Конгресът на САЩ категорично отхвърли ветото на президента Барак Обама върху закона, който създава възможност граждани на САЩ да съдят Саудитска Арабия за атентатите на 11 септември 2001 г. Това е първият случай на отхвърляне на президентско вето за двата мандата на Обама и едва 111-ят в цялата история на САЩ. Решението на Конгреса също така идва в разрез с обичайния стремеж на законодателите във Вашингтон да поддържат добри отношения с най-влиятелната държава от Персийския залив.
Камарата на представителите отхвърли ветото с 348 на 77 гласа, а в Сенатаа против отхвърлянето на ветото гласува само един сенатор – лидерът на демократическото малцинство Хари Рийд. Други двама сенатори се въздържаха – независимият Бърни Сандърс и демократът Тим Кейн.
Обама наложи вето на закона, носещ названието „Правосъдие срещу спонсорите на тероризъм” (JASTA), с аргумента, че той ще подкопае доктрината за държавен имунитет и излага САЩ на опасност от съдебни искове от други части на света.
Говорителят на Белия дом Джош Ърнст нарече отхвърлянето на ветото „на-срамното действие на Сената от над две десетилетия насам“. Самият Барак Обама го определи като „опасен прецедент”. „Смятам, че това беше грешка, макар че разбирам защо се случи. Очевидно всички ние все още носим травмата от 11 септември”, коментира той, цитиран от Си Ен Ен.
„Това обаче е пример, че понякога е нужно да се вземат трудни решения. Честно казано се надявах, че Конгресът ще избере да направи по-трудното, но правилно нещо. Ако елиминираме понятието за суверенен имунитет, нашите мъже и жени в униформа по целия свят потенциално могат да се превърнат в обект на реципрочни действия”, изтъква той.
Законът JASTA, който е подкрепян от конгресмени и от двете партии, ще позволи на щатски съдии да отхвърлят претенции за имунитет на държави, когато става въпрос за терористични атаки, извършени на американска земя. Министърът на отбраната Ащън Картър изтъква, че приемането на този закон ще доведе до дела срещу САЩ в чужди съдилища, които ще са свързани с „интрузивни процеси на разследване”. „Това поставя Вашионгтон в трудна позиция да избира между това да публикува секретна или чувствителна информация, или да понася потенциално големи искове за обезщетения, ако откаже да го прави”, подчертава той.
Организацията „Иракски национален проект”, която представлява роднини на загинали в следствие на инвазията на САЩ иракчани, вече обяви, че възнамерява да използва създадения от закона прецедент, за да иска изплащане на компенсации за действията на американската армия и частни военни компании след 2003 г.
Най-прякото следствие от закона обаче ще е възможността Саудитска Арабия да бъде съдена от граждани на САЩ във връзка с атентатите от 2001 г. Петнадесет от извършителите на атаките, които взеха живота на близо 3000 души и нанесоха материални щети за около 10 млрд. долара, бяха саудитски граждани.
По-рано тази година властите в САЩ разсекретиха частта от доклада на конгреса за атаките на 11 септември, която е посветена на връзките на атентаторите със Саудитска Арабия. Станалите прословути „28 страници”, останали засекретени 13 години след първоначалното публикуване на доклада, се превърнаха в основа на много спекулации и конспиративни теории. След публикуването им се оказа, че всъщност става въпрос за 29 страници – от 415 до 443-та страница от доклада. Разсекретените документи обаче съдържат зачеркнати думи и цели редове, които възлизат на общо три страници. Затова подробностите за саудитските връзки на атентаторите все още не са напълно известни за широката публика.
Макар да няма преки доказателства за връзки на терористите със саудитската кралска фамилия, в доклада се посочва, че някои от тях са имали контакт и са получавали помощ от хора, които са свързани със саудитското правителство и разузнаване. Един от хората, подкрепяли финансово двама от извършителите – Осама Баснан, през 2002 г. е получил „значителна сума пари” от член на кралското семейство. За друг саудитски гражданин, обект на разследване за тероризъм от ФБР, се посочва, че има „близки връзки с кралското семейство”. В телефона на един от задържаните командири на Ал Кайда – Абу Зубайда, е бил запаметен номера на охранителната фирма, осигуряваща дома на тогавашния саудитски посланик в САЩ Принц Бандар бин Султан. Съпругата на посланика също така е превеждала пари на жената на гореспоменатия Баснан.
Представители на Министерство на финансите са свидетелствали пред Конгреса, че хора от саудитския благотворителен фонд „Ал-Харамейн” са имали „значителни контакти с ислямски екстремисти”. В доклада се посочва, че ЦРУ също разследват саудитската фондация за сътрудничество с терорист и имат съмнения за тогавашният вътрешен министър на арабската страна принц Найеф. Сред нецензурираните пасажи от разсекретените страници присъства и заключението за „неопровержими доказателства, че има подкрепа за тези терористи вътре в саудитското правителство”.
Снимка: Wikimedia Commons
Разсекретената част от доклада подкрепя публикувани след 2001 г. разследвания на медии като Уол Стрийт Джърнал, според които членове на кралското семейство са плащали на Осама бин Ладен и родената от него терористична организация, за да не създават размирици в самата Саудитска Арабия.
Въпреки това, властите в САЩ продължават да настояват, че не може Рияд да бъде директно обвинен за атентатите. В свое интервю пред Ал Арабия от 11 юни, директорът на ЦРУ Джон Бренън заявява, че „няма доказателства , които да сочат, че саудистското правителство като институция, или висши саудистски официални лица индивидуално са подкрепяли атаките на 11 септември”.
Отхвърлянето на ветото на Обама е в разрез и с преобладаващите настроения в Конгреса да бъдат пазени отношенията с със Саудитска Арабия, които в последните години се обтягат. Наскоро Конгресът отхвърли предложение да бъдат спрени оръжейните доставки за Саудитска Арабия, въпреки безспорните доказателства, че тези оръжия се използват при удари над цивилни в Йемен.
Кралството е най-големият производител на петрол и вносител на оръжие в света. Експерти предупреждават, че Рияд може да отговори на приемането на закона, като изтегли милиарди долари от инвестициите си в САЩ и предприеме други ходове, накърняващи стратегическите интереси на Вашингтон в Близкия Изток. Кралството би могло да изиска подобни действия и от близките си съюзници в Персийския залив.
