Венесуелската опозиция на преговорите с Мадуро – тука има, тука нема

Диалогът между властта в Каракас и противниците ѝ, воден от месеци в Доминиканската република с международно последничество, стигна до финално споразумение, съгласувано точка по точка. Правителствената делегация вече го подписа. В последната минута обаче водачът на опозиционните представители получи обаждане от Колумбия, където в момента е на посещение държавният секретар на САЩ – и отказа да слага подпис. Дали диалогът ще продължи и дали опозицията ще участва в задаващите се президентски избори, засега не е ясно.

Преговорите между венесуелското правителство и опозицията се водят в Доминиканската република с посреднитечството на бинвшия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и са онази конструктивна рамка, която може да позволи нормализиране на обстановката във Венесуела–разбира се, ако САЩ се откажат да се бъркат със санкционната си политика. Снимка: maximavenezuela
Преговорите между венесуелското правителство и опозицията се водят в Доминиканската република с посреднитечството на бинвшия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Снимка: maximavenezuela

Тактиката на венесуелската опозиция във водения от месеци насам в Доминиканската република диалог за мир с правителството в Каракас прилича много на известната шмекерска игра „тука има, тука нема”. Диалогът ту потръгва, ту пак запецва, ту аха да се появи компромис, ту пак чашката на очакванията се оказва празна… Всичко това – в зависимост от натиска, упражняван върху опозиционните представители от „телефонната дипломация” на Съединените щати, чието ръководство не крие амбицията си да събори настоящата легитимна власт във Венесуела.

Пореден нагледен пример ни бе демонстриран току-що, на преговорите между венесуелското правителство и опозицията в Доминиканската република, които от месеци се водят с посредничeството на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, а в ролята на гаранти са Боливия, Мексико, Никарагуа и Чили. Тези преговори, които се придвижваха с променлива скорост през последните месеци, набраха ускорение в началото на тази година и неколкократно идваха известия, че двете страни са пред сключване на успешно финално споразумение по шест точки, уреждащи спорните им позиции.

Тук трябва да се вметне, че опозиционното обединение MUD (от испанската абревиатура на Маса за демократично единство), включващо основните партии във Венесуела, които се смятат за противници на правителството, от около половин година е в

дълбока вътрешна криза и разногласия.

Този процес започна още след изборите на Национално конституционно събрание, състояли се на 30 юли м.г., които MUD бойкотира. Но дори традиционните опозиционни избиратели отидоха тогава да гласуват, защото искаха единствено да спрат изобилстващите от брутално насилие и бомби „Молотов” улични протести, подклаждани главно от две крайни партии в MUD.

След изборите протестите спряха рязко, като отрязани с нож, защото дори най-екстремистки настроените опозиционери осъзнаха, че така само са отблъснали дори собствените си симпатизанти. И започна вътрешното разцепление на MUD, защото по-умерените партии в това обединение решиха, че продължаването на безогледната конфронтация с властта е деструктивна и че е по-добре да се поведат преговори с нея по опозиционните искания. Така диалогът в Доминиканската република бе съживен.

В състоялите се на 15 октомври м.г. избори за губернатори партиите от MUD представиха свои кандидати и спечелиха в 4 от 23-те щата на страната. Трима опозиционни губернатори вече управляват, защото спазиха исканията на закона и се заклеха пред Националното конституционно събрание. Един от избраните губернатори обаче, представител на радикална опозиционна сила, отказа да полага клетва, защото партията му не признавала Националното конституционно събрание. И естествено, не можа да заеме поста си. Проведени бяха нови избори в неговия щат и те бяха спечелени от чависткия кандидат.

Случаят бе използван за раздухване на поредния опозиционен вираж към хватката „тука нема” – завъртя се дъвката, че правителството не осигурява демократични гаранции на опозиционните представители и MUD отказа да участва в следващия вот, за местни органи на властта, състоял се на 10 декември м.г. Всъщност, отказът беше само формален, защото опозиционните кандидати се представиха като „независими”. И получиха 27 от общо 335 кметски места в страната.

Диалогът в Доминиканската република обаче продължи и през целия декември, а през януари, както споменахме, се активизира видимо. Правителството положи големи усилия да тръгне насреща на исканията на опозицията в търсене на компромис за предстоящите през 2018-та президентски избори. Трябва да напомним, че откак опозицията взе мнозинство в Националното събрание при парламентарните избори в края на 2015 г., тя непрестанно зове за предсрочни президентски избори – което обаче не е предвидено в конституцията. Сега, когато страната вече навлезе в изборната година и когато по инициатива на президента Николас Мадуро (той вече издигна кандидатурата си за втори мандат) бе обявено, че изборите ще се състоят колкото се може по-рано – още до края на месец април, внезапно от опозиционните редици се чу ропот, че това бързане щяло да попречи на опозиционните кандидати да се подготвят добре за надпреварата.

Факт е, че официално MUD все още не е издигнала свой единен кандидат, макар отделни опозиционни формации вече да обявиха своите претенденти. Явно в продължаващите да вибрират от силни вътрешни спорове редици на MUD е много трудно да се постигне компромис както за общ кандидат, така и въобще за обща позиция – да се участва ли или да не се участва в президентския вот.

Ако опозицията участва, това ще легитимира изборите

и пред международната общност, ще потвърди, че във Венесуела се спазват демократичните принципи. И ще лиши от аргументи агресивната санкционна политика на САЩ спрямо Каракас, чиято откровена цел е смяна на курса в страната и ликвидиране на „опасния” чавистки пример за алтернативно обществено развитие.

