Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която бе спрягана за новата Маргарет Тачър, заяви решително скъсване с тачъризма и политиката на предшественика си Дейвид Камерън. Мей изнесе изпълнена с популизъм реч на конференция на Консервативната партия, в която обеща държавна намеса в икономиката от името на работническата класа и справяне с имиграцията. Чрез този рязък идеологически завой Мей вероятно се прицелва в разочарованите избиратели на Британската партия на независимостта (UKIP) и Лейбъристката партия, които са обхванати от вътрешни противоречия.
В речта си Тереза Мей осъди „международния елит” без национален корен, обеща да работи за капитализъм, който е по-справедлив за работниците, както и за дълбока промяна, която да обедини отново Британия след референдума от юни, на който надделяха гласовете за излизане на страната от Европейския съюз. Този резултат накара Дейвид Камерън, който инициира референдума като част от стратегията си за предоговаряне на отношенията с Брюксел, да подаде оставка като премиер, като глава на Консервативната партия, а по-късно и като член на парламента.
Антиимигрантска истерия
Наследничката му в партийната и държана власт обаче се дистанцира рязко от виждането, че „Брекзит” е грешка. В речта си Мей обрисува референдума като резултат от „тиха революция”, която трябва да принуди политиците да отговорят на притесненията на обществото и многократно повтори пред делегатите, че „трябва да има промяна”. „Вотът за „Брекзит” дойде от хора, които не искат да бъдат игнорирани повече. През юни хората гласуваха за промяна. И тази промяна ще се случи”, заяви Мей.
По думите на Мей резултатите от референдума са политическа повратна точка, която легитимира по-твърда позиция по отношение на имиграцията и повече държавна намеса в обществения и икономически живот. Според нея Консервативната партия ще отговори на вота за „Брекзит”, като вкара „силата на правителството изцяло в услуга на обикновените хора от работническата класа”. Мей също така изтъкна, че „е време да си спомним доброто, което държавата може да прави”.
Лидерът на консерваторите критикува безхаберните шефове, избягващите данъци международни компании, технологичните фирми, които отказват да сътрудничат в „борбата с тероризма”, както и директорите, които „си разпределят огромни дивиденти, макар да знаят, че пенсионните програми на компаниите им са пред срив”. „Предупреждавам ви – това не може да продължава повече”, заяви тя пред съпартийците си.
Ден по-рано пред същата публика вътрешният министър в правителството на Мей Амбър Руд заяви, че не трябва да се позволява чуждестранните работници да „вземат работата на британците”. Тя представи планове, предвиждащи компаниите да правят списъци на чуждестранните си служители, както и мерки за ограничаване на чуждестранните студенти. Мей засили тази реторика и заяви, че „ако вярваш, че си гражданин на света, ти не си гражданин на нищо. Ти не разбираш какво означава самата дума гражданство”.
Заявленията на Мей предизвикаха гневни реакции сред бизнеса и опозиционни политици като лидера на лейбъристите Джеръми Корбин и първия министър на Шотландия Никола Стърджън. Последната обвини Мей, че подклажда антиимигрантските настроения като се заиграва със страховете от ефекта от чуждестранната работна ръка върху работните места и заплатите. Стърджън също така заяви, че речта на консервативния лидер представлява „най-позорната проява на реакционна дясна политика в живата памет”.
Корбин от своя страна заяви, че премиерът „разпалва пламъците на ксенофобията и омразата в нашите общности” и се опитва да прехвърли върху чужденците вината за провалите на собствената ѝ партия. Вероятно очаквайки подобен критицизъм, Мей вкара в речта си репликата, че някои хора не искат да признаят, че британските работници могат да се окажат „безработни или с намалени надници заради нискоквалифицирана имиграция”.
Да спасиш капитализма от самия него
Министър-председателят също така потвърди плановете за реформи в корпоративния сектор, включително в законовите изисквания за управителните съвети на компаниите, които според нея трябва да включват представители на работниците и потребителите. Малко преди речта на Мей ръководителят на политическия съвет към правителството Джордж Фрийдман предупреди, че могат да избухнат „антикапиталистически бунтове”, ако не започне спешна реформа в политическата система, включително засилване на държавната намеса. Тереза Мей потвърди, че правителството няма да се стеснява да прави интервенции на пазарите, които не успяват да дадат на подходящ избор на потребителите.
Коментарите ѝ трябва да демонстрират решимост за скъсване с традициите на предишното ръководство на Консервативната партия, което изглеждаше твърде зависимо от финансовия капитал и едрия бизнес. Неприсъщата за консерваторите антибизнес реторика изглежда се приема от част от съпартийците ѝ. Представител на партийното ръководство е коментирал пред „Файненшъл таймс”, че „може би само правителство на консерваторите може да спаси капитализма от самия него”.
„Tories are the workers’ party“ says May while wearing £600 dress https://t.co/hg3MXEFM8i
— StereoTitan (@StereoTitanUK) October 6, 2016
Хора от Лондонското Сити обаче са заявили пред същото издание, че може би Мей не разбира икономическите опасности от „Брекзит” и изглежда отношенията ѝ с бизнеса няма да се подобрят. „Правителството трябва да действа в сътрудничество с бизнес общностите, а не да им диктува” заявява Адам Маршъл, генерален директор на Британската търговска камара. „Бизнес хората не са някакви пантомимни злодеи”, настоява Джеймс Спул от ръководството на Institute of Directors.
На крак, о торита презрени
Желанието за идеологически завой на Мей далеч от наследството на тачъризма бе подчертано и от репликите, че „в живота има повече от индивидуализъм и собствен интерес”. „Ние успяваме или се проваляме заедно”, заявява тя.
Тереза Мей заяви директно и желанието да се хареса на разочаровани привърженици на Лейбъристката партия. По думите ѝ лейбъристите са се отдалечили от центъра в британската политика и вече консерваторите са „партията на работниците, партията на държавните служители, партията на NHS (Националната здравна служба)“. Точно последните правителства на консерваторите обаче предприеха жестоки съкращения в публичния сектор и започнаха да подготвят здравната система за приватизация, което предизвика вълна от граждански и лекарски протести.
По време на речта Мей се подигра на вътрешните конфликти в Лейбъристката партия и предизвика овации със заявлението, че някои хора са започнали да наричат лейбъристите „гадната партия” . Това прозвище обичайно е използвано за консерваторите, отбелязва „Гардиън”.
Дали тези заявления на Мей наистина ще привлекат разочаровани гласоподаватели на лейбъристите предстои да се види. Наскоро популярният лидер на партията Джеръми Корбин затвърди убедително позициите си чрез вътрешни избори, въпреки яростната кампания срещу него от страна на дясното, „блеъристко” крило, което включва много от лейбъристките депутати.
Тереза Мей обаче вероятно ще има по-голям успех с привличането на гласове от партията на десния популист Найджъл Фараж – UKIP. Макар те да се оказаха победители на референдума, през последните месеци партията изпадна в хаос, а самият Фараж се оттегли от ръководството. Наследилата го начело на UKIP Даян Джеймс обаче издържа на поста едва 18 дни и в сряда подаде оставка заради неразбирателства с останалите депутати.
В четвъртък вътрешните конфликти в партията преминаха в по-физическо измерение. При сбиване между евродепутати от UKIP в Страсбург един от кандидатите за лидерското място Стивън Уулф е получил силен удар по главата, изпаднал е в безсъзнание и е бил хоспитализиран. При предишния избор за наследник на Фараж, Уулф не бе допуснат да кандидатства, защото е подал документите си със 17 минути закъснение.
About The Author
