В категории:България / Трудови права

Близо 3 хил. трудови злополуки с 94 смъртни случая през 2017 г.

Загубените календарни дни в резултат от инциденти на работното място се увеличават с 34% през последната година.

Строителството е един от секторите с най-много нарушения на трудовото законодателство. Снимка: Pixabay

Инцидентите на работното място или на път за него са се увеличили леко през изминалата година, достигайки 2911 случая, които са довели до загубата на 94 живота. Най-голяма е концентрацията на злополуки в преработващата промишленост (678 случая), следвана от транспорт и складиране (416).

Въпреки че регистрираните трудови злополуки в строителството са само 195, това е секторът с най-много смъртни случаи – общо 20. В преработващата промишленост инцидентите с фатален край са 19, а в сектор “Транспорт” те са 14, като всички се дължат на сухоземния транспорт. На тези три сектора се дължат 55% от смътните случаи през изминалата година.

Последните обобщени данни на Евростат от 2014 г. показват, че само в Румъния, Литва и Латвия има повече такива инциденти на човек от населението, отколкото в България. През тази година в страната ни е имало пик от 138 трудови злополуки със смъртен случай, при които се отличават 15 такива при производството на химически продукти и 24 при строителството.

На строителния сектор се дължат повече от 100 фатални инцидента в последните 5 години. Инспекцията по труда констатира, че там са концентрирани най-голям брой от нарушенията на трудовото законодателство. Причината за това е, че безопасната строителна дейност изисква сериозни инвестиции в предпазни средства, но и време за постоянното обезопасяване на работните места. Често работниците не разполагат нито със средства, нито с време, тъй като фирмите, които ги наемат се конкурират да предложат възможно най-ниска цена, като същевременно бързат да продължат към следващия обект.

Данните за 2017 г. биха могли да набъбнат, тъй като за настъпили на работното място смъртни случаи или инвалидност се считат всички подобни развръзки, констатирани до 1 година след злополуката. За съжаление, НОИ, който отговаря за изготвянето на тази статистика, не я обновява и данните за минали години биха могли да се окажат неточни.

Освен това е много вероятно да се окаже, че данните за инцидентите са непълни, тъй като в момента за тях се разчита на декларации от страна на работодателите. Те са длъжни да обявят пред осигурителния институт всяка трудова злополука, но според Инспекцията по труда някои от тях предпочитат да избегнат деклариране, когато това е възможно. Причината за това е, че при чести инциденти биха могли да попаднат в рисковия списък на инспекцията, а в случай че са пострадали повече от трима работници, това означава разследване от страна на НОИ и други компетентни органи.

Освен човешките измерения, пренебрегването на правилата за безопасност води и до сериозни икономически щети. През изминалата година в резултат от злополуки са загубени 193 хиляди календарни дни. За 2016 г. броят на загубените дни е 144 хиляди, което означава 34% годишно увеличение. На фона на тази статистика, увеличението на болничните, което управляващите отдават на измами, изглежда закономерно.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар