Бизнесът настоява за реформа във висшето образование, която да задължи студентите, които завършват по т.нар. „държавна поръчка“ да работят определен брой години за българската икономика, преди да напускат страната. Идеята е, че ако студентите искат да учат с финансиране от държавата, после трябва да работят за нея, обясни главният секретар на Българската-търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров пред БНР.
„За нас трябва да има една ясна система като ориентир по отношение на младите хора – ако те искат да учат държавна поръчка, тоест да получат финансиране от страна на държавата за завършване на тяхното висше образование, трябва да имат някакъв ангажимент – две, три или четири години да работят тук в България, за да може българската икономика да има полза от тази инвестиция. Който иска, разбира се, да не бъде обвързан с такова нещо, да си осигури финансиране на своето образование, да бъде свободен да пътува, или където иска да работи по света“, обясни Тодоров.
Засега идеята не е облечена в нормативна форма, но няма съмнение, че ако това стане, в българския парламент ще се намерят доволно много лобисти за подобна промяна. Както е несъмнено, че сегашният министър на образованието г-жа Меглена Кунева, би подкрепила подобен законопроект.
На практика бизнесът настоява държавата да му гарантира законово работна ръка, без финансово усилие от негова страна. Всеизвестен факт е, че младите висшисти напускат страната поради ниското заплащане на труда у нас. Вместо да инвестира в по-високи заплати, обаче, българският бизнес иска държавата да въведе „крепостно право“ за младите специалисти, подобно на „разпределението“ по времето на социализма, когато държавата задължаваше висшистите да работят 3 години по селата след завършване на университета.
Стане ли дума за работна ръка, бизнесът е готов да погази основополагащия европейски принцип за „свободното движение на хора“. Но иде ли реч за капитали – само смейте да му посегнете на офшорките!
В същото време работодателите настояват за редуциране на броя на университетите и съкращаване на незаетите места, обявени за прием. Тоест бизнесът, освен гарантирана работна ръка, иска и държавни гаранции за качеството на кадрите, които ще му работят „по задължение“.
Припомняме, че аботодателските организации са най-яростните противници на увеличаването на минималната работна заплата и на осигурителните прагове. Като се има предвид, че 74,6% от наетите лица в България работят в частния сектор, според статистиката на НСИ, е повече от очевидно кой носи вината за масовото изтичане на млади специалисти зад граница.
