Със забит нож в гърба Бокова отиде на пета позиция за шеф на ООН

Доносът от българин срещу официалната кандидатка на страната ни за най-високия пост в световната организация се отрази на междинното гласуване в Съвета за сигурност

Официалната кандидатка на България за поста на генералния секретар на ООН Ирина Бокова, която е и генерален директор на ЮНЕСКО втори мандат, понесе последствията от непочтената атака срещу нея отпреди няколко дни от страна на режисьора Евгений Михайлов. Той разпрати до посланици в ООН и ЮНЕСКО донос срещу Бокова, в който наред с клеветите срещу нея твърдеше, че тя не разполага с достатъчна подкрепа в собствената си страна.

С този забит нож в гърба на днешното поредно междинно гласуване в Съвета за сигурност на ООН „за” или „против” постъпилите кандидатури Бокова беше класирана чак на пето място. При предишното подобно гласуване тя беше на трета позиция. Предстоят още гласувания – до момента, в който един от кандидатите събере 15 гласа „за“, колкото са общо членовете на Съвета за сигурност на ООН, постоянни и непостоянни.

На първо място след сегашния етап е португалският кандидат Антонио Гутериш, на второ място е сръбският кандидат Вук Йеремич, трета е аржентинската външна министърка Сузана Малкора, четвърти е бившият словенски президент Данило Турк. След Бокова, която е пета, са македонецът Сърджан Керим и новозеландката Хелън Кларк.

Обща е оценката на наблюдателите, че режисьорското писмо от България е повлияло негативно върху класирането на Бокова. На такива неофициални коментари се позовават и информации на БНТ. В 15-членния Съвет за сигурност българската кандидатка е получила 7 гласа „насърчавам”, 7 гласа „не насърчавам” и един без мнение.

Очевидно писмата на премиера Бойко Борисов, които той веднага след доноса на Михайлов разпрати до премиерите на пет държави от Съвета за сигрурност с молба за подкрепа на Бокова, не са свършили работа.

Антикампания

Затова пък е свършила работа неспирната антикампания срещу нея от страна на онези политически сили и кръгове в България, за които по-важно е да се препъне антипатичната им кандидатка, отколкото страната ни да се възползва от високите шансове за първи път жена от Източна Европа да оглави ООН и тази жена да е българка. Грозната картина с подливането на вода на Бокова от роден терен дори още преди официалното определяне на кандидатурата ѝ вече изложи на показ пред света най-срамни български черти.

В дипломатическите среди открито се коментира и фактът, че досегашният български представител в ООН Стефан Тафров работеше повече против кандидатурата на Бокова, отколкото в нейна полза. За неслучайно се смята и прибирането му в София наскоро. Официално причината е в изтичането на втория му мандат в централата на световната организация в Ню Йорк. Но когато се решава такъв важен въпрос като  лансирането на кандидат на дадена държава за толкова висок пост, общоприета дипломатическа практика е представителят на тази държава в организацията да получи удължен мандат, само и само да допринесе повече за каузата. Случаят с Тафров явно не е такъв и по-благоприятно за каузата се е оказало прибирането му у дома.

Интересно е изкачването на аржентинката Малкора на трето място сред кандидатите. Как ли е станало това, след като тя е ключово действащо лице в голям скандал със „сините каски” на ООН в Африка, гръмнал още миналата година? В качеството си на шеф на кабинета на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун – пост, който Малкора заемаше до миналата есен, тя е прикривала информация, постъпвала в световната организация за скандални изнасилвания на деца от „сини каски” по време на миротворчески мисии в Африка. Когато скандалът гръмна, Малкора беше спешно изтеглена в родния си Буенос Айрес, а после бе назначена за външна министърка в екипа на новия аржентински президент Маурисио Макри.

Не да конкурират, а да спънат

Още по-интересното за нас, българите, е топлото лично приятелство между Малкора и бившия български външен министър Николай Младенов, който усърдно гради кариера в мисии на ООН. Младенов има специфичен поглед към темата за българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Той смята, че малката ни страна няма шансове за такава висока позиция и отдавна пледира да се прицелим в нещо по-достижимо – поста на заместник-генерален секретар на ООН. Всъщност това е административна позиция. За нея не се провежда избор, а определеният генерален секретар си посочва лице за поста на своя заместник, с което ще му е добре да работи. Та запознати твърдят, че Николай Младенов много разчита генерален секретар да стане приятелката му Сусана Малкора и да си го избере за заместник.

И разбира се, няма как да отминем забележителната фигура на еврокомисар Кристалина Георгиева. Името ѝ не спира да се върти като „алтернативна” българска кандидатура. То беше отново пуснато из медиите буквално преди няколко дни от услужливи публикации по света и у нас. Въпреки че кандидатурата ѝ няма никакви шансове при постоянната членка на Съвета за сигурност Русия. Защото Русия отдавна предупреди, че ще гласува против всеки представител на институция, налагала антируски санкции. А Европейската комисия, чийто член е Георгиева, е точно такава институция.

Българската еврокомисарка няма как да не си дава сметка за това и със сигурност е наясно, че всякакво нейно хипотетично включване в надпреварата за върха на ООН е обречено на провал. Но вероятно тук пак става дума не за това, с което ни разсейват като видимост. Тоест – целта не е Георгиева да измести Бокова, защото и чисто технически това няма как да стане. А Георгиева да провали Бокова. Щом една страна не може да покаже единство в такъв ключов въпрос като най-висшата позиция в ООН, кой ще взима насериозно кандадатката ѝ, която и да е тя! Това се цели като послание от средите анти-Бокова, това се и получава на практика.

А кой печели? Антонио Гутериш. Сънародникът и приятелят на бившия шеф на Еврокомисията Жозе Мануел Барозо. Никак не е случайно, че точно Барозо е един от най-ентусиазираните апологети на качествата на българката Кристалина Георгиева и дори в прав текст призова за засилването ѝ към ООН…