Новината, че бившият премиер Пламен Орешарски влиза в президентската битка, провокира истинско наддаване в прогнозите за това кой стои зад изненадващия ход. Впрочем, изненаданите комай ще се окажат по-малко от посветените, независимо от реакциите.
Според едни бившият премиер в кратковременното правителство на БСП и ДПС (2013-2014) е неофициалният кандидат на ДПС. Според други – на станишевистите в БСП, които подмолно саботират кандидатурата на ген. Румен Радев. Според трети – на Делян Пеевски. Според четвърти – на задкулисието, което дърпа конците на политическата и икономическа власт в България, и което, подобно на дявола, има много имена.
Чий кандидат е Орешарски?
Работата е там, че няма еднозначен отговор на този въпрос, тъй като всички версии са отчасти верни. Просто Орешарски е пресечната точка на множество интереси, който има за цел с появата си да отстреля няколко заека. Благодарение на тази своя пригодност да служи на няколко господари, Орешарски навремето стана премиер с мандата на БСП и подкрепата на ДПС, макар ролите на двете формации да бяха разменени.
За нуждите на анализа е важно да пропомним, че тъкмо при Орешарски бе предложен Делян Пеевски за шеф на ДАНС. „Нестандартното“ по думите на Станишев решение, предизвика вълна от многомесечни улични протести. Пак Орешарски бе премиерът, който обяви спирането на проекта „Южен поток“, конвоиран от трима американски сенатори, дошли да му дръпнат юздите. При него започна и активното мероприятие по фалита на КТБ, макар да бе доведено докрай от други.
Човек без ясен идеологически профил, без трайна партийна обвързаност,
прагматик, финансист, специалист по „ценните книжа“ (буквално и преносно), Орешарски винаги е бил технократското лице за контакти на българската олигархия. През 1997-2001 г. бе зам.-министър на финансите в правителството на Костов и СДС, после сините го кандидатираха за кмет на София, но бе скоропостижно оттеглен след уж „тайна среща“ с бизнесмена Васил Божков. През 2005 г. рязко прескочи в лагера на БСП като финансов министър в кабинета на Тройната коалиция с премиер Станишев, възнаграден за заслугите си с два последващи депутатски мандата, за да бъде вкаран отново в политическа употреба през 2013 г., вече като премиер. Лъкатушна биография, ще признаете.
И ето го сега отново на огневата политическа линия, вече като кандидат за президент, зад чийто гръб издайнически надничат минали и настоящи авери. Повече от очевидно е, че Орешарски няма и минимален шанс за успех. Самият той със сигурност го съзнава. Целта, значи, е друга.
Без съмнение кандидатурата му ще разсее допълнително протестния вот.
Ще рече вотът срещу ГЕРБ, за който се точи дълга редица от кандидати. Така стигаме до отговора на най-важния въпрос: „Кой има интерес от това?“. Каквито и сметки да си правят кукловодите зад Орешарски, те обслужват партията на власт и вредят на опозицията.
Което придава известна достоверност на спекулацията отдясно, че Орешарски е кандидатът на Пеевски, доколкото Борисов и „корпулентният“ бизнесмен винаги досега са се погаждали. Но подобно твърдение е опростенческо.
Отчасти е вярна и версията, че Орешарски е кандидатът на ДПС. Благодарение на Доган стана премиер навремето. Кандидатът за вицепрезидент Данаил Папазов също е топла връзка към депесарите. Преди седмица глашатаят на Доган Мустафа Карадайъ, формален председател на ДПС, намекна, че движението може да издигне свой кандидат на изборите, защо не и самият Доган, ако „основните политически сили продължават да неглижират процеса“. В превод: ако не ни представите оферта. За всички бе ясно, че Сокола едва ли ще снизходи да се състезава за народния вот. Виж, Орешарски изглежда идеалната миза в това наддаване. От една страна
ще помогне на ДПС да си преброи електората след нанесените му от Местан щети.
От друга – ще позволи на движението да изтъргува подкрепата си срещу съответните гаранции преди втория тур. Обичайният депесарски пазарлък.
Към предположението, че Орешарски e пешката на Доган, има и допълнителен щрих. Преди дни депутатът от Реформаторския блок и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов разтръби във Фейсбук, че на 18 септември в ловното стопанство „Паламара“ край Шумен се е състояла среща между Бойко Борисов и представители на ДПС. Според сведенията на генерала на срещата са присъствали: областното ръководство на ДПС Шумен, кметовете на ДПС от района и народните представители Четин Казак, Хамид Хамид и Бюнямин Хасан. „Правителствената информационна служба дава обилна информация и снимков материал за присъствието на премиера Борисов на тържествата в община Венец, но нищо не съобщава за срещата в „Паламара“, би тревога Атанасов и предположи, че на срещата е обсъдено предизборното сътрудничество между ГЕРБ и ДПС. Въпреки резервите към професионалния контрадезинформатор, донесението заслужава интерес с оглед на последвалите изборни маневри. С кандидат като Орешарски хем Борисов ще е сит, хем ДПС цяло. Той е симпатичното мастило, с което могат да се подписват тайни предизборни споразумения. Но дори и само смущенията, които предизвиква в редиците на бойковите противници, са чиста полза за ГЕРБ.
Добре де, ще кажат някои, но какво общо има тук Станишев?
След новината за включването на Орешарски в президентската надпревара се появиха коментари от сорта: „Станишев най-сетне има кандидат“. 
Злите позитански езици шушукат, че бившият лидер на БСП и настоящ председател на ПЕС е заинтересован от провала на официалния кандидат на партията си – ген. Румен Радев, поради строго егоистични подбуди. Победа на Радев би укрепила позициите на Корнелия Нинова в партията и би отдалечила перспективата за завръщане на станишевистите на бял кон начело на БСП. Пък и генералът не е част от партийната номенклатура – разядена от компромиси и сделки, но своя. Чужд е на котерийните игри в партията, което го прави неудобен – като единствен трезвеник сред компания от пияници. С такъв човек трудно ще се договориш. Друго си е да заложиш на адвокатката на братя Галеви – миналите грехове правят човека по-сговорчив.
Да не забравяме, че Орешарски бе приемлив компромис и за БСП през 2013 г., когато олигархията наместваше своите хора във властта под вещата пиар режисура на станишевата съпруга. Кликата около Станишев в БСП, подобно на депесарските обръчи, също има своите бизнес интереси, чийто изразител се явява Орешарски.
Така стигаме до златното сечение между множество интереси, олицетворявано от кандидат като Орешарски. Впрочем той не е единственият куц кон, на който залагат задкулисните играчи. В редицата са още Ивайло Калфин, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов, Александър Томов. Всички те – проводници на политическия промискуитет, противници на разделението „ляво-дясно“, класически опортюнисти, крадци на леви гласове с дясна риторика и разменни монети преди балотажа.
Рулетката се завърта. Faites vos jeux, rien ne va plus*
*Правете залозите, край на залаганията!
