В категории:Рикошет

Въоръжаването носи сигурност? Помислете пак

Когато президентът е военен, премиерът – генерал, а националист ръководи военното министерство, едва ли е толкова голяма изненада, че политическите различия остават на заден план на фона на стремежа за ускорено въоръжаване на армията. Те наистина могат да сблъскат геополитически агрументи в коя точно корпорация е най-изгодно, от стратегическа, а не финансова гледна точка, да се налеят милиарди за изтребители, кораби или сухопътна техника, но никога няма да поставят под въпрос приоритета на такива инвестиции, нито ефекта от употребата на новопридобитите играчки в Близкия изток и Северна Африка, например.

Всички важни въпроси ще трябва да бъдат спестени в името на национално отговорния консенсус, че България трябва да отделя за армията си точно такава част от БВП, каквато НАТО ѝ каже. Достатъчно бе на последната среща на върха на алианса Доналд Тръмп изрично да разпореди, че 2% са “абсолютният минимум”, който всяка страна трябва да налее в индустрията на войната, за да последва одобрителното ехо от всички участници в Консултативния съвет за национална сигурност в България броени дни по-късно.

А дали помните колко процента от БВП според тези политици трябва да се отделят за култура? Сигурно са казали нещо по време на вълнуващите им изказвания на 24 май? Или колко процента трябва да отидат за образование, каква част от парите в болниците да се доплащат от пациентите, каква част от бюджета трябва да се пълни от преки данъци и каква от таксуване на потреблението, колко пъти повече трябва да изкарват най-богатите 20% спрямо най-бедния квинтил от населението? Или може би помните, когато някой от тези политици се завърна от Брюксел, за да донесе посланието на Европейската комисия, че страните от ЕС трябва да отделят 3% от своето БВП за наука?

Ако имате такива спомени, проверете дали не сте се събудили в паралелна вселена – тук не обсъждаме подобни неща. Знаем, че неравенствата разболяват обществата ни и ги правят все по-несигурни, но някак се оказва, че те не са толкова важни, колкото военните разходи, за да им се обръща същото внимание. Причината е, че централната тема в обществото е сигурността, а във въображението на военно-политическата върхушка, която управлява страната ни, сигурността идва с изтребителите, а не с изграждането на общество, в което има място за всеки, без лагери, гета и цели региони за „излишните“.

“Да, НАТО може да се брани срещу тероризма. Трябват ни военни средства, за да отстраним голяма част от причините за тези беди… Според нас отбраната е най-добрият начин да се опази мирът” – обясни Йенс Столтенберг, докато хвалеше президента Румен Радев в интервю за “Панорама”. А ето какво съобщава по същия повод сайтът на президента:

По думите на президента терористичната заплаха за Европа е все по-силна и НАТО трябва да противодейства. „Засилването на приноса на Алианса в борбата с тероризма е гарант за намаляване на мигрантските потоци към България“, заяви Румен Радев. Президентът отбеляза, че това означава и по-голяма сигурност за държавите от Близкия Изток, които се противопоставят на тероризма в региона, и очакват НАТО да даде ясен политически сигнал за ангажираност и солидарност с техните усилия.

Щеше да е хубаво, ако тези изречения можеха да се приложат като доказателство за наскоро публикуваната теория, предполагаща пресичане на паралелни Вселени в т.нар. “Студено петно”, открито от НАСА през 2004 г. Но за съжаление всички досегашни наблюдения сочат, че въпросните фрази са били сглобени в нашата Вселена, колкото и невероятно да звучат.

Борбата на Алианса с тероризма е гарант за намаляване на мигрантските потоци? Ако в това имаше капка логика, мигрантите от страните, в които държави от НАТО извършват военни интервенции, трябва да са по-малко. Но 87% от хората подали молба за закрила в България през миналата година, идват от Афганистан, Ирак и Сирия – флагманите на доктрината за „насърчаване на демокрацията“ с бомби. Ако намесата на западните войски намаляваше мигрантските потоци, то те щяха да са по-малко днес, след близо две десетилетия интензивна “война срещу терора” в Близкия изток. В някоя паралелна вселена, може би:

Какво да кажем за по-голямата “сигурност за държавите от Близкия Изток, които се противопоставят на тероризма в региона”? Не е уточнено кои са тези държави, но сигурно в тях попада нашият съюзник и виден клиент на оръжейните ни заводи Саудитска Арабия, която сипе касетъчни бомби в Йемен, изправяйки над 7 милиона души пред риска от гладна смърт. 

Но най-важно е друго твърдение, дошло от президента – че “терористичната заплаха за Европа е все по-силна”. То е важно, защото в него не се казва каква е причината за тази надигаща се заплаха. Ако посочим причината, тогава ще е абсурдно в следващия момент да поискаме повече от същото, а именно – пари за военна техника, която да се използва за интервенциите на “коалиции на желаещи” в Близкия Изток и Северна Африка.

Защото днес знаем отлично, че ако войната срещу тероризма има едно безспорно постижение, то е именно да предизвика невиждано разпространение на терора, за което обикновено се обвинява радикалния ислям без да се търсят евентуалните причини за такава радикализация. Причината за все по-силната заплаха е толкова очевидна, колкото и пренебрегвана: “Окупацията е, глупако” – е красноречивото заглавие на статия във Foreign Policy на Робърт Пейп, във връзка с книгата му за “експлозията на глобалния самоубийствен тероризъм” след инвазиите в Афганистан и Ирак (съавторство с Джеймс Фелдман).

Докладът “Чилкот” показа, че лидерите на Великобритания и САЩ, които започнаха окупацията на Ирак през 2003 г., са били предупредени от разузнаването за последиците от такъв ход. Доклад на британската Комисия по разузнаването непосредствено преди началото на войната съобщава, че “заплахата в световен мащаб от други ислямистки терористични групи и индивиди ще се увеличи значително”.

Това е предупреждение, отправено десетилетие преди да чуем за Ислямска държава. „Мисля, че Съединените Щати са един от ключовите създатели на тази организация“ – твърди Греъм Фулър, бивш офицер в ЦРУ – „Съединените Щати не планираха създаването на ИДИЛ, но техните деструктивни интервенции в Близкия Изток и войната в Ирак бяха основните причини за раждането на ИДИЛ“. Какво ли ще се роди от бъдещата „отбрана“ срещу тероризма в региона?

Не знаем, но можем да очакваме, че ще е още по-ужасяващо. Сега разполагаме с всичката нужна информация, за да оценим докъде ни доведе този път, и онези политици, които твърдят, че трябва да продължаваме да се борим с терористичната заплаха чрез разширяване на интервенциите в Близкия Изток, следва най-малкото да осъзнават, че ефектът от това ще бъде същият, както досега: все по-силна терористична заплаха. И един ден да понесат отговорност, че са я предизвикали.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар