По време на кандидат-президентските дебати в САЩ кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп заяви, че би желал да се разбере с руския президент Владимир Путин, за да се разправят заедно с ИДИЛ. Въпреки, че темата за „руската заплаха” е централна в медийния и политически наратив в страната, изглежда повечето американци са съгласни с това.
Това са изводите на социологическо проучване на Университета в Мериленд, посветено на ключови политически въпроси. Около 60% от анкетираните са посочили, че биха искали да видят сътрудничество между Съединените щати и Русия в борбата с джихадистката групировка в Сирия. Такъв отговор са дали 67% от привържениците на Републиканската партия, 53% от демократите и 67% от независимите.
Тези позиции не означават задължително, че средностатистическите граждани на САЩ имат положително или пък еднозначно отношение към Путин. Около 30% от демократите са го посочили като най-малко харесвания световен лидер, но при републиканците такъв отговор са дали едва 8%. Същевременно мнозинството републиканци сочат като свои любим политически лидер покойният Роналд Рейгън, който е известен с много неща, но не и с разбирателство с Москва, отбелязва Foreign policy.
Според мнозинството анкетирани – 53%, борбата срещу тероризма трябва да е основен приоритет за политиката на САЩ, с което този въпрос изпреварва други теми като засилващите се позиции на Китай и Русия. Политиката по имиграцията, търговският дефицит и Северна Корея също имат приоритет пред сдържането на Пекин и Москва.
Цели 73% от американците сочат ИДИЛ като основна заплаха за националната сигурност. Над половината анкетирани заявяват, че основна цел на политиката на САЩ в сирийския конфликт трябва да е унищожаването на джихадистката групировка. Едва 2% смятат, че първостепенната цел трябва да е свалянето от власт на Башар Асад, което показва значително разминаване между вижданията на публиката и политиката на Вашингтон.
Тези различия може би само ще се задълбочават в бъдеще. Лобитата на външнополитическите „ястреби”, които донякъде загубиха влияние в края на втория мандат на Обама, се надяват отново да получат водеща роля при следващата президентска администрация, отбелязва Foreign policy.
Те се надяват на по-агресивни действия на САЩ в Близкия Изток и конкретно Сирия, независимо кой спечели изборите – макар че двата основни кандидата Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп правят силно различаващи се заявления по тази тема.
Като държавен секретар Клинтън подкрепяше въоръжаването на сунитски групировки и се обявяваше за въвеждане на безпилотни зони, които да блокират военната авиация на Дамаск. Все пак нито Клинтън, нито повечето привърженици на по-твърдия подход, не призовават а пълномащабна сухоземна интервенция като тези в Афганистан и Ирак. Все пак позициите на демократическия кандидат дават кураж на хората, според които само щатската военна мощ може да принуди Асад да преговаря за мирно споразумение.
Според Басам Барабанди, бивш сирийски дипломат, който сега е съветник на сирийската опозиция, както Клинтън, така и Тръмп биха водили по-агресивна политика по отношение на Сирия, отколкото администрацията на Обама. Той обаче не очаква да се стигне до влизане на САЩ във война със сирийската държава.
Все пак много политици и експерти продължават да смятат, че Обама е постъпил правилно, като е устоял на натиска от външнополитическия елит във Вашингтон да бомбардира сирийското правителство и да увеличи оръжейните доставки за бунтовническите групировки, за много от които се смята, че са в съюз с екстремисти. Според някои наблюдатели дори във вътрешния кръг от външнополитически съветници на Клинтън има такива, които се съмняват, че е разумно САЩ да задълбочи военното си участие в Сирия.
От своя страна републиканският кандидат Тръмп изглежда доста по-благосклонен към сирийския лидер. По време на дебата на 19 октомври той коментира, че свалянето на Асад може да доведе до властови вакуум, който да създаде нещо много по-лошо. Трябва обаче да се отбележи, че неговото мнение се различава от това на кандидат за вицепрезидент на републиканците Майк Пенс, който застава открито на по-„ястребски” позиции във външната политика.
Въпреки уроците на близкото минало и рисковете от пряка военна конфронтация с Русия и Иран, голям брой изявени експерти, журналисти, бивши военни и настоящи политици настояват, че САЩ трябва да въведе зони, забранени за полети, да бомбардира сирийската армия, както и да увеличи подкрепата за въоръжените групировки, воюващи срещу властта в Дамаск.
Все пак някои коментатори застават на по-разумни позиции и заявяват, че слагането на край на кървавия конфликт в Сирия изисква договаряне с Дамаск, Москва и Техеран. Някои дори предлагат Вашингтон да предприеме точно обратната на досегашната си политика и да спре всякакво финансиране и въоръжаване на бунтовнически групировки. Основният аргумент за това е факта, че много то тези групировки са свързани с екстремисти като „Джебхат Фатех ал-Шам” – известна доскоро като „Фронт ан Нусра” и представител на „Ал Кайда“ в Сирия.
„Ескалацията не успя да спечели тази прокси война. Тя само я удължи и увеличи броя на загиналите”, коментира Джошуа Ландис, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в Университета в Оклахома. Макар да не е фен на Асад, Ландис заявява, че „зверствата на режима не оправдават военната и логистична подкрепа за бунтовници с мътната надежда, че политическия преход може да доведе до по-добър изход”. „САЩ трябва да спомогнат за бърз край на гражданската война в Сирия. Вашингтон може да спомогне за това, като откаже да праща повече пари и оръжия на бунтовниците и да окуражи своите съюзници като Турция, Саудитска Арабия и Катар да намалят подкрепата си за въоръжените групировки”, изтъква той.
Cartoon of the Day: Clinton or Trump? What are the options for the Middle East?https://t.co/pl05YZmawM
Via @hunasotak pic.twitter.com/dRpZzmCixy— Carlos Latuff (@LatuffCartoons) November 2, 2016
Външната политика не е единствената тема, по която се наблюдава раздалечаване между политическия елит и електората. Изследването на Университета в Мериленд показва, че 78% от избирателите искат значителна промяна в политическата система на страната. Резултатите от анкетата сочат, че на Доналд Тръмп се гледа в по-голяма степен като на агент на промяна, отколкото на Хилъри Клинтън, макар че хората не са сигурни дали тази промяна би била за добро или лошо.
Проучването също така показва, че мотивировката за гласуване на тези президентски избори не се свежда само до съгласие с политиките на избрания кандидат, а често става въпрос по-скоро за вот срещу другия кандидат.
About The Author
