Надеждите на Мариано Рахой да събере достатъчно подкрепа в парламента за свое правителство остават слаби и въпреки че всички лидери на политически партии се плашат един друг колко зле ще е пак да се стигне до извънреден вот, никой не изключва този вариант.
Испания е насред втория епизод от сериала „Как да се сформира правителство в парламент, парцелиран между непримирими помежду си партии”. Както вървят нещата, нищо чудно скоро да видим и епизод трети.
Тоест – продължаващата патова ситуация, която прави невъзможно излъчването на правителство със солидна парламентарна подкрепа, може да доведе до нови, вече трети поред избори. Лидерите на всички водещи политически партии дружно повтарят, че това ще е лош сценарий за стабилността в страната, но вече никой не изключва такъв вариант.
Декемврийският блокаж
Първият епизод от сериала започна веднага след редовните избори на 20 декември м.г., когато двупартийният дотогава модел беше разбит и в парламента влязоха двете нови и огледални партии – лявата „Подемос” и дясно либералната „Сюдаданос”.
Изборите бяха спечелени от дясната Народна партия, но с резулати, далечни от необходимото за самостоятелно правителство абсолютно мнозинство – 176 депутатски гласа в 350-членния парламент. Втори се класираха социалистите.
И започна дългата сага на преговорите и комбинациите – кой с кого да се съюзи, та да стигне до абсолютното мнозинство. Макар да бе спечелил изборите, все още премиерът и лидер на НП Мариано Рахой се оказа нежелан партньор и за трите други големи партии. Призивите му за широка коалиция (но изрично без „Подемос”) увиснаха във въздуха.
И Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), и „Подемос”, и „Сюдаданос” категорично отказаха да подкрепят по какъвто и да е начин ново правителство на НП начело с Рахой – най-вече заради непоносимостта на избирателите си към корупционните скандали с дейци на тази партия и на нейното правителство, както и заради несъгласието си с икономическата ѝ политика и социалните ѝ орязвания.
Невъзможни пактове
Виждайки, че неговата кандидатура за нов премиерски мандат няма как да мине при гласуване в Националния конгрес, Рахой така и не я издигна, принуждавайки напред да излезе лидерът на втората политическа сила – социалистът Педро Санчес.
Санчес пое горещия картоф с голяма неохота, но положи усилия да потърси консенсус. Мечтата му бе да събере зад гърба си „Сюдаданос” и „Подемос” в нещо като пак широка коалиция под общия знаменател „анти-Рахой” и, стъпвайки на този фундамент, да стане премиер. „Сюдаданос” и „Подемос” обаче са формации с полюсни концепции за общественото развитие и бе наистина невъзможно да се съберат под обща „шапка”.
Водачът на „Подемос” Пабло Иглесиас на свой ред отправи към Санчес офертата за ляв съюз и за „прогресивно” правителство, като предложи себе си за вицепремиер и изреди ключови министерства, желани от партията му.
Социалистите се разсърдиха на тези претенции и сключиха пакт за подкрепа на премиерската кандидатура на Санчес само със „Сюдаданос”. Депутатските гласове на двете формации в парламента обаче не стигнаха и Санчес предвидимо се провали. С „не” срещу кандидатурата му гласуваха НП и „Подемос”.
Юнското повторение
Ето така се стигна до втория епизод – извънредните избори на 26 юни, от които се очакваше да отпушат тази патова ситуация.
Резултатите им произведоха известно оживление, защото се разминаха с предварителните сондажи, които предричаха на „Подемос” да измести от второто място социалистите. Но това не стана – „Подемос” си останаха на трета позиция. Нещо повече: въпреки че този път те участваха в изборите в съюз с друга лява формация – Обединена левица, оказа се, че са загубили над 1 милион от гласоподавателите си от декемврийския вот.
Социалистите задържаха второто си място в парламента, но с още 5 депутатски места по-малко от декемврийския си състав, което е най-лошият им резултат досега.
Скок с цели 14 депутатски места обаче постигна Народната партия, което също не беше усетено предварително от социолозите. Явно към партията на Рахой се върнаха онези нейни избиратели, които на декемврийските избори бяха избягали при „Сюдаданос” и симпатичния ѝ млад лидер Алберт Ривера. Възможно е те да са били разочаровани от неговия пакт със Санчес в междинния краткотраен парламент. Сега го наказаха, като го оставиха с 8 депутати по-малко, отколкото през декември.
