„Туристе, град Оахака временно е затворен. Ще го отворим, щом дойде справедливостта”. Такъв надпис на английски краси сега една от фасадите в туристическата перла на Мексико – колониалния град Оахака, столица на едноименния югоизточен щат.
Стачкуващият от 13 май учителски синдикат CNTE – Национален координатор на трудещите се от образованието – е блокирал магистралата, свързваща Оахака със столицата Мексико. Блокадата е с барикади от пръст и спрели камиони в разстояние на около един километър, край разположеното на около 70 км от Оахака село Ночихтлан.
Трудното му за произнасяне име влезе в новините, след като на 19 юни полицейски и армейски части започнаха да стрелят с едрокалибрено оръжие по протестиращите там и убиха между 9 и 13 души, както сочат все още противоречивите данни. Всички жертви са от цивилното население. Има още стотици ранени, десетки се водят „изчезнали”.
Насилието разпали гняв из цялата страна. Лекарите, които отдавна бяха насрочили и своя стачка за 22 юни, излязоха на протеста си с лозунги на солидарност с учителите.
Двете съсловия са най-възмутените от мащабните реформи, предприети от президента Енрике Пеня Нието в техните социално чувствителни браншове. Реформите драстично орязват участието на държавата във финансирането на образование и здравеопазване и ги превръщат в стока, недостапна за хората с ограничени доходи – типично по неолибералните рецепти, които Пеня Нието реши да следва.
В медицината платено става лечението на рак, диабет, кардиологични проблеми, травми от пътни инциденти и т.н. А в образованието родителите на учениците се задължават не само да им купуват учебници и тетрадки, но да плащат и ремонтите на училищата. Променя се и програмата за преподаване – изчезват цели етапи от национарната история, както и предмети, развиващи критично мислене. Постановява се уволнение на всеки учител, позволил си 3 последователни отсъствия от работа – тоест стачниците изхвърчават на улицата автоматично. Така от началото на учителската стчка на 13 май вече са уволнени над 3000 непокорни преподаватели.
Искрата, която подпали масовото недоволство в цяло Мексико, бе трагедията на 19 юни край Ночихтлан.
Според версията на властите полицията дошла там, за да разгони протестиращите и така да вдигне блокадата на магистралата. Докато униформените настъпвали срещу гражданите, някакви незнайни „провокатори” и „радикали” (според полицейския термин) започнали да стрелят срещу полицаите и да ги замерват с „коктейли „Молотов”. Пазителите на реда отвърнали на огъня – и така се стигнало до жертвите.
Свидетелствата на очевидците от Ночихтлан обаче са съвсем различни – как полицията дошла да ги бие, а после, подкрепена от спецчасти, открила огън „на месо”. И то с едрокалибрено оръжие, от което дори рана в крайник може да се окаже смъртоносна. Активистите на CNTE и подкрепящите ги местни хора твърдят за себе си, че не са имали смъртоносни пистолети или пушки, а само мачетета и „коктейли „Молотов”. Че полицията и военните са дошли с откровенната цел да убиват, да репресират, да сплашват.
Майката на един от загиналите – 19-годишен младеж, който работел в местната църква, е заснета на видео от кореспондент на испанския в. „Ел Паис да пита в шок пред камерата: „Защо ни причиняват това? Ние сме техният народ. Защо ни изтребват?”
Дежурните на барикадите по магистралата не желаят никой да снима лицата им и се появяват пред журналисти само забулени в кърпи. Явно просмукалото целия обществен живот насилие кара хората да се боят не просто от уволнение, а направо за живота си.
„В Мексико образованието не е безплатно. Плаща се с живота” – такъв лозунг се вижда на една от многобройните снимки на млади демонстранти, които идват тези дни от родината на маите.
Рязко осъждане на насилието на властите се чу и от действащата в Южно Мексико Сапатистка армия за национално освобождание – формация за самоотбрана на местните индианци. Тя е предвождана от легендарния Субкоманданте Маркос, който вече се представя с псевдонима „Галеано”- в чест на големия уругвайски писател левичар Едуардо Галеано, починал преди година. Очевидно е, че Маркос и хората му са притеснена да е ги набедят за онези „провокатори” и „радикали”, които уж провокирали полицейската стрелба край Ночихтлан. Те категорично отхвърлят подобни инсинуации и настояват правителството да накаже виновните и да започне конструктивен диалог с протестиращите.
Силна вълна на солидарност с мексиканските учители се надигна и в цяла Латинска Америка, където посегателствата към приватизиране на образовянието винаги са приемани с голямо възмущение. Можем да си спомним като най-пресен пример двегодишните непрестанни стачки на ученици и студенти в Чили, които най-накрая си издействаха смекчаване на наложената им реформа.
About The Author
