Има много голям шанс Хилъри Клинтън да бъде избрана за следващ президент на САЩ, но начинът, по който е осигурена тази победа, ще хвърля сянка върху престоя ѝ в Белия дом, пише Wall Street Journal. Един от факторите за това са увеличаващите се доказателства, че проверката на Федералното бюро за разследване (ФБР) срещу нея е била повлияна от политически натиск и двойни стандарти.
Тази седмица излезе информация, че губернаторът на щата Вирджиния Тери МакАулиф, дългогодишен приятел на семейство Клинтън, е финансирал политическата кампания на съпруга на висш служител на ФБР. Политически организации под контрола на МакАулиф е дарила над 675 хил. долара за кампанията за влизане а Сената на Джил МакКейб – жена на заместник-директора на ФБР Андрю МакКейб. Същият този МакКейб е участвал в надзора на проверката дали Хилъри Клинтън е изнасяла класифицирана информация през личния си имейл сървър.
Около 467 хил. долара от даренията са дошли директно от политическата организация на губернатора Common Good, а други 207 хил. са били дарени от крилото на Демократическата партия в щата Вирджиния, което също на практика е под контрола на МакАулиф. Тези суми съставляват над една трета от всички дарения, получени за кампанията на госпожа МакКейб.
Кандидатурата на Джил МакКейб бе обявена през март 2015 г. – същият месец, в който се появи информация за частния сървър, използван от Клинтън докато е била държавен секретар. В онзи момент Андрю МакКейб е оглавявал офиса на ФБР във Вашингтон, а няколко месеца по-късно бива повишен до номер три в ръководството на институцията.
ФБР заявява, че в това няма проблем, тъй като МакКейб получава сегашната си позиция в йерархията – втори след директора Джеймс Коми – през февруари 2016 г. Ролята му в разследването на Клинтън е дошла месеци, след като жена му е загубила състезанието за сенатор.
Тези твърдения обаче изискват избирателите да повярват, че докато е бил на трето място в йерархията на ФБР, МакКейб не е имал никакъв досег с най-голямото и чувствителното разследване на агенцията. WSJ отбелязва, че ФРБ във Вашингтон е осигурявало ресурси за това разследване, докато още е било оглавявано от МакКейб. Финансовите документи за кампанията на съпругата му също така показват, че 98% от даренията на МакАулиф са били направен след започването на разследването.
Тези разкрития се добавят към дългия списък с жестове на специално отношение, което ФБР осигури на Клинтън. Тя не бе изправена пред жури и не бе извикана на интервю до последния момент. ФБР гарантира имунитет за помощниците ѝ и в крайна сметка излезе с оневиняваща я публична декларация.
Подобно щадящо отношение контрастира с други случаи като този с пенсионираният генерал Джеймс Картрайт, бивш вицепредседател на Комитета на началник-щабовете, отбелязва WSJ. Той е заплашен от пет години затвор заради това, че не е казал пред ФБР истината за разговор с репортери относно секретни кибератаки срещу ядрената програма на Иран.
„Хората, които получават достъп до класифицирана информация, след като декларират, че няма да я разпространяват, трябва да бъдат държани отговорни, ако съзнателно нарушат това обещание”, заявява прокурора по случая Род Росенстейн. Той заявява, че генерал Картрайт е извършил федерално престъпление, като е разкрил класифицирана информация и е лъжесвидетелствал пред ФБР.
Същите прокурори обаче без проблем раздаваха сделки за имунитет при проверката на Клинтън. В случая генералът дори не е оригиналният източник на информацията за кибератаките – по думите му той само е потвърдил детайли, за които репортерите вече са имали информация. Макар Хилъри Клинтън да не е разкривала информация пред медиите, използването на частен сървър е излагало секретни данни на потенциални хакерски атаки. По този начин класифицираната информация е попадала в ръцете на голям брой хора от обкръжението ѝ, които нямат нужните разрешения за достъп. Когато срещу генерал Картрайт започна разследване, правата му за достъп до секретна информация бяха отнети, което така и не се случи с Клинтън.
През последните дни се появи и информация, която сочи, че президентът Барак Обама може да е заблуждавал обществеността относно това какво е знаел за частния сървър на Хилъри Клинтън. През март 2015 г. Обама заяви, че е разбрал за използването на този сървър от бившия държавен секретар „като всички останали, от съобщенията в новините”.
Сред наскоро публикуваните от Wikileaks имейли на ръководителя на кампанията на Клинтън Джон Подеста обаче има доказателства, че това заявление не отговаря на истината. В писмо от март 2015 г. един от помощниците на Клинтън – Черил Мил предупреждава, че „трябва да разчистим това – той има имейли от нея, които не са от адрес с домейн state.gov”.
Прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест излезе със заявление, че „президентът не е заявявал, че не е разменял електронни писма с нея”. „Разбира се, че президентът е имал имейл адреса на държавния секретар Клинтън, но той не е имал откъде да знае къде се намира нейния сървър и при какви условия са се съхранявали писмата”, заявява той. Дори тези обяснения да бъдат приети, доказателствата за етичната бъркотия около антуража на Клинтън стават все повече. Става все по-виден и стремежът тя да „бъде разчистена”, без да се излиза на чисто пред американските избиратели, отбелязва WSJ.