Анализите след вота на 26 юни допускат също, че към НП са прелели дори избиратели на социалистите, изнеревени от дългото досегашно протакане и зажаднели за действащо правителство.
Патовата ситуация продължава
След като отшумяха следизборните емоции обаче и дойде моментът отново да се обсъжда кой и с кого ще прави правителство, се оказа, че патовата ситуация не е преодоляна. Въпреки известните разлики в депутатските бройки, в крайна сметка общото разположение на силите в парламента се е запазило почти същото.
Да, сега НП има повече депутати – вече 137, а не 123, както беше през декември, но това пак е далеч от 176-те гласа, необходими, за да бъде одобрено правителство. Ето защо Рахой отново запя песента за широката коалиция със социалистите и „Сюдаданос”. За да ги убеди да откликнат, той подготви и им изпрати предложения на НП за ангажименти на бъдещото правителство (в областта на бюджета, сигурността, европейската политика, трудовата заетост и т.н.) срещу парламентарна подкрепа.
Рахой също така не спира да повтаря, че подкрепата или поне въздържането спрямо негов бъдещ кабинет е единствената отговорна към съдбата на страната позиция, защото Испания не може да си позволи повече да стои без правителство и без подготвен бюджет за догодина. Рахой предупреждава, че отказът от такова решение е сигурен път към нови извънредни избори, което ще е голям риск за трудно запазваните баланси в икономиката.
Въздържането като изход
Първоначалната реакция на лидера на „Сюдаданос” Ривера бе, че заради свитото депутатско представителство на партията му това вече не е негова грижа и решението е в полето на социалистите. По-късно, след консултативна среща с Рахой, Ривера отиде напред и обяви, че ако Рахой представи премиерската си кандидатура в парламента, „Сюдаданос” на първо гласуване ще кажат „не”, но на второ ще се въздържат.
Въздържането също е шанс за Рахой, защото е нещо като пасивна подкрепа. Но гласовете на „Сюдаданос” за това не стигат. Техните 32-ма депутати плюд 137-мината на Рахой правят 169, което пак не е достатъчно, за да се достигне бройката от 176 гласа.
Ето защо най-силният натиск продължава да е спрямо социалистите с техните 85 депутати, като вече и Ривера заедно с Рахой ги агитира и те да се въздържат също. Това би дало шанс на Рахой да управлява с правителство на малцинството.
Но на състоялото се на 9 юли заседание на Федералния съвет на ИСРП бе взето категоричното решение, че социалистите ще гласуват с „не” срещу кандидатурата на Рахой.
Мъгла при социалистите
Все пак Рахой проведе консултации със соцлидера Санчес на 13 юли. И след тези разговори Санчес излезе с двусмисленото изявление, че „на този етап” ИСРП ще гласува с „не”. Коментаторите веднага се хвърлиха да разсъждават какво значи „на този етап” и какъв може да е следващият етап.
Санчес не даде повече никакви разяснения, което подхрани спекулациите, че в самата ИСРП върви силна вътрешна борба каква окончателна позиция да се заеме и дали да не се позволи на евентуално правителство на НП да управлява при поставени предварително условия. Съживен е и повтаряният многократно още при декемврийските избори вариант Рахой да се откаже да е премиер и НП да издигне по-компромисна фигура за премиерския пост – нещо, което вероятно би отпушило позицията на ИСРП към повече благосклонност.
Проблесналите варианти в тази посока обаче бързо бяха замъглени от студените реакции и на Санчес, и на Ривера спрямо изпратените им от Рахой предложения на НП за ангажименти срещу подкрепа. След разглеждането им и двамата заявиха, че това са само общи приказки без никаква конкретика, които не могат да служат като база за преговори. НП тутакси предложи да изработи втори, „подобрен” вариант
Междувременно Рахой вече беше заявил, че ако предварително не си осигури широка парламентарна подкрепа, ще откаже да приеме премиерски мандат от краля.
Сатуквото срещу „Подемос”
На свой ред „Подемос” поднови призивите си към социалистите за „прогресивно правителство”, но едва ли и самият Иглесиас в момента допуска, че това е реалистична перспектива.
