Цецка Цачева е кандидатът за президент на ГЕРБ, стана ясно в неделя, 2 октомври, след няколкомесечни догадки и спекулации. Кандидатурата обяви лично премиерът Бойко Борисов след евтин моноспектакъл в НДК, в който възхвали постиженията си във всички области на живота – от „археология“ и „екология“ до неизбежните „магистрали“. За вицепрезидент управляващите издигат вицеадмирал Пламен Манушев.
След толкова бащи на нацията, е време да има една „майка на нацията“, обоснова избора си Борисов.
Името на Цачева се завъртя ударно из медиите още преди дни, след контролиран теч на информация от среди, близки до финансирани от САЩ неправителствени институти. ГЕРБ се опита да съхрани до последно интригата, като завъртя още три имена – тези на двамата „най-успешни“ кметове на ГЕРБ Йорданка Фандъкова и Димитър Николов и на министъра Томислав Дончев. Всички те се включиха в пошлия спектакъл с неубедителни опровержения и недомлъвки.
„Цецка Цачева е майка на студент по математика в бръшляновата лига на американските университети. Метеорит носи неговото име“, заигра се с майчинството парламентарният шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов при представянето на кандидатката, известна повече с арогантния си стил при воденето на пленарните заседания, отколкото с женска мекота.
„Мога да постигам съгласие. Мога да туширам конфликти. Ще работя в интерес на всички български граждани. Няма да отварям пропасти, ще градя мостове. Ще бъда гарант на българската конституция, ще отстоявам националния интерес на България. Освен политик, съм юрист, адвокат и майка. Знам какво е да разчитат на теб, какво е да защитаваш, какво е да подкрепяш. Вярвам, че съединението прави силата“, патетично се изрекламира Цецка Цачева.
Претенциите ѝ са в пълен дисонанс с поведението ѝ като председател на Народното събрание,
където „мостовете“ и „съгласието“ редовно отстъпват пред партийната целесъобразност. Особено показателен за фалша на цачевите декларации е един символен случай от 24 юли 2012 г., когато шефката на НС не позволи на депутатите да почетат с едноминутно мълчание паметта на големия български поет Никола Вапцаров по повод 70 години от разстрела му. Само защото предложението бе внесено от левицата.
Като „юрист, адвокат и майка“, вярваща в съединението, което прави силата, тя предяви тогава следния срамен аргумент: „Българската история е изпъстрена с имена на светли личности, които са направили немалко за нас. Мисля обаче, че не е редно – всеки ден има по няколко чествания на подобни годишнини, за да почитаме всеки по всеки повод с едноминутно мълчание“.
Жестът бе показателен и за извратливата природа на г-жа Цачева – бивш активен член на БКП и служител в Градския народен съвет на Плевен по Живково време. Тоест представител на онази неприятна порода политически ренегати – бивши партийни номенклатурчици, които първи си скъсаха партийните билети след 10 ноември 1989 г., за да се наредят сред „новите“ победители.
Но де да беше само това! Като председател на Народното събрание тази „майка на нацията“ пусна духа на арогантността да броди свободно из парламентарните селения, а законодателният орган се превърна в апендикс на правителството.
Принудителното запушване на устата на опонентите е нейна запазена марка.
Помним случая, когато Цачева, в пристъп на ексцесивен атлантизъм, побърза да изключи микрофона на Волен Сидеров, докато онзи обявяваше, че американски кораби се намират в Черно море. В същото време шефката на НС проявява непедагогична „майчинска“ снизходителност към грубостите на собствените си съпартийци.
Майката и юристът у Цецка Цачева са в нездраво противоборство, когато трябва да бъде защитен теснопартийният интерес, а това е изключително лоша препоръка за един бъдещ президент и обединител на нацията. Произволният начин, по който жонглира с правилата и законите в парламента, за да угоди на своите съпартийци, не дава никакви гаранции за защита на обществения интерес.
Прегрешенията на претендентката да е „майка на нацията“ обаче не свършват дотук. Тъкмо
Цецка Цачева е отговорна за два от най-шумните лобистки скандали в българския парламент.
Първият е т.нар афера „Мери Джейн“ от 2010 година, когато с подписа на Цачева в Държавен вестник бе публикувана скандална законова поправка, без да е гласувана от Народното събрание. Текстът узаконяваше рекламата на наркотични вещества и облагодетелстваше производителя на водка „Мери Джейн“ Миню Стайков.
Вторият случай е копи-пейст на първия, което издава определен рецидивистки стил. През 2014 г., пак в Държавен вестник, бе обнародвана ратификация на правителствено постановление, без изобщо да е гласувана в парламента. Въпросното постановление задължи държавата да изплати обезщетение от 4 млн. лева за нереализирани инвестиции на германската частна компания „Кльостерс“, чийто активен лобист бе президентът Росен Плевнелиев. Неслучайно скандалното постановление, което бръкна в джоба на българските данъкоплатци, бе прокарано тъкмо от временното правителство на Плевнелиев, въпреки отсъствието на каквито и да било правни основания за това.
Тези два скандала уличават Цачева като човек, готов да престъпи закона в името на „по-висши“ цели. А днес тя се кълне, че ще бди за спазването на конституцията!
Впрочем това може би е причината кандидатурата ѝ да бъде обявена в последния момент – за да ѝ бъдат спестени някои неприятни припомняния. Няма никакво съмнение, че като президент, Цачева ще е поредният партиен гаулайтер и корпоративен лобист начело на „Дондуков“2, вярно, малко по-мЪжоритарен от Плевнелиев, но също толкова зависим.
Толкоз за „обединителя“ Цецка Цачева и нейните клетви, че ще защитава националния интерес.
Толкоз за майката (си трака) на нацията!
About The Author
