Саудитска Арабия преминава към християнския Григориански календар при плащането на заплати на държавните служители, за да спести пари, съобщава „Индипендънт”. Това е част от мерките за бюджетни икономии, които Рияд e принуден да приеме заради ниските цени на петрола.
Кралството използва лунният мюсюлмански календар Хиджра от основаването си пред 1932 г., но от 1 октомври публичният сектор вече се води по наложилият се в по-голямата част от света Григориански календар. Календарната година по Хиджра е дълга 354 дни, спрямо 365 дни на соларната година. Това означава, че в резултат на промяната държавните служители ще загубят 11 дневни заплати. Така публичният сектор се изравнява с частния, където отдавна се прилага използваният в западния свят календар.
Промяната е влязла в сила в неделя, която бе последния ден от 1437 година по мюсюлманския календар. Рияд също така обяви, че намалява заплатите на висшите държавни служители и замразява заплащането на обикновените служители, отменя финансовите бонуси и редица надбавки в министерствата и свива броя на националните празници. Саудитска Арабия се опитва да увеличи и приходите си от годишния Хадж до светите за мюсюлманите места в Мека и Медина. Визата за поклонници, идващи на хадж за втори път, вече ще струва 2000 риала (530 щатски долара).
Саудитска Арабия, която е най-големият износител на петрол в света, разчита за бюджетните си приходи почти изцяло на продажба на природни ресурси. Сривът на цените на петрола, започнал през 2014 г., принуждава кралството да прибегне до мерки за икономии и прилагане на реформи, целящи диверсифициране на икономиката. Финансовите проблеми на кралството се утежняват от регионалното противоборство с Иран и разходите, свързани с военната интервенция в Йемен и подкрепата на ислямистки групировки в Сирия. В момента Саудитска Арабия е страната с най-голям бюджетен дефицит сред 20-те най-големи световни икономики.
При срещата на ОПЕК в Алжир през миналия месец, Саудитска Арабия и останалите членки на организацията успяха да договорят колективно повишаване на добива. Това е първото подобно споразумение за последните две години, но то не може да реши проблема със свръхпредлагането на пазара на петрол. Цената на суровината остава под 50 долара за барел, спрямо над 110 долара в средата на 2014 г.
