Младите араби масово отхвърлят тероризма, искат хляб и работа

Страхуват се от тероризъм, най-вече от страна на „Ислямска държава+. Страхуват се, че няма да намерят не само желаната работа, а работа изобщо. Биха искали да живеят в стабилни държави, възползвайки се от гражданските свободи. Това показва изследване на общественото мнение сред младежи в арабските страни.

 

През 2016 г. агенцията Penn Schoen Berland проведе за осми път изследване на общественото мнение сред арабската младеж. Допитването обхваща 3500 млади жени и мъже (50:50) в почти всички арабски държави. Гражданите на възраст между 18 и 24 години са отговорили на въпроси за политиката, всекидневния живот, актуалните социални проблеми, техните стремежи и мечти. Анкетираните са жители предимно на големите градове. Извън изследването остават младежите в раздираната от гражданска война Сирия. И все пак резултатите заслужават интерес, най-малкото защото разбиват стереотипите за арабския свят.

Поляците по принцип имат негативно отношение към арабите – независимо от тяхната възраст и произход. В допитване на Ипсос от юли миналата година само 18% от респондентите твърдят, че им вярват, повече от половината смятат, че те са опасност за сигурността на страната (днес вероятно тези цифри биха били още по-красноречиви). Този негативен образ е формиран предимно от новини в медиите, тъй като едва 7% от интервюираните са имали личен контакт с араби. Силни са стереотипите „араби = мюсюлмани = терористи“ или „всеки терорист е мюсюлманин“. Тяхната устойчивост не се разколебава дори от факта, че повечето от извършените актове на тероризъм по света са насилие на мюсюлмани срещу мюсюлмани – фундаменталисти срещу мирни граждани, сунити срещу шиити и обратното и т.н. Атентати от този тип, които разтърсват ежедневно Ирак, Афганистан и Либия, се случват и в други мюсюлмански държави.

Дали атаките разширяват влиянието на терористите? Отговорът според данните от анкетата е „не“. На въпроса кой е най-значимият актуален социално-политически проблем, половината отговарят – „Ислямска държава“ (при опция за повече от един отговор). 38% от младите араби и арабските жени посочват като също толкова важен проблем и нарастването на терористичните атаки. Този процент щеше да е много по-висок, ако допитването бе направено сред сирийските и иракски младежи, потърпевши от терористичните атаки. И двете държави понастоящем водят масирани действия срещу „Ислямска държава“.

За какво мечтае арабската младеж? Изследването показва, че няма съществена разлика между въжделенията на младите араби и техните европейски връстници. Младежите от арабския свят са притеснени най-вече от липсата на перспективи за работа  (36% от запитаните), от цялостната социална нестабилност (34%), от поскъпването на живота (30%), а 23% посочват като потенциален проблем конфликта между израелци и палестинци.

Къде са непреодолимите разлики, с които обичат да ни плашат? Къде е очевидно голямото значение на религията и създаваното от нея насилие, за което слушаме всеки ден? Едва 17% от арабските младежи казват, че са притеснени от упадъка на традиционните ценности. Сходен е процентът на поляците, които мислят същото.

Типичен проблем за региона, който не вълнува европейските младежи, е сривът в цената на суровия петрол, от която зависят бюджетите на няколко държави, в които е проведено поручването. Този проблем притеснява 2/3 от анкетираните, като в страните от Персийския залив процентът скача до 80. И тук не става въпрос за някакви „ислямски специфики“, а за обикновени битови въпроси. Спадът в цените на суровия нефт крие риск за социалната политика на държавите. Заради намаляването на приходите от суровини, Саудитска Арабия за първи път в историята въведе данък добавена стойност. Младите хора се страхуват, че подобни мерки, в комбинация с безработицата и ниските заплати, ще усложнят допълнително живота им.

Социологическото изследване показва, че всекидневните икономически проблеми вълнуват много повече арабските младежи, отколкото въпроса за ислямския фундаментализъм. На въпрос какви са мотивите, от които се ръководят последователите на „Ислямска държава“, повечето (25%) отговарят: „Не знам как някой може да иска да отиде в ДАЕШ“. Близо 24% смятат, че тези хора са мотивирани от бедността и липсата на перспективи. И това не са само думи. Най-много новобранци в ДАЕШ идват от страните с висока младежка безработица.

Едва на трето място идва религиозната мотивация – необходимост от убеждението, че има едно-единствено истинско тълкуване на исляма, изострило конфликта между сунити и шиити (17%), мечтата за живот при справедливото управление на халифата (13%). Младият човек без работа и шанс за изява е по-възприемчив към проповедниците, които го призовават да отхвърли мизерното съществуване и да се пожертва в борбата срещу неверниците срещу награда в рая.

Допитването показва и огромно разочарование от т.нар. арабска пролет, в която участваха предимно млади хора от големите градове.  Помним всеобщото въодушевление, предизвикано от влиянието на социалните мрежи за разпространението на демокрацията, твърденията, че Facebook и Twitter в ръцете на ентусиазираните арабски младежи са инструменти за промяната в Близкия Изток и Северозападна Африка. За съжаление, прави се оказаха малцината трезви автори, които предупреждаваха, че хаотичното сваляне на правителства обслужва радикалните ислямисти.

Пет години след „демократичната промяна“ наченки на пролет се наблюдават само в Тунис  – една от най-малките и незначителни от стратегическа гледна точка страна в региона. В останалите страни се приключи с половинчати мерки и утихване на протестите. Египет избегна гражданска война, но и не постигна демокрация – след свалянето на Мубарак своя версия на авторитарен режим започнаха да изграждат Мюсюлманските братя, но не се справиха с управлението на военните, които ефективно и със значителен обществен ентусиазъм възвърнаха старите порядки. Там, където САЩ и част от европейските държави разчитаха на „насърчаване на демокрацията”, това насърчаване или е под формата на открита интервенция (в Либия), или на непряка намеса (в Сирия).

Младите араби, дори и да не се интересуват от геополитическите нюанси, признават, че в крайна сметка „туитър революцията“ не е донесла  много добро. Доволни са, въпреки всичко, само египтяните (61%) – граждани на държавата, в която съмнителните постижения на арабската пролет бяха практически заличени. Сред тунизийците ентусиазъм за младата демокрация изразяват едва 24% от допитаните.В крайна сметка младежите, които излязоха на улицата в тези страни, протестираха главно срещу безработицата, ниските доходи, липсата на перспективи, а парламентарната демокрация не донесе промени в това отношение.

В Либия без Кадафи, но с две съперничещи си правителства и нарастващото влияние на „Ислямска държава“, признават, че живеят по-добре едва 14% от младите жени и мъже. Повече от 58% от анкетираните твърдят, че по-важна за тях в момента е стабилността в Близкия Изток, отколкото бързото въвеждане на демокрацията. Демокрация пред стабилност избират само гражданите на Леванта (Сирия, Йордания, Ливан), но отсъствието на сирийците от допитването изкривява нагласите по този въпрос.

Разочарованието от „революциите“ не е изличило мечтите на младите хора за граждански свободи. Тези свои права биха искали да разширят 67% от всички допитани и цели 74% от младите граждани и гражданки на консервативните страни от Персийския залив. Може би се очертава тенденция, пред която тези страни ще трябва – бавно – да отстъпят, още повече че спадът в цената на суровия нефт не им позволява да си купуват задълго социален мир.

Идентична е подкрепата за разширяване правата на жените, предоставени от местните законодателства – това искат 67% от анкетираните, 68% от младите арабски жени и 66% от мъжете араби. Страните, в които младежите най-много настояват за това, са тъкмо от Персийския залив. В Саудитска Арабия повече свободи за младите гражданки искат 90% от анкетираните младежи. Може би именно заради тази тенденция през изминалата година жените бяха допуснати до участие в изборите на местните съвети. Няколко получиха мандат, въпреки че непосредствената изборна кампания можеше да е насочена само към други жени.

И най-накрая, по въпроса за религията – повече от половината от младите араби, в по-голямата си част вярващи, е против споровете, основани единствено на тълкуването на свещените текстове. На противното мнение са само 29%. Особено неблагоприятният ефект се дължи на конфликта между сунити и шиити – това казват 72% от младите хора. Които, както се вижда от предишните отговори, предпочитат по-скоро да живеят мир, отколкото да взимат активно участие в конфликта.

И един въпрос, който е провокиран от стереотипа, че арабският свят е монолитен, съставен от идентично фанатични мюсюлмани. Респондентите са силно разколебани относно оценката им за ключовите събития в региона – войната в Сирия и ядреното споразумение с Иран. Приблизителен брой млади хора виждат в първото чуждестранна намеса или народно въстание, а само шест процентни пункта разделят привържениците от противниците на преговори с Техеран.

Младите граждани на Близкия Изток не са сигурни какво ще им донесе бъдещето и имат основание да се опасяват, че няма да е нищо добро.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар