В категории:Мнения и коментари / Свят

Мунтазар аз-Зайди, който хвърли обувките си по Джордж Буш, пред „Барикада”

„Всички страни, към които САЩ протегнат ръцете си, се превръщат в опустошена земя, без сгради и хора. Сега на мушката е Венесуела. Трябва да се обединяваме, за да не им позволяваме да го правят пак и пак,” каза нашумелият с протестната си акция срещу президента на САЩ в Багдад през 2008 г. иракски журналист пред пратеничката на „Барикада” в Каракас, където и той взимаше участие в международната среща Световен диалог за мир „Всички сме Венесуела”

Мунтазар аз-Зайди, който през 2008 г. замери Джордж Буш с обувките си, и днес е готов за борба. Беше във Венесуела, за да изрази солидарността си с нея пред американските заплахи. Снимка: Къдринка Къдринова
Мунтазар аз-Зайди, който през 2008 г. замери Джордж Буш с обувките си, и днес е готов за борба. Беше във Венесуела, за да изрази солидарността си с нея пред американските заплахи. Снимка: Къдринка Къдринова

По време на мащабния международен форум в Каракас под надслова Световен диалог за мир „Всички сме Венесуела”, над 200-та участници от над 60 страни имахме възможност както да опознаем реалната действителност в тази страна, често изопачавана в големите световни медии, така и да общуваме с много интересни личности сред чуждестранните делегати. С няколко от тях успях да направя интервюта, които ще предложа едно по едно на читателите на „Барикада”.

Започвам с един млад журналист от Ирак, който нашумя по цял свят още през 2008 г., а сега бе сред най-аплодираните гости от чужбина на срещата в Каракас. Около него винаги имаше опашка от жадуващи за обща снимка.

Става дума за Мунтазар аз-Зайди, днес 38-годишен, който на 14 декември 2008 г. се превърна в световна новина. По онова време е на 29 г. и е кореспондент в Багдад на базираната в Египет телевизия „Ал-Багдадия”. Вече е привлякъл вниманието в колегията с репортажи за съдбата на вдовиците и сираците в иракската война. Попадал е и в премеждия. Година по-рано, през ноември 2007 г., преживява отвличане от неизвестни, за които предполага, че са били от „Ал Кайда”. Те го нападат в колата му, докато отива на работа, пребиват го до безсъзнание и завързват ръцете му за краката му с неговата вратовръзка. Държат го три дни на неизвестно място и го разпитват за работата му като журналист. Междувременно „Репортери без граници” алармират за изчезването му и се вдига шум. Похитителите така и не поискват откуп и го освобождават на третия ден, като го оставят на улицата с вързани очи.

Мунтазар е бил също на два пъти арестуван и от американските окупационни части при различни проверки.

На 14 декември 2008 г. Мунтазар е сред акредитираните журналисти, които ще отразяват съвместната пресконференция в Багдад на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-младши и на ираския премиер Нури ал-Малики. Това е последното посещение на Буш в Ирак преди да сдаде поста на вече избрания за нов президент на САЩ Барак Обама.

Визитата се осъществява при обичайните драконовски мерки за сигурност. Пресконференцията е в здраво укрепената зона на американския контингент. Буш има от какво да се притеснява – дори и той явно разбира, че в разбития от започнатата от него война Ирак никой няма основание да му се радва. Няма как да е вярвал на собствените си приказки за пред медийните пропагандни рупори, че „иракчаните ще посрещат с цветя американските войници”.

След като си свършва експозето на пресконференцията и се оглежда за въпроси, Буш с любопитство фокусира млад мъж, който се надига. Това е седналият на третия ред Мунтазар, който обаче не задава въпрос. А мята срещу Буш събутата си обувка, викайки: „Ето ти подарък от иракчаните! Прощална целувка за теб, куче!” После събува и втората си обувка и също я запраща срещу американския президент.

И в двата случая Буш демонстрира бърза реакция и успява да избегне попаденията с ловко сгушване зад катедрата. При втората обувка стоящият редом Ал-Малики самоотвержено протяга ръка в опит да предпази госта и да хване обувката, но не успява.

Междувременно Мунтазар вече е повален на земята от охраната и след това бързо го извеждат от залата. По-късно той ще каже, че е очаквал да го убият на място и е бил готов да приеме мъченическа смърт.

Моментът, в който Мунтазар се прицелва към Буш с обувката си. На малката снимка личи как е изглеждал журналистът по онова време. Снимка: Youtube
Моментът, в който Мунтазар се прицелва към Буш с обувката си. На малката снимка личи как е изглеждал журналистът по онова време. Снимка: Youtube
Мунтазар току-що е хвърлил обувката. Снимка: Youtube
Мунтазар току-що е хвърлил обувката. Снимка: Youtube
Втората обувка също полита към Буш, Ал-Малихи гледа да предпази госта си с ръка, но и самият Буш умело се пази. Снимка: Youtube
Втората обувка също полита към Буш, Ал-Малихи гледа да предпази госта си с ръка, но и самият Буш умело се пази. Снимка: Youtube
Охраната вече е съборила журналиста на пода. Снимка: Youtube
Охраната вече е съборила журналиста на пода. Снимка: Youtube

Всъщност го вкарват в ареста и му подготвят съд по обвинение в „нападение над държавен глава по време на официално посещение”. Но докато чака съда преживява жестоки побоища, включително с камшици, мъчат го и с електрошокове, избиват му зъбите, счупват му носа и единия крак…

През март 2009 г. го осъждат на три години затвор, но след обжалване месец по-късно присъдата е намалена до една година. За добро поведение в затвора намаляват още срока на наказанието и в крайна сметка Мунтазар излиза на свобода на 11 септември 2009 г.

Междувременно той вече се е превърнал в герой в целия арабски свят, а и в още много други страни, като примерът му става заразителен – мнозина негови последователи започват да замерват с обувки  изложили се политици. С искания за освобождаването на иракския журналист се провеждат стотици демонстрации, още докато е в затвора. А в град Тикрит, откъдето е бил родом сваленият от американската интервенция през 2003 г. и по-късно обесен президент на Ирак Саддам Хюсеин, като паметник в чест на акцията на Мунтазар е издигната гигантска бронзова обувка. Случаят с мятането на обувките по Буш по-късно е увековечен в книги, филми, пиеси, картини и т.н.

Документиран е и с многобройни записи в YouTube:

Сред клиповете в YouTube има и майтапчийски:

Една от многото демонстрации с искания за освобождаване на намиращия се в затвора Мунтазар и за изтегляне на САЩ от Ирак. Снимка: "Ал Багдадия"
Една от многото демонстрации с искания за освобождаване на намиращия се в затвора Мунтазар и за изтегляне на САЩ от Ирак. Снимка: „Ал Багдадия“
В Тикрит, родния град на Саддам Хюсеин, издигнаха паметник на обувката, с която Мунтазар замери Буш. Снимка: "Ал-Багдадия"
В Тикрит, родния град на Саддам Хюсеин, издигнаха паметник на обувката, с която Мунтазар замери Буш. Снимка: „Ал-Багдадия“
Многобройни последователи на Мунтазар в различни краища на света следват неговия пример–като този индийски журналист, замерил с обувка министър в Делхи. Снимка: ANI TV
Многобройни последователи на Мунтазар в различни краища на света следват неговия пример – като този индийски журналист, замерил с обувка министър в Делхи. Снимка: ANI TV

Та ето този легендарен млад мъж се оказа участник в Световния диалог за мир „Всички сме Венесуела” в Каракас, където аз пък бях една от двамата български делегати. Трудно беше да го сваря свободен от почитатели. Така че се опитах набързо да направя едно блиц-интервю с него, докато вървяхме от залата на заседанията в театъра „Тереса Кареньо” към автобусите, които трябваше да откарат всички делегации на митинг против американските заплахи срещу Венесуела край президентския дворец „Мирафлорес”.

Първото, което го попитах, беше с какво се занимава сега. Мунтазар отговори:

„Продължавам да съм журналист, но сформирах и младежка партия, която се бори за правата на младежите в Ирак. А те са накърнени в много посоки – и социално, и заради войната.”

Нямаше как да пропусна епизода с мятането на обувките по Буш, затова попитах Мунтазар как му хрумна да направи точно това. Ето и отговора му:

„В Ирак бяхме окупирани от Съединените щати, които излъгаха целия свят за оръжията за масово унищожение, каквито нямахме. Само и само да ни нападнат. Резултатът – 1,5 милиона убити иракчани, над 5 милиона бежанци, още толкова деца сираци, останали бездомни… Да не говорим за разграбването на природните ресурси и за разцепването на страната… Джордж Буш също е лъжец. Нали той каза, че „иракчаните ще ни посрещнат с цветя”! Аз пък исках да му покажа, че иракчаните никога няма да посрещнат с цветя един окупатор, а с обувки по главата му! Когато реших да го замеря с обувките, си казах, че светът ще види това и ще се запита: защо ли го прави един журналист, значи там явно има много по-голям проблем? Да, така давах знак, че у нас няма свобода, няма демокрация. Исках светът да разбере, че иракчаните са избивани всеки ден от окупационните войски на САЩ. Това беше посланието ми.”

Попитах Мунтазар и какво го е довело във Венесуела на този форум и той отвърна:

„Подкрепяме народа на Венесуела. Не искаме и на него да му се случи същото, каквото и на нас, в Ирак. Ние изпитахме на собствен гръб как САЩ лъжат за свободата и демокрацията. Виждаме също какво правят те в Афганистан, Либия, Сирия, Йемен… Всички страни, към които САЩ протегнат ръцете си, се превръщат в опустошена земя, без сгради и хора. Сега на мушката е Венесуела. Трябва да се обединяваме, за да не им позволяваме да го правят пак и пак”.

Мунтазар говори пред жители на нов квартал в Каракас, построен по социална програма на венесуелското правителство за най-нуждаещите. Там го посрещнаха като герой. Снимка: Къдринка Къдринова
Мунтазар говори пред жители на нов квартал в Каракас, построен по социална програма на венесуелското правителство за най-нуждаещите. Там го посрещнаха като герой. Снимка: Къдринка Къдринова
Венесуелките се редяха на опашка, за да се снимат с Мунтазар. Снимка: Къдринка Къдринова
Венесуелките се редяха на опашка, за да се снимат с Мунтазар. Снимка: Къдринка Къдринова
Мунтазар с улично коте в един от народните квартали на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Мунтазар с улично коте в един от народните квартали на Каракас. Снимка: Къдринка Къдринова
Е, и авторката не издържа на изкушението за обща снимка с журналиста, накарал Джордж Буш да заляга. Снимка: Виктор Простов
Е, и авторката не издържа на изкушението за обща снимка с журналиста, накарал Джордж Буш да заляга. Снимка: Виктор Простов

 


„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар