Соломон Паси, министър на външните работи на България от 2001 до 2005 г., с благоговение цитира в един от сутрешните телевизионни блокове размисли на наскоро отишлия си бивш премиер и президент на Израел Шимон Перес за мира и войната. Как пет години преговори били винаги за предпочитане пред пет минути война и как мирът означавал децата да погребват родителите си, а войната – родителите да погребват децата си.
Водещият със слушалка в ухото, откъдето му нареждат какво да пита и как да реагира, естествено, не зададе въпросите, напиращи у всеки зрител, способен да помни събития отпреди 13 години.
Не бяхте ли пак в това студио, а и в доста други, г-н Паси, когато през 2003-та така възторжено агитирахте от екрана за българско включване във войната на САЩ в Ирак?
Защо тогава не ви хрумна, че е по-добре пет години да се преговаря вместо пет минути да се воюва?
Не жонглирахте ли с понятия като „мир” и „война” по рецептата на Оруел – мирът е война и войната е мир?
Не нарекохте ли гордо цялата жалка „коалиция на желаещите” с предизвикателното „ястреби на мира”, докато една американска журналистка упражняваше перото си върху източноевропейските „пудели на Буш”?
Не пратихте ли български войници в Ирак за пушечно месо в една чужда, несанкционирана от Съвета за сигурност на ООН война?
Как така не се сетихте колко е ужасно родители да погребват децата си, когато пристигнаха ковчезите с българските момчета от Кербала?
Защо пак забравихте съвета за предимството на преговорите, когато дойде кошмарът с двамата отвлечени български шофьори в Ирак през 2004-та? Обявихте, че с терористи не се преговаря и сънародниците ни бяха обезглавени. По същото време не по-малко правоверният евроатлантик Силво Берлускони откупи живота на две италиански заложнички – те също бяха отвлечени от отприщения от любимата ви война бандитски тероризъм в Ирак.
В днешния си телевизионен гастрол зарадвахте зрителите и със статистика на успешните кампании, които сте организирали като външен министър. Иракската драма, която не секва и до днес, която произведе чудовището „Ислямска държава” и която изобилно захранва потока от бежанци към Европа, също ли я слагате в графата си с успешни кампании?
Споменахте мимоходом, че и в момента сте посветен на някаква поредна кампания, но за чужда държава. А за коя държава, г-н Паси, работихте по време на иракската кампания?
Разказахте и мили спомени, как докато сте бил външен министър премиерът Симеон Сакскобургготски все ви питал дали отговаряте с главата си за успеха на това или онова ваше начинание. И вие винаги сте го уверявали, че отговаряте. Българските шофьори от Ирак отдавна са без глави, а убитите в Кербала български бойци спят вечен сън, надживени от почернени майки и бащи. Отговаряте ли и за това с главата си, г-н Паси?
