В категории:България

Близо 40% от българите не могат да си позволят достатъчно отопление на жилищата

България не прилича на никоя европейска страна по дела на хората, които прекарват зимата на студено. От 2014 г. насам няма никакво подобрение по този показател, въпреки милиардите, които държавата похарчи за енергийна ефективност

Снимка: Pixabay

С настъпването на първите студени дни идва и моментът да се запитаме доколко сме готови да посрещнем зимата. Оказва се, че българите са изправени пред различни проблеми. Едни чувстват недостиг от лифтове на Банско, а други – на средства за отопление, но по някаква причина общественото внимание се концентрира преимуществено върху първите.

Междувременно 39.2% от хората не могат да посрещнат сметките за адекватно за сезона отопление и се налага да се лишават от такова. Това е 4.5 пъти по-голям дял от средния за всички страни в ЕС от 8.7%. Последните обобщени данни на Евростат са за 2016 г., но статистиката показва, че едва ли можем да очакваме подобрение през настоящия отоплителен сезон. Според НСИ, разходите за жилището, в които влизат и тези за отопление, са се увеличили с 20.3% на годишна база до края на септември, докато в същото време доходите на домакинствата се повишават с 9.4%. И докато разходите се увеличават за всички, то това не важи за доходите – най-ниската подоходна група се “радва” на по-скромен или дори никакъв ръст, за което говори препускащото неравенство в страната.

Ако вземем групата на лица с доход до 60% от медианната заплата, ще видим, че огромното мнозинство от тях не може да посрещне зимните сметки. Само Гърция и Кипър са относително близо с около половината население в такова положение. В мразовитите скандинавски страни по-малко от 5% от най-бедните хора не могат да си позволят да поддържат достатъчно топли жилищата си.

Статистиката за България е още по-смущаваща по отношение на други уязвими групи. Например, 51.2% от живеещите сами не могат да посрещнат разходите за отопление срещу 10.9% средно за ЕС. Това засяга непропорционално жените, заради по-ниските доходи, които получават и в резултат 55.7% от тях не живеят при адекватна за сезона температура – отново най-високия дял за ЕС.

Приблизително 3/4 от семействата с три деца също ще прекарат зимата на студено. Тук вероятно най-ясно си личи контрастът с ЕС, където такава е съдбата на 9.2% от тези семейства. Това е и един от малкото индикатори, по които България не е отбелязала подобрение спрямо 2007 г., когато делът им е бил приблизително същият, макар че в годините на криза той се е увеличил до 86%.

Като цяло все пак обществото ни отбелязва прогрес, намалявайки делът на хората, лишаващи се от адекватно отопление с 27 процентни пункта от 2007 г. насам и със 7 пункта след 2011 г. България обаче трябва да положи извънредни усилия, ако иска да заприлича на европейска страна по този показател. Вместо това се случва тъкмо обратното – в последните три години не се забелязва практически никакво подобрение, въпреки държавните инвестиции в програми за саниране.

Най-вероятната причина за това е, че спестените средства от енергийна ефективност отиват за покриване на постоянно растящите сметки. Така програмата не постига основната си цел, дефинирана от Бойко Борисов – „чрез обновяването на жилищни сгради да осигури топлинен комфорт и по-добри условия на живот за гражданите.“

 

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар