В категории:Анализи / Свят

Ехото от иракската война отеква в иранската политика на Тръмп

Нарастващото напрежение между Вашингтон и Техеран има много обезпокоителни сходства с подготовката на войната през 2003 г. – най-вече присъствието на Джон Болтън

Майк Помпео, Доналд Тръмп и Джон Болтън бързат с натиска си срещу Венесуела, защото са наясно, че времето работи срещу тях. Снимка: Wikimedia Commons
Майк Помпео, Доналд Тръмп и Джон Болтън. Снимка: Wikimedia Commons

Администрацията на Тръмп твърди, че не иска война с Иран. Действията ѝ обаче подсказват друго, пише Foreign Policy.

След като преди година президентът на САЩ Доналд Тръмп се изтегли от ядреното споразумение с Иран, неговата администрация драстично повиши напрежението като поднови санкциите, задуши почти целия ирански износ на петрол, обяви Ислямската революционна гвардия за терористична организация, а наскоро и като прати морска ударна група в Близкия Изток. В отговор Техеран заяви, че започва частично изтегляне от ядреното споразумение (което досега Иран и другите подписали го страни спазваха) – ход, за който някои критици на Тръмп се опасяват, че може да бъде използван като оправдание за атака.

Най-показателно вероятно е това, че политиката на Тръмп по отношение на Иран се оказва в ръцете на съветника му по националната сигурност Джон Болтън – неукротим ястреб, който многократно е призовавал за насилствена смяна на режима в Техеран, и който изигра ключова роля за прокарването на идеята за война с Ирак.

Някои наблюдатели изтъкват паралелите между сегашната ситуация и подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г. – не на последно място самото присъствие на Болтън, и то на много по-силна позиция, отколкото заемаше по времето на Буш-младши. В качеството си на заместник държавен секретар през 2002 и 2003 г Болтън бе яростен защитник на войната. Той е обвиняван, че е манипулирал разузнавателна информация, за да оправдае инвазията – и продължава да заявява, че не съжалява за ролята си във военната авантюра, превърнала се в стратегическа катастрофа.

В началото на този месец Болтън – а не президента или и.д. министър на отбраната Патрик Шанахън – обяви от името на администрацията, че самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн“ и ударната му група, както и четири стратегически бомбардировача Б-52, са дислоцирани в Близкия Изток „за да пратят ясно и недвусмислено послание към иранския режим, че всяка атака срещу интересите на Съединените щати или на тези на нашите съюзници ще бъде посрещната с непреклонна сила“. Според съобщения в медиите, администрацията на Тръмп е предприела тези действия въз основа на разузнавателна информация за ирански заплахи, предоставена от правителството на Бенямин Нетаняху – който подобно на Болтън е известен с опитите си да провокира военна конфронтация с Иран.

Ролята на Болтън в обявяването на военните маневри потресе някои професионалисти от системата за национална сигурност във Вашингтон. „Никога не съм чувал да се е случвало подобно нещо – това е безпрецедентно“, казва Грег Тиелман, бивш разузнавателен експерт в Държавния департамент, който е работил под ръководството на Болтън и е имал конфликт с него преди инвазията на САЩ в Ирак. „Съветник по националната сигурност да прави такива изявления по свое усмотрение – това не се е случвало дори по време на иракската война“, казва той.

„Шестнадесет години след инвазията на САЩ в Ирак, ние отново биваме тласкани към поредния ненужен конфликт в Близкия Изток, основаващ се на грешна и подвеждаща логика“, заявяват двама сенатори демократи – Том Юдал и Дик Дърбин в общо изявление. Някои от критиците на Тръмп изтъкват, че тази авантюра е доста по-рискована и опасна, тъй като Иран е далеч по-голяма и застрашителна военна сила от Ирак – и че ядрената сделка може би е била далеч по-ефективен инструмент за поддържането на мира, отколкото нескопосаните санкции на ООН срещу управлението на Садам Хюсеин преди две десетилетия.

„Всичко това ми изглежда като съвсем очевиден опит да се провокира атака от страна на иранците. Ситуацията много напомня на тази с Ирак – когато заради натиска Багдад позволи достъп на инспекторите на ООН и разглоби ракетите си, това изобщо не промени нещата. Подозирам, че точно същото ще се случи и сега. Иран доста стриктно се придържа към ядрената сделка. Съединените щати са тези, които не го правят“, казва Тиелман.

Една разлика между Ирак през 2003 г. и Иран днес е това, че поне за момента изглежда няма готови планове за инвазия на САЩ. Въпреки това критици като Тиелман казват, че има опити за провокации срещу Иран, подобни на тези на администрацията на Джордж Буш-младши срещу Ирак – с което се търси претекст САЩ да атакуват.

„Болтън иска война с Иран и търси възможност да я предизвика, което повдига въпроси дали не се повтаря историята с Ирак“, казва Лорън Шулман, бивш служител на Пентагона. „В момента Министерство на отбраната отговаря на задаваните от Болтън приоритети бързо и без много обсъждане. Болтън иска публиката да е наясно, че той насочва политиката към Иран“, добавя тя.

Съветникът на Тръмп изобщо не крие неутолимото си желание за смяна на режима в Техеран. През 2015 г. той публикува статия, в която заявява, че „истинското решение за програмата за ядрено оръжие на аятоласите е да се отървем от аятоласите“. Когато този февруари се навършиха 40 години от ислямската революция в Иран, той отправи в специално видеообръщение към иранския върховен лидер Али Хаменей, в което казва: „Не смятам, че ще се радвате на още много годишнини“. През януари Wall Street Journal съобщи, че ръководеният от Болтън Съвет по националната сигурност е поискал от Пентагона да подготви и да представи на Белия дом опции за военни удари по Иран, след като неизвестни бойци обстреляха с миномети посолството на САЩ в Багдад.

Много неща показват, че от момента, в който беше назначен, Болтън разглежда конфронтацията с Иран като първа точка в дневния си ред. През цялото време той се старае да наложи своето виждане за Иран и да премахне всякакво несъгласие в Белия дом, макар по принцип ролята на съветник по националната сигурност е да бъде неутрален арбитър между различни гледни точки. Тръмп, който в началото на управлението си се колебаеше да назначи Болтън, изгони предишния съветник по националната сигурност Х.Р. МакМастър само няколко седмици, преди да изтегли САЩ от ядрената сделка – след което даде позицията на антииранския ястреб. Според съобщенията в медиите, МакМастър и тогавашният държавен секретар Рекс Тилерсон са предпочитали да се намери начин за поддържане на споразумението с Иран. По-късно Тилерсон също бе уволнен и заменен с по-ястребски настроения Майк Помпео.

Според различни длъжностни лица, искането за преместване на морската ударна група е дошло от централното командване, но е било оставено на Белия дом да го обяви. Новият ръководител на централното командване, генерал Кенет Маккензи, изглежда е съгласен с Болтън, че Иран представлява опасност за САЩ и съюзниците им. Почти половината от 30 минутната му реч във Вашингтон миналата седмица бе посветена на „зловредната“ активност на Техеран и глобалните му амбиции. „Най-дългосрочната, трайна и значителна опасност за стабилността в зоната на операции на Централното командване е Иран“, заяви Маккензи, добавяйки, че Иран е отговорен за смъртта на над 600 щатски войници в Ирак.

Макар някои коментатори да отчитат последното раздвижване на щатските военни части в региона като символична демонстрация на сила, Маккензи отправи открита заплаха, че Вашингтон няма да се колебае да използва смъртоносна сила: „Макар да не търсим война, Иран не трябва да бърка нашият преднамерен подход с липса на готовност за действие. Ние пращаме на терен опитна, закалена в битки сила, разполагаща с най-доброто оборудване и обучение в света“.

В началото на месеца действащият министър на отбраната Шанахън да заяви пред конгресмените, че Пентагонът е получил „много, много достоверна разузнавателна информация“ за неминуема заплаха от страна на Иран. Той обаче не представи никакви подробности, което повдига въпроси, подобни на тези от 2003 г. Тогава няколко разузнавателни експерти в Държавния департамент обвиниха Болтън, че е манипулирал информацията за Ирак, за да оправдае натиска за война, и че е отправял заплахи към несъгласните с него.

„Моделът на поведение, който видяхме от Болтън тогава и доста пъти  впоследствие показва, че той винаги подбира тези части от разузнавателната информация, които обслужват моментните му цели“, казва Тиелман. Той добавя, че способностите на Болтън да прогнозира са изключително слаби. Ситуацията се влошава от това, че Тръмп не се старае да вниква в подробностите и да се ориентира в общата картина, когато му се представят разузнавателни данни.

Действията на Болтън по време на подготвителния период на инвазията в Ирак, както и другите му проявления на войнственост, бяха изтъкнати през 2005 г., когато течаха изслушванията за кандидатурата му за посланик на САЩ в ООН. Тогава Джо Байдън, който по онова време бе сенатор от Демократическата партия, припомни, че Болтън многократно се е опитвал да изгони от Държавния департамент анализатори, които не са били съгласни с него, както и че в изказванията и свидетелствата си Болтън е изкривявал разузнавателните данни, за да паснат на целите му. По-късно Байдън оправдаваше собствения си глас за войната с Ирак с това, че е бил подведен от манипулираните от администрацията на Буш разузнавателни данни.

Оставете коментар