Убива не само корупцията, но и „антикорупцията“

Истинската битка с корупцията трябва да бъде насочена и към рушветите на големите корпорации и банки, към нелегитимните атаки срещу социалната държава, както и към структурните причини за корупцията – бедността и неравенството

Тази статия е публикувана на 9 декември 2015 г. на сайта CriticAtac.ro.

Мина повече от месец от пожара в клуб „Колектив“ в Букурещ, а броят на загиналите достигна 60, два пъти повече от първоначално обявения брой на жертвите. Тази трагедия изведе на преден план темата за подкупите. Разбираемо е защо: всичките 60 починали щяха да са живи, ако собствениците на клуба бяха спазили закона или ако съответните служби го бяха приложили навреме. Трагедията се разигра в момент, когато корупцията, разбирана в стриктния си либерален смисъл като нарушаване на закона с цел придобиване на финансови, социални или политически ползи, е считана за национален проблем номер едно.

Без съмнение тя е явление с дълбоки корени в румънското общество. Според доклада на Transparency International за 2014 г. Румъния е най-корумпираната държава в ЕС (наравно с България, Гърция и Италия). Всички знаем това, но го повтарям, за да сме наясно. Сега нека поговорим за нещо по-малко забележимо: четирите начина, по които борбата с корупцията легитимира структурните проблеми в Румъния, включително по-сложните форми на рушветчийството. На първо място, „антикорупционният фронт“ в Румъния, вкл. целият политически и граждански естаблишмънт от правителствата през последните години, както и специализираната прокуратура DNA, а също така НПО-тата и медиите с неолиберален дневен ред – всички те неглижират системно корупцията, свързана с едрия транснационален капитал. С други думи, големите мултинационални корпорации си сътрудничат интензивно с местната корупция, за да защитят интересите си. Миналата година (2014 г. – бел. прев.) мегаскандалът с Microsoft и други технологични гиганти (IBM, HP, Fujitsu-Siemens, Compaq) извади на повърхността публично-частното партньорство, скрепено с корупция за над 50 млн. долара. Всички тези компании са успели да подкупят официални лица от три поредни румънски правителства, за да бъдат оскъпени лицензите на техните софтуерни продукти на вътрешния пазар в Румъния.

Само че, както и при други подобни казуси, общественият дискурс се насочи почти изцяло към корумпираните румънски политици. А не към корумпираните румънски служители на транснационалните компании. Очевидно е, че въпросните служители не са действали на своя глава и независимо от дружествата-майки, така както инженерите от Volkswagen не са подправили екологичните тестове на автомобилите по своя инициатива (както твърдеше безотговорно мениджърът на VW пред Американския конгрес). И румънските служители на Microsoft, и инженерите от Volkswagen

са действали според вътрешната логика на корпорациите:
максимизиране на печалбите, на всяка цена.

Законите, регламентите, правата не са нищо друго освен бариери пред тази акумулация на средства, без край. Ако тези корпорации могат да дадат подкуп, за да ги преодолеят, биха го направили с радост.

На второ място, антикорупционната кауза бе използвана, за да се легитимира най-бруталният режим на икономии в Източна Европа. Да си припомним. През 2010 г. второто правителство на Емил Бок взе заем от МВФ на стойност 13 млрд. евро. Повечето от тези средства бяха използвани, за рекапитализация на чуждестранните банки в Румъния (същите, които, както се говори, са крали от румънците години наред чрез несправедливи клаузи, докато са предлагали на политиците и на големите бизнесмени изгодни кредити). Както винаги тази неолиберална интервенция на държавата – продължавана при всички следващи правителства – бе платена с парите на обикновените хора, най-вече чрез орязване на пенсиите и на бюджетните заплати (вече най-малките в ЕС) и чрез свиване на обществените услуги, най-вече в системата на социалното осигуряване и в здравеопазването (най-слабо финансираните в ЕС). Всички тези мерки на икономии бяха частично оправдани от политическите и гражданските елити, точно чрез реториката срещу корупцията. Тя бе насочена срещу „мързеливците, които източват системата и живеят с нашите пари“ или срещу „корумпираните и неефективни служители от публичните услуги“.

Да, тази корупция съществува. Много лекари вземат рушвети от пациентите. Истинското решението обаче не е да се ореже още повече бюджетът за здравеопазването, а напротив – да се увеличи! Всички тези орязвания допринесоха само да се утвърди институцията на подкупа в румънските болници. Нещо повече, тези орязвания струваха човешки животи. Това може да се види и в казуса с пожара от „Колектив“. В болницата „Флоряска“, едно супермодерно отделение, пригодено специално за изгаряния, не може да се използва, защото не бяха намерени пари за система за пречистване на въздуха – последната брънка във веригата, необходима, за да заработи отделението.

Така че, в името на борбата с корупцията политическите и граждански формации в Румъния (например либертарианците, назначени неотдавна за държавни съветници) дават легитимност на една политика на икономии, със смъртоносни последици, политика, която сама по себе си е изтънчена форма на корупция. Икономиите не са нищо повече от легализирана кражба от социалната маса. Финансовите и политически елити ограбват обикновените хора, които плащат за кризата, допусната от същите елити, които се облагодетелстват от нея. С други думи

икономиите са Робин Худ наопаки: 

краде се от бедните, за да се даде на богатите.

На трето място, специалното внимание, отредено на корупцията, прикрива, включително в случая с трагедията от „Колектив“, една друга неолиберална политика с голяма популярност в средите на „гражданското общество“: дерегламентирането като самоцел – както на бизнес средата, така и на отношенията между работодатели и служители. Тази политика поначало е съпроводена с истерична реторика в полза на бизнес средата. A priori, реториката е враждебна към всички критики срещу работодателите. От една страна, тези критики са считани за „комунистически“, а от друга – работодателите са приемани за „герои-създатели на работни места“.

Политиката на дерегламентиране и пазарен фундаментализъм насърчиха културата „печалба на всяка цена“, дори за сметка на най-елементарните права на служителите и потребителите. Ясно е, че основната роля за пожара в „Колектив“ изигра корупцията на държавните органи и на собствениците. Последните са знаели, че могат да измамят закона. Например, ако дадат подкуп, където и на когото трябва, могат да заобиколят нормата да приемат максимално 60 души, и то настанени на маси. Да можеш да се измъкнеш ненаказан за нещо обаче, не означава, че трябва непременно да го направиш. Тогава, защо са заобиколили закона тези трима предприемачи? Не защото са някакви социопати като Гордън Геко (главният герой от филма „Уолстрийт“ – бел. прев.), а именно заради дискурса в подкрепа на бизнеса, според който трябва да постъпят като хиляди други бизнесмени в нашата страна – оправдани в преследването на печалбата на всяка цена.

На четвърто място, доминиращата реторика срещу корупцията заобикаля системно най-важния въпрос, който трябва да бъде поставен: Как се увековечава корупцията? Какво кара някои доктори да вземат рушвети от пациенти, които трябва да лекуват безплатно, а инспекторите, които трябва да затварят заведенията, да нарушават действащите норми и правила? Сигурно културните модели и навиците играят важна роля, но принципните структурни причини за корупцията като феномен остават бедността и икономическото неравенство, нарастващи на свой ред заради тази корупция. Достатъчно статистически данни показват, че

най-корумпираните държави в света са сред най-бедните

и с най-голямо неравенство от икономическа гледна точка.

Това е една взаимна зависимост, признавана и от неолибералното списание Forbes.

Само в Румъния антикорупционният фронт периодично игнорира тази фундаментална взаимна зависимост. Румъния е не само една от най-корумпираните държави в Европа, но и една от най-бедните. 40% от населението и 48,5% от децата живеят на границата на бедността! Да се игнорират причините и да се гледат само едни от симптомите при борбата с корупцията, не води до нищо друго, освен увеличаване на болестта (както и самите симптоми). По този начин се обслужват интересите на онези обществени групи, които печелят директно от причините и симптомите.

Изводът не е, че румънската левица трябва да остави антикорупцията в ръцете на десницата, както някои биха побързали да заключат. Изводът е, че антикорупцията не е сама по себе си панацея, а зависи от начина, по който се третира. В Румъния борбата с корупцията до този момент бе тема, използвана от политическите и гражданските елити, за да консолидира неолибералната хегемония. Вместо нея, истинската антикорупция трябва да се занимава и с корупцията на големите корпорации и банки, с нелегитимните атаки срещу социалната държава и със структурните причини за корупцията – бедността и неравенството. Левицата не е единствената, която може да се бори срещу корупцията, но само тя може да го прави автентично.

Източник: CriticAtac.ro

Прочети и на румънски език!