Бюлетината за президентските избори ще остане без номер 1, след като Централната избирателна комисия реши в сряда да откаже регистрация на Светослав Витков. Причина за това стана регулярна проверка в ГРАО, която разкри, че кандидатът не е внесъл необходимия брой от 2500 валидни подписа. Същата съдба застигна и бившия депутат от „Атака“ Владимир Кузов, на когото жребият беше отредил номер 9 в бюлетината. С набавянето на необходимия брой подписи не се справиха в срок и кандидатите на коалицията между „Зелена партия“ и „Българска левица“ Александър Каракачанов и Боян Киров.
Отпадането на кандидатурата на Витков и вицепрезидента му Иван Велков предизвиква по-голям интерес, тъй като беше подкрепена от „Зелените“ и „Глас народен“, които имаха съответно 20 и 37 хиляди гласа на парламентарните избори през 2014 г. Самият Светослав Витков спечели 54 хиляди гласа на последните президентски избори, така че не се очакваше да има проблеми при регистрацията. Нещо повече, той имаше реален шанс да концентрира още по-голяма част от протестния вот като се има предвид, че на тези избори за пръв път гласуването ще бъде задължително. Възможно е и този потенциал да е подтикнал отговорните органи към повече взискателност при проверката на подписите, но основната причина за неуспеха остава проблемното функциониране на новата коалиция между „Зелените“ и „Глас народен“.
Защо се оказа, че сборът на двете партии, стоящи зад кандидатурата на Витков, прави по-малко от всяка поотделно? Преди всичко, „Глас народен“, макар и да обира голяма част от вота на разочарованите от големите партии избиратели, не разполага с голяма членска маса или трайно ангажирани симпатизанти, които да организират кампанията. Партията, която получава и държавна субсидия, след като на последните избори спечели над 1% от гласовете с лозунга „Подай лопатата“, вероятно е подценила процеса на събиране на подписи.
По-дълбоки са проблемите при „Зелените“, тъй като меморандума с „Глас народен“ предизвика вътрешни разногласия в редиците им. Някои разтълкуваха хода като маргинализиращ, тъй като Витков е смятан по-скоро за комик, отколкото за сериозен политик – на изборите през 2011 г. той мотивира желанието си да стане държавен глава с аргумента, че държи на държавата и има хубава глава. Други пък го разпознаха като човек на ДС, защото инициативният му комитет е оглавен от Светла Аспарухова, дъщеря на Бриго Аспарухов. В контраст, една от основните позиции на кандидат-президентската двойка беше за лустрация на всички членове на бившата Държавна сигурност.
За капак събирането на подписи започна с отложен старт, тъй като недоволство в партията около първите изяви на Витков след подписването на споразумението между двете партии подтикна съпредседателя ѝ Петко Цветков да оттегли подкрепата си за коалиция и да подаде оставка. Така Витков трябваше да бъде подкрепен от инициативен комитет, като всички подписи събрани в подкрепа на неосъществената коалиция станаха безполезни.
Еколозите не успяха да се мобилизират и около личността на Иван Велков, който е техен представител в Общинския съвет на столицата, но не е член на партията. Не за първи път Националният съвет на „Зелените“ се разминава с настроенията на членовете и избирателите. Подобни търкания предизвикаха също краткото членство на партията в „Реформаторския блок“ и изборът на Атанас Чобанов от конспиративното издание „Биволь“ за водач на листата за евроизборите през 2014 г. Проблеми в партията проличаха и в края на септември при неуспеха в събирането на 2500 подписа за регистрация като официална страна за дебатите около предстоящия референдум.
Ден преди да стане ясно, че двойката Витков-Велков отпада от надпреварата, социологическата агенция Маркет линкс обяви, че те се ползват от подкрепата на 2,7% от избирателите.