В редиците на MUD обаче все пак има достатъчно разумни сили, които, макар и опозиционни спрямо чавизма и Мадуро, не желаят да поддържат безотговорна политика, която да доведе до срив в икономиката на страната заради бруталните американски санкции, към които, уви, се присъедини и ЕС. Санкциите вече нанасят сериозни вреди, блокирайки внушителни държавни средства в разплащателните сметки на международни финансови институции. Съвсем наскоро Каракас обяви, че така са блокирани около 3 милиарда долара венесуелски правителствени средства, предназначени за закупуване от чужбина на храни и лекарства.

На този фон да продължаваш да се инатиш и да саботираш мирното политическо споразумение с правителството означава да работиш за враговете на страната и народа си, да допринасяш за допълнителното ѝ съсипване чрез тази безпощадно водена финансово-икономическа война.

Ходът на преговорите в Доминиканската република от последните седмици даваше сигнали, че започва да надделява тенденцията „тука има” – има разумни и отговорни сили в MUD, способни да сключат балансирано и отчитащо интересите и на двете страни споразумение с правителството в Каракас. Текстът на документа бе съгласуван до най-малкия детайл, бяха изчистени всички формални и неформални пречки за подписването му.

На 6 февруари намиращата се в Доминиканската република правителствена делегация на Венесуела в лицето на водещия преговорите Хорхе Родригес и на председателката на Националното конституционно събрание Делси Родригес подписа подготвеното споразумение.

Водещият от името на правителството преговорите в Доминиканската република Хорхе Родригес (в средата) и председателката на Националното конституционно събрание Делси Родригес. Снимка: EFE
Водещият от името на правителството преговорите в Доминиканската република Хорхе Родригес (в средата) и председателката на Националното конституционно събрание Делси Родригес. Снимка: EFE

Когато дойде ред на водача на опозиционните сили Хулио Борхес да направи същото обаче, той получи

извънредно обаждане от Колумбия,

както разказа след това пред медиите Хорхе Родригес, напомняйки, че в колумбийската столица Богота в същия момент е на посещение държавния секретар на САЩ Рекс Тилерсън. След разговора Хулио Борхес обявява, че няма да подпише споразумението. С отвлеченото обяснение, че документът не бил „достоен за венесуелския народ”…

Диалогът между правителствената и опозиционната делегация вървеше в Доминиканската република през последните дни, съпроводен от добро настроение. Но само докато дойде обаждането от Колумбия. Снимка: ElCaribe
Диалогът между правителствената и опозиционната делегация вървеше в Доминиканската република през последните дни, съпроводен от добро настроение. Но само докато дойде обаждането от Колумбия. Снимка: ElCaribe

В крайна сметка все пак не става ясно дали това е окончателно решение, дали то е на цялата MUD, дали преговорите ще продължат, дали има перспектива за бъдещ компромис.

От своя страна домакинът на преговорите – президентът на Доминиканската република Данило Медина, който взима много присърце хода на целия мирен процес, заяви пред журналисти, че преговорите все пак продължават и днес, сряда 7 февруари.

Водачът на опозиционната делегация в Доминиканската република Хулио Борхес (зад катедрата) обяви в последния момент, че няма да подпише споразумението, защото то "не е достойно за венесуелския народ". Снимка: caracaschronicles
Водачът на опозиционната делегация в Доминиканската република Хулио Борхес (зад катедрата) обяви в последния момент, че няма да подпише споразумението, защото то „не е достойно за венесуелския народ“. Снимка: caracaschronicles

Как ще се развие опозиционната игра „тука има, тука нема”, тепърва ще наблюдаваме. Но междувременно е добре все пак наблюдаващата отстрани венесуелската криза световна публика да проумее, че проблемите в тази страна наистина постоянно се подклаждат отвън. Успокояването на обстановката и нормализирането на икономическата ситуация във Венесуела ще настъпят тогава, когато спре външният натиск и когато санкциите се заместят с конструктивно подпомагане на диалога.

Именно в този фокус е крайно време да прецизира позицията си и Европейският съюз, чийто член е България, вместо сляпо да следва конфронтационната американска линия.

Интересни дебати по положението във Венесуела се състояха в Европейския парламент, където се чуха гласове именно в тази посока. Една от най-достойните и принципни позиции изрази

българският евродепутат Георги Пирински.

Ето краткото му, но много ясно и категорично изказване в дебатите:

„ЕС е длъжен изцяло да подкрепи постигането на споразумение на разговорите между венецуелското правителство и опозицията при домакинството на президента на Доминиканската република. За целта:

Първо, ЕС е длъжен да отхвърли по недвусмислен начин съвършено недопустимите заплахи на президента на САЩ и неговата администрация да предприемат военна интервенция срещу Венецуела.

Второ, да призове за незабавно прекратяване на наложените от САЩ финансови санкции, тъй като лишаването на венецуелската икономика от нейните валутни постъпления рискува да превърне сегашната хуманитарна криза в страната във всеобхватна хуманитарна катастрофа.

Трето, да прикани представителите на опозицията да се върнат на масата на преговорите с правителството за съвместно усилие да се постигне споразумение относно предстоящите президентски избори.

Последните допитвания сочат, че цели 50 процента от венецуелците смятат, че Уго Чавес е бил добър президент. Единственият начин за преодоляване на дълбоката поляризация на венецуелското общество е отказът от насилие в полза на преговорите за постигане на споразумение”.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар