В категории:Близкият изток / Свят

Най-феминистката революция, която светът е виждал

В Рожава кюрдски анархистки колектив, воден от жени, е в сърцето на борбата против ИДИЛ, както и основна сила зад политическа промяна, която поставя равенството на първо място

 

Карн Рос, vice.com

Нещо изключително се случва в покрайнините на Североизточна Сирия. Това е малко позната история, която е в противоречие с обичайните наративи за Сирия, Асад, гражданската война или ИДИЛ. Това не е нищо по-малко от политическа революция, която носи важни уроци за останалата част от света. Това е революция, в която жените са авангарда, както политически, така и военно. Те често водят боеве на предните линии и жертват живота си в борбата срещу най-атавистичния и женомразки враг, който съществува: т.нар. Ислямска държава, или Даеш, както някои я наричат.

Това място се нарича Рожава, кюрдското наименование за Западен Кюрдистан, намиращ се в Североизточна Сирия. Сред колапса на централната власт в региона през 2012 г., кюрдските партии започват един забележителен проект за самоуправление и равенство между всички раси, религии, както и между мъжете и жените. Посетих Рожава през лятото на 2015 г., за да се опитам да разбера какво става там като част от работата по документален филм за анархизма.


Малцина журналисти посещават това парче по протежение на турската граница, което е колкото половината територия на Белгия. Стигането до там е трудно и скъпо, изисква дълъг обход през Северен Ирак и прекосяване на Река Тигър с малка лодка, за да се стигне до сирийска територия. Властите на кюрдската автономия в Северен Ирак не симпатизират на кюрдите в Рожава, поради което правят достъпа труден и понякога невъзможен.

Малкото журналисти, които са стигнали до там, обикновено се фокусират върху войната срещу ИДИЛ, приемайки, че това засяга най-силно западната публика. Рожава е по-сигурна от основните зони на боеве в Сирия, но все пак е обект на ужасни самоубийствени атентати, а западните посетители  разбира се са добър „улов” за джихадитите.  В резултат от това се знае много малко за забележителния политически експеримент в Рожава.

Малкото коментари по темата често са от втора ръка. Поради това често се повтарят по-ранни погрешни схващания или враждебна на кюрдите пропаганда, най-вече такава, идваща от Турция. Властта в Анкара вижда като врагове водещата политическа партия в Рожава – PYD, както и Отрядите за народна самоотбрана, съставени от предимно мъжките YPG и изцяло женските YPJ. Политическият характер на революцията в Рожава също така не се вписва в познатите рамки – не е нито националистически кюрдски проект за независима държава, нито е марксистки или комунистически, нито пък е движен от религиозни или етнически мотиви.


Вероятно най-забележителното – и за жалост уникалното – е това, че става въпрос за най-изявено феминистката революция, която светът е виждал, поне в близката история. Преди в този район властваха предимно традиционни селски норми , включително детски бракове и стоене на жената вкъщи. Тези традиции бяха отменени от революцията – детските бракове например вече са незаконни. Съществува паралелна женска организация във всяка сфера, като се почне от отделните женски милиции YPJ и се стигне до женски комуни и кооперативи. Самозащитата е основен принцип на революцията в Рожава, поради което жените са толкова активни във въоръжената борба. Концепцията обаче се разраства към правото на самозащита срещу всички анти-женски практики и идеи – включително от тези на традиционното общество, а не само срещу екстремисткото насилие на ИДИЛ.

В добавка към подсигуряването на напълно равни права за жените феминстките политики на Рожава целят да сложат край на йерархията във всеки аспект от живота, да преработят социалните отношения между всички хора, независимо от възраст, етнос или пол. Целта е да бъде създадено екологично и социално хармонично общество.

От гледна точка на историческите сравнения проектът напомня най-много на кратък период на анархизъм, на който става свидетел Джордж Оруел по време на испанската гражданска война. Представителите на Рожава обаче отхвърлят и етикета на анархизма, макар че голяма част от вдъхновението за тази революция оригинално идва от анархисткия мислител Мъри Букчин.

Политическото сърце на проекта Рожава са общинските асамблеи, в които местните хора вземат сами решения относно всичко, което ги засяга: здравеопазване, работни места, замърсяване. Или дори за момчета, които карат колелата си из селото, от които една жена се оплака на събрание, на което присъствах.


На жените и мъжете, разбира се, е дадено еднакво право на глас. Жена съпредседателства всяка среща и всяко събрание. На не-кюрдските малцинства, най-вече араби, но и асирийци, тюркмени и др., също се дава приоритет при изказванията. На срещите, на които бях свидетел, бяха осигурени преводачи. Това е самоуправление, при което решенията за селото са взимани от самото село. Ако решенията не могат да бъдат взети изцяло на локално ниво. Представители на общините присъстват на регионални събрания. Тези представители обаче остават отговорни пред общността и могат да предлагат неща, които са одобрени на местно ниво. Това е един много преднамерен опит вземането на решения да се държи на възможно най-локално ниво – отхвърляне на властта на държавата, прилагана отгоре-надолу.

Иронично обаче, вдъхновението за революцията в голяма степен е дошло в отгоре. Абдула Йоджалан, лидерът на ПКК (Кюрдската работническа партия в Турция) прочита трудовете на Букчин докато е в турски затвор на остров в Мраморно море (където остава до днес). Някогашният марксист-ленинист и безмилостен военен лидер Йоджалан се убеждава, че самоуправлението без държава е пътят напред за кюрдския народ.  Той моделира философията на Букчин за кюрдския контекст и я нарича „демократичен конфедерализъм”. Сирийската кюрдска партия PYD е тясно свързана с ПКК. Следвайки Йоджалан, нейните членове приемат демократичния конфедерализъм и го прилагат в Сирия.

