В категории:България

FactCheck: Ще се окаже ли България на опашката в НАТО по военни разходи?

Политическият консенсус около планираното рязко увеличение на военните разходи се оправдава с драматични твърдения относно сегашното им ниво. Но дали те отговарят на истината?

В страната съществува политически консенсус относно рязкото увеличение на разходите за отбрана, най-вече закупуването на изтребители и морски съдове, до 2% от БВП. Такова поръчение бе спуснато по линия на ръководството на НАТО (и подкрепено звучно от администрацията на новия американски президент) и бе прегърнато от партии от целия политически спектър, или поне онази част от спектъра, която е политически представена. Очевидно противниците на милитаризацията не са.

За да оправдаят този внушителен разход в една от най-бедните страни в Европа с най-фрапиращи нива на подоходно неравенство и дял на населението, живеещо под линията на бедността, с трайно недофинансирани социални системи, на политиците се налага да прибягват до решителни аргументи. Но дали те са истинни?

Консенсус срещу фактите

Да вземем последните изказвания на президента Румен Радев, който като бивш командир на ВВС изглежда е най-настоятелен в исканията за рязък ръст на военните разходи. Според него, “България е закъсняла с модернизацията на своите Въоръжени сили, особено на фона на нашите съюзници в региона, които отдавна отделят 2% от БВП за отбрана”.

Данните обаче показват, че в региона, ако под това се има предвид Балканският полуостров, единствено Гърция харчи повече от 2% по това перо. Причината за това е, че страната има огромна външна морска граница и латентен конфликт в Кипър в комбинация с тежки последици за бюджета от икономическата криза. Така че това твърдение е вярно, само ако допуснем, че “нашите съюзници в региона” се изчерпват с Гърция.

Следващата теза гласи: „Ако не се организираме навреме и не реализираме проектите за модернизация, ще се окажем на опашката в НАТО по разходи за отбрана…. Това е консумация на сигурност на гърба на нашите съюзници… Те [въоръжените сили] отдавна са на критичния минимум”.

Последните данни на самото НАТО от 2016 г. показват, че разходите на България са над средните за общността, въпреки че усреднените стойности се завишават главно от САЩ, чиито военен бюджет е 2.8 пъти по-голям от този на всички останали страни от НАТО взети заедно. България отделя 1.3% от БВП при средно за Алианса 1.21%, при това без във военния бюджет да влизат пенсиите за ветерани, които по принцип са част от него.

Военни разходи като процент от БВП. Данни на НАТО за 2016 г.
*военните разходи не включват пенсии

Това означава, че твърдението, че “ще се окажем на опашката в НАТО по разходи за отбрана” е вярно, само ако под опашка се има предвид всички страни след САЩ. Твърдението, че въоръжените ни сили “са на критичния минимум” е очевидно грешно, ако се има предвид финансирането. Много страни, които смятаме за успешни, се справят с по-малък дял, заделян за отбрана, без да се твърди, че “са на ръба”, както научаваме за нашите въоръжени сили.

Остава да се запитаме дали не “консумираме сигурност на гърба на нашите съюзници”? Европа често е обвинявана, че прави точно това на гърба на САЩ, но е меко казано спорно, доколко действията на най-голямата военна сила в Близкия Изток са донесли повече сигурност за страните в Европа.

А може би консумираме сигурност на гърба на ЕС? Последните обобщени данни на Евростат за 2015 г. показват, че България е на 6-то място в ЕС по военни разходи като дял от БВП, далеч пред Италия, Испания и Германия.

Разходите на страната ни по това перо са на средноевропейските нива – нещо, с което не можем да се похвалим в почти никоя друга област. При това средните разходи се вдигат основно от Гърция, за чиито съображения вече споменахме, и Великобритания, която е на път да напусне ЕС.

България отново се оказва в челото, когато разгледаме военните разходи като част не от БВП, а от държавния бюджет. При тази сметка се вижда, че държавата отделя 3.4% от средствата си за отбрана, докато средното ниво в ЕС е 2.9%. По този показател вече изпреварваме още една световна сила – Франция.

Данните показват, че ако сигурността е следствие от военните бюджети, то ние определено не я консумираме на гърба на съюзниците ни. Но ако разгледаме сигурността в по-широк аспект, ще видим, че здравите и стабилни общества са онези, в които огромното мнозинство от хората се радват на социална сигурност – безплатни здравеопазване и образование, доходи над линията на бедността, умерено неравенство и достойни обезщетения на изпадналите от пазара на труда.

В това отношение ние наистина консумираме социална сигурност на гърба на ЕС и САЩ, където основно емигрират българите.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар