7,5 часа продължиха състоялите се на 10 януари преговори в Женева между Русия и САЩ относно поисканите от Москва гаранции за сигурността ѝ. Обсъжданията вървяха при закрити врати, без присъствие на медиите. Те се проведоха в постоянното представителство на САЩ в Женева.
Срещата бе предшествана от състояла се вечерта на 9 януари работна вечеря с участието на ръководителите на двете делегации – зам.-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков и зам.-държавния секретар на САЩ Уенди Шърман.
Двамата дадоха изявления пред медиите след завършването на проведените на 10 януари фактически преговори.
Сергей Рябков заяви, че разговорите са били „сложни, дълги, много професионални, дълбоки и конкретни, без опити нещо да се украси или да се заобикалят острите ъгли”.
Според Рябков Москва се надява, че през следващите два дни „НАТО ще разбере опасността от това, да се вкарва в задънена улица диалогът по гаранциите за сигурност”. Той очаква също, че „Алиансът ще е длъжен да направи поне крачка напред в отклик на руските предложения”. (Споменатите „два дни” визират предстоящото на 12 януари заседание на Съвета Русия-НАТО – б. пр.)
Рябков отбеляза още: „Ако това, в разрез с очакванията, не се случи, тогава въпросът ще се разглежда и ситуацията ще се оценява с оглед цялата съвкупност от фактори. Без нищо да изпреварвам, без да предопределям, без да де опитвам по какъвто и да е начин да очертавам събитията, мога да кажа, че никак не ни се иска да се сблъскаме със ситуация, при която страните от НАТО начело със САЩ допускат някаква грешка и отново действат в ущърб на собствената си безопасност и на безопасността на целия европейски континент.”
Според Рябков Москва смята, че има база за постигане на договореност с НАТО по юридически обвързващи гаранции за сигурността. И с оглед на това диалогът трябва да продължи.
„Ние приложихме големи усилия, за да обясним на американските колеги защо играта с огъня не е в техен интерес, защо е недопустимо възможното игнориране на напълно оправданото поставяне на въпроса от наша страна за това, че повече не може да продължава така, както ставаше през последните десетилетия в отношенията ни с НАТО. Нужни са радикални промени в самата основа на нашите отношения, в матрицата, в рамките,” твърди Рябков.
Русия призовава САЩ към максимална отговорност към настоящия момент и счита, че рисковете не бива да се подценяват, настоява Рябков. Според него професионалният разговор, който бе проведен на 10 януари, внушава оптимизъм, но „въпреки това главните въпроси още висят в безтегловност”.
Още на предварителната среща на 9 януари Рябков заяви, че Москва е готова да изслуша позицията на САЩ, но конструктивният диалог ще е възможен, само ако се ревизират решенията на срещата на върха в Букурещ (от 2008 г. – б. пр.) относно бъдещето на Украйна и Грузия в НАТО.
Рябков също така посочи, че Русия се включва в женевската среща, „не за да проси милостиня”, а за да постигне своята „ясно формулирана задача” при условия, които ще чертае сама.
На свой ред държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отбеляза пак на 9 януари, че вашингтонската администрация „не очаква пробиви” в женевските преговори.
Що се отнася до американските коментари пред медиите за резултатите от руско-американската среща в Женева на 10 януари, те бяха дадени от Уенди Шърман. Според нея диалогът е бил „сериозен, делови и откровен”.
„Помежду ни се състояха сериозни, делови и откровени дискусии,” обяви Шърман на специален телефонен брифинг за медиите след приключилата на 10 януари среща Русия-САЩ по въпросите за гаранциите за сигурността.
Шърман подчерта, че тя и партньорът ѝ в преговорите от руска страна Сергей Рабков се познават „един друг твърде добре”. Според нея „именно затова можем да сме откровени един с друг в определена степен, отчитайки, че всеки един от нас представлява интересите на страната си и ги отстоява”.
Според Шълман Вашингтон е пожелал максимална откритост в обсъжданията на въпросите за разполагане на американски ракети в Европа, поставяйки ги в контекста на предстоящото прекратяване на действието на Договора за ликвидиане на рактите със среден и малък обсег.
Повече конкретика за резултатите от женевските преговори предложи по-късно говорителят на Държавния департамент Нед Прайс. Той обяви, че Вашингтон е предложил „няколко идеи по двустранните мерки, които могат да предприемат САЩ и Русия“. Същевременно той подчерта, че „дори няма да се започва обсъждане“ по исканията на Русия да се спре разширяването на НАТО със страни от постсъветското пространство. Според Прайс „един от главните принципи на Алианса“ е той да не затваря вратата си пред потенциални нови членове.
Своя интерпретация на състоялите се в Женева преговори даде и прес-секретарката на Белия дом Джен Псаки. „Разбира се, тези преговори бяха праволинейни и откровени,“ посочи тя на брифинг във Вашингтон. Псаки добави, че „Русия може да тръгне по пътя на дипломацията“ и „да върне в казармите 100-те хиляди военнослужещи по границата (с Украйна – б. пр.)“.
Много медии цитират и още коментари от Рябков след срещата в Женева. Така например той заявява, че Русия е обезпокоена от възможни съвместни провокации от страна на Киев и на неговите западни съюзници, които биха могли да провокират опасен сблъсък. Също така Рябков смята, че опитите на САЩ да шантажират и сплашват Русия са неприемливи и няма да доведат до търсения ефект.
„Ние постоянно слушаме за някаква си цена, която Русия щяла да плати, ако направи или не направи нещо си, което си представят тези хора,” каза Рябков. Дипломатът е категоричен, че тези ултиматуми няма да постигнат нищо.
Той посочва още: „Нямаме никаква сигурност, че САЩ ще спазват гаранциите за безопасност, ако такива бъдат постигнати. Президентът на Руската федерация вече постави въпроса така – отчитайки негативния опит, трупан от нас в продължение на доста време, схемата на ангажиментите от страна на САЩ, разбира се, не е идеална. Но ако перифразираме и ако предадем смисъла в нашата собствена интерпретация, сигналът е такъв: това е по-добре от нищо”.
Рябков изрично подчерта още, че изискването НАТО да не се разширява повече е ключово за националната сигурност на Руската федерация. „Ситуацията е толкова опасна, че повече не можем да си позволяваме да отлагаме този фундаментален въпрос,“ изтъкна той. Според зам.-министъра Москва се нуждае от изрични гаранции, че Украйна и Грузия никога няма да влязат в Североатлантическия съюз.
„На нас са ни необходими железобетонни, юридически значими гаранции – не обещания, а именно гаранции, с думите „длъжни са“, „задължени са“ никога да не се присъединяват към НАТО,“ натърти Рябков. Той също така бе категоричен, че Русия ще продължи да провежда военни учения на своя територия, независимо от натовските възражения.
Въпросните гаранции за сигурност, поискани от Русия, бяха публикувани на 17 декември под формата на проекто-договори между Москва от една страна и САЩ и НАТО от друга. В документите се изисква Алиансът да се откаже от провеждането на каквато и да е военна дейност на територията на Украйна и на другите страни от Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия. Също така се предлага Русия и НАТО да се ангажират да не създават условия, които да се възприемат като заплаха от другата страна.
