В категории:Балкани / Европа / Свят / Турция

Кипърският Левент, който предизвика Реджеп Ердоган

„Жалко е, че такъв могъщ човек трябва да се страхува от такъв малък вестник”, казва главният редактор, който символично промени името на изданието си от „Европа“ на „Африка“ и е обект на улични и съдебни атаки, насъсквани от президента на Турция. Светски настроените кипърски турци доскоро се надяваха, че са извън обсега на репресиите, налагани срещу журналисти и интелектуалци в Анкара, но все повече се опасяват, че случващото се там няма да ги подмине

Шенер Левент – най-„скандалният” журналист в Кипър. Снимка: архив на авторката
Шенер Левент – най-„скандалният” журналист в Кипър. Снимки: архив на авторката

На 28 септември известният журналист Шенер Левент, кипърски турчин, получи в Никозия наградата на Европейския парламент „Европейски гражданин на 2018 г.”

Само седмица преди церемонията за обявяване на лауреатите на най-високото европейско гражданско отличие, на 20 септември, Левент се яви в съда в северната част на кипърската столица за процеса срещу него за обида на турския президент Реджеп Ердоган. Съдът в Турция също иска да го види на подсъдимата скамейка по обвинения, повдигнати срещу него от прокуратурата в Анкара, за „неуважение и действия срещу Република Турция”. Самият Левент на свой ред заведе съдебен иск срещу турския президент за „подбудителство към екстремизъм и заплаха за живота му”.

„Казусът Левент” е една от най-горещите теми в последните месеци и в двете части на етнически разделения Кипър. В защита на журналиста се обявяват правителството на Република Кипър, Европейският парламент, Европейската комисия, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа…

Кипърският турчин, който е „фанатичен” кипърец

70-годишният Шенер Левент – издател и  главен редактор на излизащия в окупираните територии ляв вестник „Африка”, е един от най-„скандалните” журналисти в Кипър. Името и статиите му (освен в „Африка” той води и постоянна рубрика в кипърско-гръцкия вестник „Политис”) винаги предизвикват остра реакция и от двете страни на демаркационната „зелена линия” на острова. Емоционалният му език, хапливите оценки, директните нападки към силните на деня в Турция и в самообявилата се Севернокипърска турска република, които той отправя непрестанно, живеейки и работейки точно в северната част на острова, са му спечелили славата на неудобна, спорна и противоречива личност и журналист. Оценките за него се движат от провокатор до герой, едни му се възхищават и го наричат безумно смел, други истински го мразят.

Левент е кипърски турчин, роден и израснал на острова. Нарича себе си кипърец – мнозина даже го определят като „фанатичен” кипърец. Мечтата му е за единен Кипър, а не двуобщностната, двузонална федерация, която е избрана за модел на обединението на разделената от 44 години страна.

Дори и кипърските турци се отнасят нееднозначно към неговите възгледи. Той е известен с безкомпромисните си критики срещу политиката на Анкара в северната част на страната, срещу окупацията и присъствието на турска армия в нея. Левент не приема позицията на Турция, официална и за кипърската турска общност, че нахлуването на турската армия на острова в отговор на инспирирания от гръцката хунта държавен преврат през юли 1974 г. е „мироопазваща операция”. Кипърско-турският журналист се гордее, че във вестника си „казваме ясно, че северната част на Кипър е под турска окупация”.

Сред личните му „гордости” е също и фактът, че никога не се е поддал на натиска на нито един политически или военен лидер в Турция и в окупираните територии. Битката му с основателя и първи „президент” на самообявилата се Севернокипърска турска република Рауф Денкташ го вкарва в затвора. Левент критикува и обвинява в нерешителност и сегашния лидер на кипърските турци Мустафа Акънджъ. Предизвика дори Ердоган и бе обявен за неговия „най-голям враг” в Кипър.

Левент е най-заплашваният и съден журналист на острова. Заради смелата му журналистическа дейност той е атакуван многократно, два пъти са му залагали взрив, подлаган е на огромни глоби и конфискация на редакционното имущество, срещу него са правени два опита за убийство, водени са над 100 съдебни дела, лежал е в затвора.

Особено „богата” в това отношение се оказа за него 2018 г. В годината на своя 70-годишен юбилей той бе затрупан със скандали, заплахи и съдебни дела.

Сирия, Кипър и Ердоган

Вестник „Африка” е всекидневник с неголям тираж – около 2000 броя. Не особено силно е и присъствието му в социалните мрежи. Въпреки това точно това издание успя да предизвика гнева на Ердоган и истински политически трус в окупираните територии. „Жалко е, че такъв могъщ човек трябва да се страхува от такъв малък вестник”, каза Левент пред десетки кипърски турци, които се събраха пред редакцията часове след погрома ѝ през януари.

Вандалската атака на 22 януари потресе кипърското турско общество. Тогава яростна тълпа от близо 500 ултранационалисти и екстремисти, поддръжници на Партията на справедливостта и развитието на турския президент Ердоган и на „Сивите вълци” в Северен Кипър, атакуваха редакцията на „Африка”. Нападателите развяваха флаговете на Турция и признатата само от нея Севернокипърска турска република и скандираха „Аллах е велик”, „Кипър е турски и турски ще остане”. С камъни и бутилки изпочупиха прозорците и помещенията на редакцията, свалиха табелата на вестника от фасадата и на нейно място развяха турското знаме.

Турски ултранационалисти, привърженици на Партията на справедливостта и развитието на турския президент Ердоган и на „Сивите вълци" в Северен Кипър, атакуваха редакцията на вестник „Африка”–22 януари 2018 г. Снимка: архив на авторката
Турски ултранационалисти, привърженици на Партията на справедливостта и развитието на турския президент Ердоган и на „Сивите вълци“ в Северен Кипър, атакуваха редакцията на вестник „Африка” – 22 януари 2018 г.

Така те изпълниха призива на турския президент Ердоган към неговите привърженици за разправа с „един мръсен вестник”,  отправен от него ден по-рано от трибуната на партиен форум в Бурса. Турският президент обвини „Африка”, че разпространява „черна пропаганда” с „неморално заглавие”. Тази оценка бе за огромното заглавие на първата страница на вестника „Още една окупация от Турция”. В статията под него Левент осъди военната офанзива на Анкара срещу анклава Африн в Сирия, като я оприличи с инвазията и окупацията на северната част на Кипър от Турция през юли 1974 г.

„Този инцидент се случи заради призива на Ердоган. Той е отговорен за всичко, което стана. Този инцидент е и най-ясното доказателство, че това място е под окупацията на Турция”, отново не се побоя да заяви Шенер Левент, коментирайки погрома над редакцията.

Шенер Левент, редакционният екип и техни приятели в редакцията на вестника по време на погрома, 22 януари 2018 г. Снимка: архив на авторката
Шенер Левент, редакционният екип и техни приятели в редакцията на вестника по време на погрома, 22 януари 2018 г.

Само дни след това северната част на Кипър стана свидетел на най-мащабната акция, провеждана някога в нея, срещу екстремизма и насилието, в защита на човешките права и свободата на словото. „Маршът за мир и демокрация” събра в Никозия над 5000 кипърски турци, към които се присъединиха и кипърски гръцки активисти за мир.

Шенер Левент говори пред потрошената сграда на редакцията на вестника пред стотици кипърски турци, които се стекоха в негова подкрепа във вечерта на погрома, 22 януари 2018 г. Снимка: архив на авторката
Шенер Левент говори пред потрошената сграда на редакцията на вестника пред стотици кипърски турци, които се стекоха в негова подкрепа във вечерта на погрома, 22 януари 2018 г.

Километричното шествие бе по инициатива и с подкрепата на 25 синдикални организации, политически партии, граждански сдружения на кипърските турци. „Кипърските турци показаха на Ердоган, Анкара и света, че няма да отстъпят пред заплахите”, посочи Левент.

Най-мащабната демонстрация в окупираните територии–над 5000 кипърски турци, към които се присъединиха и кипърски гърци, излязоха по улиците на Никозия в „Марш за мир и демокрация” след атаката срещу редакцията на вестник „Африка”, 26 януари 2018 г. Снимка: архив на авторката
Най-мащабната демонстрация в окупираните територии – над 5000 кипърски турци, към които се присъединиха и кипърски гърци, излязоха по улиците на Никозия в „Марш за мир и демокрация” след атаката срещу редакцията на вестник „Африка”, 26 януари 2018 г.

Властите също отговориха. През май в Никозия бяха повдигнати обвинения срещу Шенер Левент и журналиста от вестника Али Осман Табак заради публикуването през декември миналата година на карикатура, осмиваща турския президент Ердоган,  както и за две статии, които обиждат „служители на чужда държава” и „създават страх и загриженост сред хората”. Освен статията срещу военните действия в Африн, обект на съдебното преследване е и друга статия на Левент – „Кипърският Зорба”, в която той призовава Турция да си тръгне от „неговата страна” Кипър.

Съдебният фронт

Наказателното производство срещу двамата журналисти започва на 16 октомври, след няколко отлагания. Първата причина за фалстарта му бе, че определеният съдия подаде оставка и напусна съда. Той е същият съдия, който през февруари гледаше делото срещу шестима от арестуваните нападатели, атакували редакцията, и ги прати в затвора за срок от 2 до 6 месеца, осъждайки ги и да платят глоба в размер на 17 457 турски лири (около 2800 евро). Глобата бе внесена от представителя на ердогановската Партия на справедливостта и развитието в Северен Кипър. След присъдата съдията получи заплахи за живота си. Сега бившият съдия Таджан Рейнар, вече адвокат, ще пледира в съда… в защита на „Африка” и на главния ѝ редактор.

Същите статии на Левент доведоха и до още едно съдебно преследване. При това за първи път в историята на кипърската турска преса дело срещу местна медия започна Турция. В края на юли по искане на главния прокурор на Анкара съдът в турската столица образува наказателно производство срещу двамата журналисти – Шенер Левент и Али Осман. Той определи критиките им към военната операция на Анкара в Африн и към турския президент Ердоган като „публикуване на неудобни изявления”, „неуважение към Република Турция” и „действия срещу нея”. „Няма турско правосъдие. Турция е само един човек”, отговори Левент, визирайки турския президент.

Намерението на Анкара да изправи пред съда двамата кипърски турски журналисти предизвика истинска буря и сред кипърските турци, и сред кипърските гърци. В тяхна подкрепа се обявиха и журналистическите съюзи в двете части на разделения остров, много неправителствени организации, активисти за мир, синдикати, политически партии.

Кипърски турци и кипърски гърци протестират заедно срещу атаката срещу вестник „Африка” и насилието, за мир и обединение на страната в центъра на Никозия, в буферната зона, разделяща двете части на кипърската столица–27 януари 2018 г. Снимка: архив на авторката
Кипърски турци и кипърски гърци протестират заедно срещу атаката срещу вестник „Африка” и насилието, за мир и обединение на страната в центъра на Никозия, в буферната зона, разделяща двете части на кипърската столица – 27 януари 2018 г.

Правителството на Република Кипър излезе с декларация, в която подчерта, че те са граждани на държава-членка на ЕС и трета страна няма юрисдикция върху тях. Двамата журналисти, както и останалите кипърски турци, са граждани на международно признатата Република Кипър и на ЕС, въпреки, че поради разделението на острова европейското право не се прилага в северната му част.

Кипърското правителство веднага поиска защита за тях от Европейския парламент, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други международни организации. Лично председателят на Европарламента Антонио Таяни изрази своята подкрепа и призова Турция да зачита свободата на словото в северната част на Кипър.

В контраст с напрежението и вдигналия се шум около съдебното дело бе продължилото дни наред оглушително мълчание на политическото ръководство на кипърските турци, включително на лидера им Мустафа Акънджъ. Те наистина бяха в доста „деликатна” позиция – как да отговорят на обществените очаквания и да защитят правата на своите граждани, като в същото време не нарушат волята на Ердоган. „Тъжно е, че не сме получили подкрепа от ръководството на кипърските турци. А това мълчание ясно показва отношението им към командите на Анкара”, констатира за пореден път Шенер Левент.

Властите в северната част на Кипър реагираха едва когато бе поставен въпросът за опасността двамата журналисти да бъдат екстрадирани в Турция за разследването. Говорителят на Мустафа Акънджъ Баръш Бурджу и премиерът Туфан Ерхюрман се ангажираха, че кипърските турци не могат да бъдат екстрадирани в други страни, нито могат да бъдат изпълнени осъдителни решения на съдилищата в други държави относно тях на „територията на Севернокипърската турска република”. В общественото мнение обаче останаха съмненията как ще звучат тези твърдения при поредния натиск от турския президент.

Шенер Левент отговори на ударите от Анкара със собствена съдебна атака срещу Ердоган. В края на август в съда в Никозия той заведе дело като обвини президента на Турция в „подбуждане към екстремизъм и заплаха за живота на журналисти” заради призива му към към нападение през януари. Това е първият път, когато кипърско-турска медийна група съди президента на единствената страна, която признава т. нар. Севернокипърска турска република. В статията в „Африка”, в която Левент съобщи за подадения от него иск срещу Ердоган, той написа: „Вие подадохте дело срещу мен в Анкара… Приемам го… Сега е ваш ред да се обърнете към нашите съдилища…”. Този ход му спечели нови заплахи, отправени от представители на партията на Ердоган в окупираните територии.

