадесетина дни, в които кой с наети автобуси, кой със служебни автомобили, кой с други превозни средства, ще обикаля с пропагандни послания територията на Македония, разделена на шест избирателни района плюс един, седми, която обхваща диаспората зад граница. За там е предвидено да бъдат открити общо 41 избирателни секции, включително и една в София. За гласуване в тези секции са се записали малко над 20 500 мераклии, които ще трябва да определят кой да запълни отпуснатата за гласовете от чужбина квота от три депутатски места. За останалите 120 депутатски кресла борбата ще се води вътре в страната. Но както предричат местни политически врачки, това ще бъде „битка без пардон”.

Сигурно ще е така. Тази дата – 11 декември, е третата поред, определяна за предсрочните парламентарни избори в Македония. Най-напред партиите се съгласиха на датата 24 май. Премиерът Никола Груевски в средата на януари изпълни законовото предписание и подаде оставка заедно с целия си кабинет. Назначено бе служебно, наричано в Скопие „техническо” правителство със задачата да организира и да проведе предсрочните избори.

Съставът на „техническия” кабинет не се различаваше сериозно от този на Груевски, а премиер стана неговият съпартиец от ВМРО-ДПМНЕ и апаратен послушник Емил Димитриев. Под натиска на опозицията начело със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) изборите от 24 май бяха прехвърлени за 5 юни. Но още при определянето на втората дата беше напълно ясно, че и този срок няма да бъде спазен.

Уж всички политически партии и сдружения в страната бяха за това, чрез избори да бъде намерен изход от тежката политическа, икономическа, обществена и морална криза, в която Македония се друса вече втора или трета година. Но пак всички определяха отношението си към 5 юни в зависимост от изборната си кондиция и готовност за битка.

Защо се протакаха изборите

Управляващата ВМРО-ДПМНЕ още през есента на миналата година започна да затяга редиците си предвид задаващите се избори. До известна степен същото важи и за двете основни партии на албанците – ДСИ на Али Ахмети и ДПА на Мендух Тачи, разполагащи с контролирано и дисциплинирано електорално тяло. Но другите политически субекти в страната не бяха готови за избори. Най-вече това може да се каже за СДСМ на Зоран Заев, за когото дори край Вардар иронично се подмяташе, че ще се съгласи на дата за предсрочния вот чак тогава, когато стане абсолютно сигурен, че ще го спечели.

Освен за подготвянето на „правилно” гласуване, времето бе нужно на Зоран Заев и на опозицията и от една друга гледна точка. Но преди да я посочим, нека припомним, че Заев направи публично достояние записите на телефонни разговори между хора от властта, показали ясно дълбоката корупция, арогантността  и беззаконието, с които премиерът и лидер на ВМРО-ДПМНЕ и обкръжението му управляват.

Наред с това под натиска международната общност бе създадена паралелната специализирана прокуратура със задача да разчисти Авгиевите обори на високите управленски етажи. На този фон Заев и опозицията се надяваха да получат сериозен предизборен коз, с който да „прецакат” сериозно Груевски и компания.

Едно обвинение за един министър, друго – за друг негов колега, накрая и срещу самия Груевски… Какво по-атрактивно предизборно мероприятие от това? Остана впечатлението, че Заев търси правно, а не политическо решение в спора с управляващите, вероятно защото все още не е сигурен, че може да победи Груевски чрез универсалния демократичен инструмент, какъвто са изборите.

Груевски наистина получи обвинение по дело, свързано с насилие в Община Скопие, което трябваше да се гледа на 13 ноември. Да, ама Заев забрави, че една от особените черти на управлението на Никола Груевски вече десет години е пълният му контрол над системата на правораздаването. Партизираната съдебна власт, личната преданост на съдии към Груевски и обкръжението му е част от характеристиката на режима му, наречен още „Груевизъм”. И какво стана? Нищо. Първото заседание по делото бе отложено за след изборите.

Така че и 5 юни се оказа просрочена дата. Но след мъчителни преговори, сръдни, взаимни обиди, удари под пояса и какво ли не още, под сериозния и безалтернативен натиск на международната общност, все пак се стигна до съгласие за датата 11 декември. Впрочем, това бе и последната законова възможност вотът да бъде проведен през тази година.

Президентско включване и „цветна революция” в междуцарствието

За абсурдността на ситуацията говори и фактът, че парламентът бе разпуснат, за да се готви за избори, после отново бе свикан, за да приеме някои неотложни закони, свързани с изборите, след това пак бе разпуснат и така нататък. В името на това македонците все пак да използват правото си по демократичен начин да изберат своето правителство дори бяха извършени и редица нарушения на правилата, за които всички политически партии май си затваряха очите.

През цялото това време служебният кабинет на Емил Димитриев си живееше живота, уж с мандат само да проведе избори, а всъщност вече от януари до днес си действа като редовен кабинет. Е, и тук имаше смешки като това, че опозиционните представители първо влязоха в кабинета, после го напуснаха, после пак се върнаха…

В това междуцарствие президентът Георге Иванов се опита да излезе от церемониалната си летаргия, в която живее вече втори мандат, като се помъчи да играе ролята на спасител на страната. Но го направи по начин, който вместо да угаси протестния огън, го разпали още повече. Иванов помилва общо 56 личности от политическия и стопанския живот, някои от които носят основна вина за кризата в държавата.

Въпреки високопарните изявления на Иванов, че единствената му мисъл е съдбата на Македония, хората не го разбраха и излязоха на улици и площади. Роди се „Цветната революция” на протеста, която много скоро бе яхната от СДСМ и която лека-полека с настъпването на сезона на отпуските през лятото затихна. Толкова ѝ беше пáрата в свирката.

В крайна сметка македонците все пак отиват на избори. Няма някакво особено прегрупиране на играчите, които ще се борят за 123-те места в парламента. Основната битка е между управляващата от 10 години партия ВМРО-ДПМНЕ и опозиционния СДСМ. И двете са начело на коалиции от по-малки политически субекти, с които се надяват да спечелят парламентарно предимство.

ВМРО-ДПМНЕ успя относително да запази единството в коалиционните си редици с две симптоматични изключения. Едното е на Демократичния съюз на някогашния вътрешен министър Павле Траянов, който напусна Груевски и се опитва да играе с други по-малки партии. И второто е на партията Демократично обновление на Македония (ДОМ)  на Лиляна Поповска, която пристана на СДСМ. Включването ѝ в листите на СДСМ на избираемо място предизвика скандал сред социалдемократите. Те не можаха да приемат, че Поповска, която до вчера играеше в отбора на властта, сега е при тях, защото е подушила мириса на властта, долитащ от централата на СДСМ.

Новият отбор на стария премиер

По-интересното е, че за разлика от предишния изборен цикъл Никола Груевски е с почти нов отбор от хора, които постави начело на партийните листи в шестте изборни области.

Няма я семейната му и партийна вярна приятелка Гордана Янкуловска, доскорошен вътрешен министър. Няма го неговият кум  и бивш вицепремиер Зоран Ставревски. Няма го бившият транспортен министър Миле Янакиевски. Няма го да му пази гърба братовчед му Сашо Миялков, бивш шеф на тайните служби…

Всички те „изгоряха” и бяха принудени да подадат оставки, след като изнесените от опозицията записи на телефонни разговори показаха как са упражнявали властта в страната. Както стана ясно тези дни от новото дело, внесено в съда от споменатата вече Специална прокуратура, от цялата държава едва ли  не само премиерът Груевски не е бил подслушван. Макар че и това не е напълно сигурно.

При социалдемократите от опозицията нещата също имат своите основания за напрежение. Но за разлика от коалицията около Груевски, където натискът е външен, при СДСМ нещата имат чисто вътрешен характер. Зоран Заев направи преди две седмици партиен конгрес за утвърждаване на изборната програма и на листите. Но списъците с мераклиите за парламента предизвикаха повече недоумение и възмущение, отколкото да консолидират редиците на партията.

Стана вече дума за Лиляна Поповска, която все пак изтегли кандидатурата си. На свой ред актрисата София Куновска – председателка на най-голямата партийна организация на социалдемократите в страната, тази в Скопие, подаде оставка заедно със свой близък сътрудник заради несъгласие с листите.

Най-сериозното обвинение срещу Заев е, че самият той от Струмица, е продължил политиката си да налага хора от провинцията, които не са известни, за сметка на партийни кадри от столицата Скопие. Заев направи реверанс към лидерите на „Цветната революция”, като включи двама от тях, но на такива места в листите, които подсказват чисто формално отношение към протестите през пролетта.

Кадровият удар на лидера на СДСМ бе привличането в централното ръководство на журналиста Мухамед Зекири от телевизия „Алсат-М”, който трябваше да му отвори пътека, не, магистрала към избирателите албанци. Най-вероятно Зекири е посъветвал Заев да обяви, че ако СДСМ спечели властта, ще бъде прокаран закон за правото на двуезичност на цялата територия на Македония.

По-голям предизборен подарък на ВМРО-ДПМНЕ нямаше как да бъде направен. Защото даде в ръцете на управляващите коз да развият до небесата своя „патриотичен потенциал” и да атакуват Заев, че иска да взриви етническия мир в страната, да наруши Охридския мирен договор, да  превърне Македония в конфедерация, да ревизира конституцията, според която албанците имат право да ползват своя майчин албански език като втори служебен заедно с македонския само в онези общини, където са повече от 20 на сто от общия брой на населението. Това се отнася и до другите етнически общности в републиката.

Заев и Груевски се сблъскват в Струмица

Иначе колкото и партиите да се хвалят с платформите си, всичко се свежда до едно – Груевски в 500 страници се хвали с постиженията си досега и обещава още повече успехи. Докато опозиционният лидер подлага на критика 10-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ, основавайки се най-вече на съдържанието на подслушаните телефонни разговори, които той публично изнесе.

За да изясни позицията си за двуезичността, Заев покани Груевски на телевизионен дебат. По принцип бившият премиер не обича преките дебати, той няма харизмата, острата мисъл  и рефлекса на един Любчо Георгиевски, да речем. Ако все пак ще има двубой, той ще бъде задочен.

Естествено, Заев оглави листата на СДСМ в родния си град Струмица. Само два-три дни след това Груевски заяви, че застава начело на своята коалиционна листа тъкмо срещу Заев в този избирателен район, напускайки традиционното си място на водач на листата в Скопие. Е, това е крайно любопитно предизвикателство. Както каза самият Груевски, който от двамата победи в прекия сблъсък в Струмица, ще има правото да бъде премиер на Македония.

При албанците всичко е ясно – ДСИ на Али Ахмети срещу ДПА на Мендух Тачи във вътрешноалбанския спор. Не са изключени и изненади от някои от новите субекти, дори има прогнози, че ДПА на Тачи може да стане трета политическа сила за сметка на новородените партии на албанците. Това би било наистина интересен елемент от политическия театър край Вардар.

Интерес представлява и една тройна коалиция, съставена от лидера на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски, на „Обединени за Македония” на Любе Бошковски и на Сдружението на бранителите начело с генерал Стоянче Ангелов. Тримата бяха заедно в конфликта през 2001-а в Македония – Георгиевски като премиер, Бошковски като вътрешен министър и генералът като командир на една от специалните полицейски части, които най-активно участваха в конфликта, защитавайки териториалната цялост и мира в страната.

Разбира се, няма как да се мине без компромати – иначе това нямаше да е македонска изборна кампания. Почти всеки ден излиза по един тук-таме. Но всички чакат един, може би най-големия – да научат истината от подслушаните разговори за това, кой е виновен за убийството на петимата македонци в навечерието на Великден преди четири години край Смилковското езеро около Скопие. Мълвата е, че Заев има и такъв запис и само чака изгодния момент, за да го оповести и по такъв начин да обърне с един удар изборните настроения…

Ето затова македонските колеги ги кръстиха изборите „битка без пардон”.