В категории:България / Трудови права

Колко струва пренебрегването на трудовите права в България?

По 600 нарушения на ден регистрира Инспекцията по труда. В над 99% от случаите обаче тя само издава предписания на работодателите.

Строителството е един от секторите с най-много нарушения на трудовото законодателство

Сигурно всички сте чували от работодателските организации и дежурните експерти от телевизора, че в България бизнесът не върви, защото действа ужасен, потискащ предприемаческия дух, комунистически Кодекс на труда. В него има досадни изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, предпазни средства, пречки пред извънредния труд, задължения за почивка, забрана за уволнения без причина и т.н. Как работодателите се справят с тази същинска чума? Много просто – не ѝ обръщат внимание, като плащат за лукса да не спазват закона под 10 млн.лв. годишно. Това разкрива статистиката за работата на трудовите инспектори в страната.

Злоупотреби без последствия

Цели 212 хиляди нарушения на Кодекса на труда и Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) са констатирали от Главна инспекция по труда за 2016 г. при близо 50 хиляди проверки. В повечето случаи са били приложени принудителни административни мерки, но те в почти всички случаи се свеждат само до предписания за отстраняване на нередностите, обикновено свързани с неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В 461 случая (или 0,2%) инспекторите са спрели дейността на машини, съоръжения или работни места, когато нарушенията на правилата за безопасност са застрашавали живота и здравето на работниците. Едва 91 служители са били отстранени от служба, тъй като не са били запознати с правилата или не са притежавали необходимата за съответната дейност квалификация. За 2016 г. са съставени над 9 хиляди акта, от които са събрани 9,6 милиона лева. Това е скромна сума, която значителна част от бизнеса заделя, за да не спазва изискванията на Кодекса на труда. Това важи особено силно за най-рисковите и нископлатени сектори – строителство, туризъм, земеделска работа и т.н.

Една практика сама по себе си не е забранена, ако за прилагането ѝ се налага единствено парична глоба. В такъв случай реално тя е забранена само за онези, които не могат да си позволят глобата. За големите предприятия (с над 250 души персонал) често се оказва, че е по-изгодно да плащат глоби, отколкото да съблюдават правата на трудещите се. Още повече, че само 3% от проверките на инспекцията са в големи компании, въпреки че там е концентрирана 1/4 от работната ръка.

Традиции в неглижирането на трудовото законодателство

От статистиката за дейността на Инспекцията по труда за последните 10 години се вижда, че предписанията и глобите не вършат работа. Наблюдава се устойчива причинно-следствена връзка между проверките на инспекторите и констатираните нарушения. В последните 2-3 години има спад на нарушенията, който в голяма степен се дължи на намалената активност на инспекцията. Няма проверки – няма проблем.

На долната графика това правило се вижда отлично. По-бледите линии очертават тенденциите, показвайки, че нарушенията на Кодекса на труда са константни в последните 10 години, за които има статистика на сайта на инспекцията.

При това положение е изненадващо, че няма предложения за законови промени, които да принудят работодателите да спазват правилата – по-сериозни глоби и по-тежки санкции при системни нарушения, каквито се констатират в строителството и минното дело.

Още по-изненадващо е, че дейността на Инспекцията е занижена рязко в последните години като през изминалата година тя е събрала двойно по-малко пари от наказателни постановления спрямо пика от 2012 г.

От графиката се вижда, че инспекцията е увеличавала системно активността си до 2013 г., след което констатираните нарушения и събрани от глоби средства постоянно спадат. Причината за това не е, че изведнъж работодателите са започнали да спазват законите, а в намаляващия брой проверки на инспекторите. Именно през март 2013 г. в длъжност встъпва служебното правителство на Марин Райков, назначено от президента Росен Плевнелиев. В следващите три години се сменят петима министри, като изглежда никой от тях не взема работата на Инспекцията присърце.

Годините, в които спазването на трудовото законодателство у нас се следи най-активно, са тези на първото правителство на Бойко Борисов, когато министър на труда и социалната политика е бившият синдикалист Тотю Младенов. През 2011 г. той влезе в спор с финансовия министър Симеон Дянков, който искаше от социалния министър сам да намери нужните средства, ако иска минималната заплата да се увеличи от 240 лева на зашеметяващите 270. Тогава Младенов заяви, че Главната инспекция по труда е осигурила необходимата сума за увеличението, като е наложила глоби за 11 милиона лева.

Принтиране

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар

RomaniaSerbiaEnglishGreek