Годишнина на гръмкия американски провал – разгрома на антикастристкия десант от кубинската отбрана през април 1961 г., бе избрана от Вашингтон за обявяване на още санкции. Те ядосаха и ЕС, защото удрят по европейските инвестиции на Острова на свободата. Ефектът към Венесуела и Никарагуа също е обратен
От Ел Салвадор до Иран и от Палестина до Венецуела, Елиът Ейбрамс е живото въплъщение на безскрупулността на щатската външна политика
Ако Венесуела стане обект на интервенция от Колумбия и Бразилия под прикритието на така усърдно пропагандираната „хуманитарна криза”, това ще подпали целия регион, успявал досега да избегне братоубийствени войни. И така там задълго ще бъдат погребани всякакви леви вълни и алтернативи. Какви са сигналите за такъв курс?
Те се женят като студенти в София в края на 80-те. Днес живеят и работят в Атина. Това лято дойдоха у нас за пръв път от около 25 години. Имат много какво да кажат за българското „преди” и „сега”, за правителството на Алексис Ципрас и за управлението на Даниел Ортега. Срещата с тях отпушва и разказ от първо лице за позабравените български бригади в Никарагуа отпреди трийсетина години
Сцените на улично насилие в Манагуа, досущ повтарящи венесуелските от миналата година, ескалираха за броени дни заради пенсионна реформа, срещу която се хвърлиха да протестират, трошат и палят не пенсионерите, а… студентите. Какви интереси стоят зад внезапния изблик, какво представлява всъщност вече отменената от президента Даниел Ортега реформа и защо успехът на този опит за „смяна на режима” е под въпрос?
Създаденият по времето на Рейгън Национален фонд за демокрация от самото си начало е по-скоро инструмент за прокарване на щатските политически интереси, отколкото безвредно средство за насърчаване на демокрацията и човешките права
Комисията „Кисинджър“ от 1984 г. показва, че интервенциите на САЩ получават подкрепа и от демократи, и от републиканци. Можем да сме сигурни, че дълго след като Кисинджър няма да бъде сред живите, САЩ ще продължават да водят своите войни, бранейки своите икономически интереси чрез оръжие.
Публикуваме този никарагуански репортаж на Габриел Гарсия Маркес от 1978 г., за да отдадем почит на големия световен майстор на словото и хроникьор на времето, който на 6 март т.г. щеше да навърши 90 г., ако не ни беше напуснал през 2014 г. Текстът е публикуван в испанския в. „АБС” в поредица от 5 до 8 септември 1978 г. и разказва за дръзкото превземане на Националния дворец (парламента) в никарагуанската столица Манагуа на 22 август 1978 г. от 25 партизани сандинисти. По онова време Никарагуа е под властта на диктатора Анастасио Сомоса Втори
Предлагаме подборка от бисери на председателя на Комисията по културата и медиите в НС, изречени в ефира на обществената телевизия, която той смята за държавна. Имаме уточняващи въпроси, които не му бяха зададени в ефир
Интервю с иранския писател и преводач за неговите усилия да преведе и популяризира българската литература в Иран и за перспективите пред левите политически движения в Ислямската република
Румънските леви търсят изход от капана на евтиния труд 
Сапатистката революция не е свършила 
ООН се извини на Испания за гавра с историята, Герника и Пикасо 
„Алфа Рисърч“: Хората искат промяна, но не разпознават носител на такава 
Депутати припознаха и задвижиха закона за забрана на фермите за ценни кожи 
Лъсна връзка на Гуайдо с колумбийска наркобанда 
Бил Гейтс: Светът трябва да действа по-бързо за справяне с неравенството 
Тръмп постави военните на САЩ на разположение на Саудитска Арабия 
След откровения като на Вежди Рашидов по БНТ се иска оставка 
Поредната криза в БНР беше решена пак „отгоре” 