Впрочем, ако след декемврийския вот Иглесиас беше във възход и с лекота отхвърли премиерската кандидатура на Санчес, защото вярваше, че едни следващи избори само ще засилят позициите на „Подемос”, сега ситуацията е друга. Действителността поднесе не нарастване, а загубата на избиратели. Най-вероятно поради злостния и агресивен черен пиар срещу организацията по време на кампанията, но това е отделен въпрос.
Същевременно вътре в „Подемос” се появиха брожения относно съюза с Обединена левица и относно начина, по който беше проведена последната предизборна кампания. А освен това, ако сегашната тенденция се запази, възможно е при следващи избори резултатите на „Подемос” да паднат още. Ето защо сега Иглесиас е най-малко заинтересован от трети избори.
Но пък колкото и да се кълнат, че не ги искат, от такива избори може да спечелят останалите трима водещи политически играчи. И то не като отделни политически формации или персонално като лидери. А като общо разположение на силите в страната. Ако „Подемос” бъде срината, силите на статуквтото – каквито в края на краищата са и НП, и ИСРП, и „Сюдаданос”, ще се разберат значително по-лесно.
Защото голямата спирачка в момента към въздържането на социалистите спрямо Рахой е именно „Подемос”. По-точно – страхът от „Подемос”, към която изтича най-голямата част от социалистическия електорат. Ако ИСРП подаде ръка на Рахой и окончателно си плюе на левия образ, това ще е политическо самоубийство за тази партия. И мощна стимулираща инжекция за „Подемос”.
Но ако устои като водеща и конструктивна лява сила в страната, за каквато ИСРП много държи да се представя, и ако при нови избори съумее да изтика „Подемос” в канавката, тогава ще си отвори много по-голям простор за всякакви „националноотговорни” решения.
Защо Обама отиде в Испания
Има още един много важен детайл от картината, който в никакъв случай не бива да се подценява. Нека припомним, че веднага след ключовата среща на НАТО във Варшава американският президент Барак Обама замина на посещение в Испания. Първото, откакто е в Белия дом. То бе свито от първоначално заплануваните 48 часа до 24 часа – защото Обама бързаше да се прибере заради застреляните в Далас полицаи.
В Мадрид той проведе официални разговори с все още действащия премиер Мариано Рахой и работни срещи (на летището) с Педро Санчес, Алберт Ривера и Пабло Иглесиас. На всички каза, че пожелава на Испания стабилно правителство във възможно най-кратки срокове. А в интервюто си, което даде още от Варшава за най-големия испански вестник „Ел Паис”, подчерта, че САЩ искат „стабилна Испания в рамките на НАТО”.
Всъщност най-важната цел от визитата на Обама в Испания бе посещението му в американската военномосква база в Рота, Кадис. Там президентът на САЩ държа вдъхновяваща реч пред целия ѝ боен състав. Според сайта „Ел Конфиденсиал” след като микрофоните били изключени, Обама казал: „От базата в Рота зависи сигурността на света”.
Задявки с НАТО и с американски бази не се прощават
Ясно е, че геостратегическото значение на тази американска база в Испания, както и на другата пак там – военновъздушната в Морехон, е много голямо с оглед на войната с Ислямска държава и с оглед сигурността на южния фланг на НАТО. Вероятно има и много други мотиви за подобно изказване, които може да научим, а може и да не научим.
Но има и едно неизказано послание между тези думи, което е понятно може би само на испанците и най-вече на политиците им. Излизането от НАТО и закриването американските военни бази бяха сред най-горещите теми в първоначалните позиции, с които преди две години и половина се роди „Подемос”. После, след навлизането ѝ в политическия живот, тези лозунги постепенно се размиха и накрая напълно изчезнаха. Но това очевидно не е забравено от онези, които не забравят.
Въпреки че се видя и с Иглесиас, Обама едва ли е склонен да го приема с доверие като възможен ключов играч в бъдещо „прогресивно правителство” на Испания. Трудно е да се допусне друго, освен че американският президент е намерил начин да подаде достатъчно ясни сигнали на останалите испански политически играчи и най-вече на социалистите, че трябва да се търсят решения за правителство без Иглесиас. Може би оттук идва и последвалото колебливо „на този етап”, отронено от Санчес след срещата му с Рахой. И може би най-чистият вариант Иглесиас да бъде изваден от играта наистина остават третите поредни избори – с още по-агресивен черен пиар срещу „Подемос”.
Епизод 3 явно наближава.
About The Author