Някои са обвинявали  PYD, че прилагат тактики за налагане на доминация, особено в началото на демократичната революция. Подобно поведение създава възможност критици неоснователно да отхвърлят целия проект. От това, на което бях свидетел, тази политическа трансформация се радва на широка подкрепа от всички: кюрди, араби, жени и мъже, млади и стари. И защо да не е така? Целият смисъл е да се даде на всички глас в собственото им управление. Това е нещо, което би било радикално нововъведение навсякъде, да не говорим за Сирия – страна, която отдавна е свикнала с диктатура и репресии.

Говорих с много хора на случаен принцип. Те бяха еднакво позитивни, като много от тях заявяваха, че моделът на Рожава на силно децентрализирано управление трябва да бъде прието в цяла Сирия и отвъд нея. Това обаче все още е процес в развитие. На някои от събранията, на които присъствах, жените и мъжете седяха отделно – белег на прехода от традиционните практики, който тази революция все още направлява.

Източник: Twitter

Революцията е претърпяла значителни атаки. Турция се противопоставя на Рожава и блокира преминаването на доставки, хуманитарна помощ и търговия през границата ѝ с региона. Сега турските сили атакуват предимно кюрдските Сирийски демократични сили (СДС), които обединяват YPG/YPJ и арабски милиции в единен фронт срещу ИДИЛ. СДС дълго бяха най-ефективната сила в борбата срещу ИДИЛ и изтласкаха джихадистите със стотици километри – на цента на хиляди живота. Сега тази коалиция, водена от жена-командир – Рожда Фелат – водят боеве за „столицата” на ИДИЛ Рака. В момента СДС получават военна подкрепа от САЩ и съюзниците им основно чрез въздушни удари, но и чрез специални сили на САЩ и други държави, действащи на терен.

Поради това САЩ и други западни правителства участват в едно гротескно противоречие. Позволяват на „партньора” от НАТО Турция да напада СДС – техния най-важен съюзник срещу ИДИЛ – като същевременно декларират непоколебимия си ангажимент да победят джихадистите. Благодарение на почти пълната липса на медийно отразяване този абсурд не създава никаква полемика в западните столици. Кюрдите оправдано се притесняват, че след като веднъж Рака падне, САЩ ще ги изоставят пред турската агресия. На фона на все по-интензивните турски атаки срещу кюрдските сили в кантона Ефрин в Северна Сирия, някои считат, че това предателство вече е в ход.

Лицемерието на международните гоеполитически маневри обаче не трябва да замъглява значението на демократичната революция в Рожава. Заради ужасяващите си тактики ИДИЛ привлича вниманието, но реално Рожава носи най-важното послание за тези, които ги е грижа за демокрацията. Рожава предоставя алтернатива и реален пример за място, където народа управлява и това работи. Вместо да възпроизвеждат катастрофалните централизирани правителства на Ирак и Сирия, институциите за самоуправление в Рожава предлагат модела им да бъде приложен в цялата стана след като диктатурата на Асад приключи. Рожава се прекръсти на Северносирийска демократична федерация, за да подчертае мултиетническия си характер и приемането на съществуващите граници на Сирия – още едно отклонение от мързеливата западна презумпция, че „кюрдите” искат своя отделна държава.

Но благодарение на турската враждебност представителите на Демократичната федерация са изключени от преговорите в ООН за бъдещето на Сирия – несправедливост, с която САЩ, Великобритания и други държави се съгласяват. ООН продължава да се преструва, че кюрдите като цяло са представени от група, която на практика е прокси на властта в Иракски Кюрдистан. Показателно е, че международните официални лица – основно мъже, които никога не са стъпвали в областта – все още предпочитат да използват остарели етнически стереотипи, вместо по-точният, космополитен и феминистки характер на този проект.

Моделът на Рожава е не по-малко релевантен и на Запад, където малко хора могат да твърдят, че демокрацията е в добро здраве – на фона на засилващото се разочарование, десен реакционерски екстремизъм, както и откритата враждебност към жените (която далеч не е изразявана само от Доналд Тръмп).  Има голям брой хора от западни страни, които подобно на интернационалните бригади на републиканските сили в Испания се присъединяват към редиците на YPG и YPJ. Някои от тях за загубили живота си в боевете – наскоро това се случи с бивш активист на „Окупирай Уолстрийт” от Ню Йорк.

Някои то тези смели мъже и жени биват съдени, когато се приберат в родните си страни – биват наказвани за своята посветеност на демокрацията и равенството. Те страдат от погрешното представяне на тяхната борба в международната преса. В статията за смъртта на младия активист от „Окупирай” Washington Post описва революцията в Рожава като „псевдо-марксистка”, макар да става въпрос за нещо съвсем различно. В тази демокрация изобщо няма място за държавата. Хората управляват, което е антитеза на държавния комунизъм.

Няколко месеца след интервюто Ваян загива в бой срещу ИДИЛ

Хиляди бойци от YPG и YPJ са загинали за тази кауза. По време на моето посещение срещнах Ваян, млада жена от YPJ. Тя бе на фронта – огромна чакълена равнина, простираща се до хоризонта. Позициите на ИДИЛ бяха на няколкостотин метра. С автомат на рамо, тя ми разказа, че никога преди в нейната страна, и изобщо в региона, жените не са били равни на мъжете. Без равноправие за жените но може да има справедливост в обществото. Тя бе готова да загине, за да защити това освобождаване. Трагично, Ваян бе убита няколко месеца след интервюто, в бой срещу ИДИЛ в град Ал-Шадади. Нашият документален филм за търсенето на по-добра демокрация е посветен на нея.

 

Оставете коментар