Как „Европа” стана „Африка”

Скандалният вестник на Шенер Левент започва да излиза през септември 1997 г. като „Avrupa” („Европа” на турски език). С името си изданието демонстрира проевропейската си позиция и изразява ясното послание на много кипърски турци, които искаха да се присъединят към Европейския съюз заедно с кипърско-гръцката част на острова.

Четиригодишното му съществуване е поредица от нападения, включително бомбени, непосилни глоби, смъртни заплахи от паравоенни турски националистически групи, арести и официално преследване от властите.

С основната си критика Левент се прицелва в лидера на кипърските турци Рауф Денкташ и битката му с него е пословична. През 1999 г. успява да си докара присъда от 6 месеца затвор за обида. Левент кани читателите въз основа на изброени в негова статия факти да посочат кой е „публичен враг номер 1”. Един от предложените варианти е „Рауф Денкташ, президент на Севернокипърската турска република”.

Същата година в резултат на съдебни дела, заведени от Денкташ, на вестника е наложена глоба от 120 млрд. турски лири, която с инфлацията нараства до 200 млрд. турски лири. През 2000 г. Левент заедно с трима други журналисти от „Avrupa” е обвинен в шпионаж в полза на кипърско-гръцката част на острова. Задържан е за 11 дни и е освободен поради липса на доказателства.

2001-а е една от най-тежките му години. След серия от статии, критикуващи турския премиер Бюлент Еджевит, в печатницата на вестника избухва бомба. През декември цялото имущество на изданието и приходите му са конфискувани. На 12 декември „Avrupa” спира да излиза, на практика закрит от Рауф Денкташ, но само 3 дни по-късно се появява „Африка”. Новото име на вестника означава, че „живеем в африкански условия. Ние сме управлявани от закона на джунглата. Живеем в диктатура, ръководена от турските военни и тяхната кохорта начело с Денкташ”, обяснява избора си Шенер Левент.

Смяната на името не води до промяна в политиката на вестника, нито пък слага край на перипетиите за неговия издател и главен редактор. През 2002 г. Левент отново е осъден на 6 месеца затвор и глоба от 40 000 паунда за обида на Рауф Денкташ, но след натиск от журналистически организации и на активисти за човешките права е освободен след два месеца. През 2004 г. тълпа от националисти атакува редакцията на вестника заради неговата подкрепа за пропадналия „План Анан” за обединяването на Кипър. В продължение само на 4 месеца през 2011 г. следват два опита за убийство на Левент, но куршумите не го уцелват. Четири години по-късно турските военни сили в Кипър завеждат дело срещу „Африка” заради публикации „срещу армията и знамето”.

След наградата – кандидат за Европарламента

За битката си за мир, демокрация и обединение на Кипър Шенер Левент е носител и на много награди, последната от които дойде през миналата седмица. За званието „Европейски гражданин на 2018 г.”, присъждано от Европейския парламент, той бе номиниран от двама кипърски гръцки депутати в Европарламента. Мотивите им са, че „животът му е дълга, непрекъсната борба, с голям личен риск, за свободата на изразяване и основните принципи на Европейския съюз, твърдо подкрепяйки зачитането на върховенството на закона в Кипър срещу турската окупация и намесата на Анкара в общността на кипърските турци”.

На церемония в Никозия на 28 септември Шенер Левент получи наградата на Европейския парламент „Европейски гражданин на 2018 г.” Снимка: архив на авторката
На церемония в Никозия на 28 септември Шенер Левент получи наградата на Европейския парламент „Европейски гражданин на 2018 г.”

Дори и при награждаването по време на националната церемония в Никозия Левент не изневери на стила си и не спести критиката си и към Европейския съюз. Приемането на Кипър в ЕС през 2004 г. не можа да спаси острова от разделението, заяви той в речта си и посочи, че „Европа не полага достатъчно усилия, за да освободи севера от хегемонията на Турция и да приложи европейското право”.

Самият Левент има амбиции да се включи по-директно в желания от кипърските турци европейски път. В разгара на битката си с турското „правосъдие” Шенер Левент обяви, че ще се кандидатира за депутат в Европейския парламент на предстоящите през май догодина избори. Това ще е вторият му опит. За първи път той участва в евровота през 2014 г., когато се яви като независим и бе първият кипърски турчин, кандидат за евродепутат от Кипър. В тогавашната си кандидатура Левент видя „шанс международната общност да чуе гласа и истинската воля на кипърските турци, защото това, което се чува, е гласът на Турция, Турция говори вместо нас. Не приемам, че това, което тя казва, изразява политическата воля на кипърските турци”.

Шенер Левент заедно с колеги кипърски турски и кипърски гръцки журналисти в Европейския парламент в Брюксел по време на отбелязването на Световния ден на свободата на печата–3 май 2018 г. Снимка: архив на авторката
Шенер Левент заедно с колеги кипърски турски и кипърски гръцки журналисти в Европейския парламент в Брюксел по време на отбелязването на Световния ден на свободата на печата – 3 май 2018 г.

Кипърският турски журналист разчиташе, че неговите „горещи” статии и следваната десетилетия позиция в подкрепа на обединението и мира на острова, против окупацията му от Турция, ще му спечелят подкрепа, но получи само 2718 гласа от сънародниците си от двете кипърски общности, което е около 1% от общия брой.

След като обяви, че ще се впусне в изборната битка догодина, по-малките центристки партии в Кипър веднага се опитаха да „яхнат” неговата популярност и да го привлекат в своите бъдещи листи. Левент обаче категорично отказа да бъде партийна кандидатура и ще се яви отново като независим. Той ще води изборна формация „Жасмин”, наречена на популярното цвете на острова. На шестте места в бюлетината (Кипър излъчва 6 евродепутати) ще застанат „достойни и забележителни личности от двете кипърски общности и от всички религиозни групи в Кипър, които ще представляват и изразяват интересите на всички кипърци”, обясни Шенер Левент. „Нашето знаме е Кипър”, заяви той.

Дългата ръка на репресиите от Анкара

Бурните събития около „Африка” и Шенер Левент, включително с повдигнатите им обвинения в Турция, в голяма степен шокираха кипърската турска общност. Те се приемат не само като атака срещу един вестник, а като брънка от много по-тревожен процес.

Въпреки, че сепаратистката република е в пълна политическа, финансова и икономическа зависимост от Турция, доскоро светски настроените кипърските турци живееха с чувството, че са извън обсега на репресивните мерки, налагани от Ердоган срещу журналисти и интелектуалци в Турция. Сега „Казусът Левент” предизвика страх, че Анкара е обърнала авторитарния си поглед към острова и че всичко, което се случва в Турция, може да се пренесе и в северната част на Кипър.

Проявленията на тази заплаха вече започнаха. Хората на острова бяха разтревожени от станалото известно задържане и разследване от властите в Турция срещу кипърски турци от академичните среди. Двама кипърски турски учени, подписали петицията „Учени за мир” през 2016 г., която осъжда военните операции на Турция срещу кюрдите в югоизточната част на страната, са били арестувани и разпитани на летищата в Истанбул и Измир през последните няколко месеца. Повдигнати са им обвинения и са били освободени до изхода от процеса.

След този случай журналисти и учени от северната част на острова анулират пътуванията си до Турция или търсят алтернативни маршрути за пътуване в чужбина, твърдят местни журналисти.

Активният и влиятелен в кипърската турска общност Съюз на кипърските турски учители (КТОС) от години алармира за усилията на Турция за ислямизация на северната част на острова, навлизайки в образователната му система. Според изнесена от синдиката информация на специална пресконференция сега в окупираните райони има 162 училища при 212 джамии. През последните 17 години в северен Кипър са издигнати 46 нови джамии, а от 1974 г. досега са построени само 15 училища. 320 са практикуващите религиозни училища, като повечето религиозни учители са от Турция.

КТОС бе организатор и на протест през юли в навечерието на първата визита на Ердоган в Северен Кипър в качеството му на новоизбран президент на Турция. Очакваше се той да открие тържествено най-голямата джамия не само на острова, но и в цялото Средиземноморие. Но след протестите церемонията отпадна от програмата му. Джамията „Хала Султан” близо до Никозия е с 4 минарета на височина над 60 метра и в нея едновременно могат да се молят 6000 поклонници. Изграждането ѝ бе финансирано от Турция с 33 млн. долара. „С тези 33 млн. долара за една джамия можеха да бъдат изградени не едно, а 33 училища, не една, а 33 болници”, заяви учителският съюз в протестната си декларация. В нея той също така подчерта антидемократичното развитие в Турция и предупреди, че „този мрачен период в Турция е изключително тревожен за всички в северната част на острова”.

Кипърските турци се притесняват и че засилващото се влияние на Турция върху общносттта им, включително с недемократични мерки, може да бъде следващата голяма пречка за решаване на Кипърския въпрос и обединяване на разделената страна.

 

Бранислава Бобанац

Дългогодишен журналист, работила е във вестниците „Народна младеж“, „Стандарт“, „168 часа“, „Банкер“. От 6 години живее и работи в Кипър. Кореспондент е на БНР на острова. Пише по проблемите на Кипър за редица български вестници и списания. Член е на Съюза на българските журналисти.

Оставете коментар