Втори дебат между основните кандидати за президентския пост – Цецка Цачева и Румен Радев – се състоя в ефира на БНТ, този път броени дни преди балотажа. Досега между тях имаше само една директна среща в сутрешен блок, която остана на заден план от големия дебат: за това дали, къде и кога да се проведе дебат.
И в двата случая кандидатите предпочетоха да се съсредоточат върху проблемите на международната политика и сигурността, избягвайки наболели социално-икономически теми. Те опитваха да се представят като стабилни ориентири в един свят на несигурност, кризи и тревога, като по този начин предпочетоха да продават на хората страхове вместо да се застъпват за решения на проблемите им.
Приоритети в дебата:
Наистина, икономически теми като разбиването на картелите или намаляването на цената на електроенергията не са в директните функции на президента, но и политиката спрямо бежанците не е. Въпреки това Румен Радев и Цецка Цачева общо отделиха в пъти повече време на бежанската тема. Ако се окаже, че има картели в сферата на горивата, хранителните стоки и мобилните услуги, щетите за потребителите ще са от порядъка на стотици милиони за всеки от тях. За сравнение, издръжката на 4-5 хиляди бежанци, настанени в специални центрове, струва на бюджета 5,3 милиона лв. за 2015 г. Още толкова бежанци се смята, че пребивават временно в страната на собствени разноски, което значи, че по-скоро имат принос за икономиката.
Основната цена на т.нар. бежанска криза са досегашните 166 милиона лева за оградата на границата с Турция и неизвестно колко за охраната ѝ, които досега не са се отразили на притока на бежанци в България. И двамата кандидати обаче се обявиха твърдо „За“ изграждането на оградата, като спориха само за това кой е виновен за оскъпяването ѝ.
Относително много време беше отделено за привиден спор около финансирането на армията, в чийто край стана ясно, че и Радев, и Цачева искат възможно най-скоро то да бъде увеличено до 2% от БВП, за колкото настояват от НАТО. Кандидатите обаче не казаха нищо за изискванията на ЕС да се инвестират 3% от БВП през 2020 г. за наука, което правителството обещава да изпълни наполовина. Нито за това, колко процента трябва да се отделят за здраве, образование, социална сигурност и опазване на околната среда, макар тези теми да имат директно отношение към националната сигурност, доколкото превърнаха голяма част от българите във временни или постоянни икономически мигранти. Цачева и Радев предпочетоха да избегнат всички тези теми, което не беше трудно, тъй като никой не повдигна въпроси по тях.
Време, отделено на обсъжданите теми:
Докато неглижираха икономическите теми, кандидатите посветиха на съдебната реформа 60% от времето, отделено за обществени въпроси. Те обаче не успяха да разрешат този най-важен според тях вътрешнополитически проблем, тъй като в средата на дискусията върху него изпаднаха в пререкания и взаимни обвинения в некомпетентност. Преди това Радев предложи да ползваме румънския опит, а Цачева възрази, че не бива да подценяваме способните прависти у нас.
Още в началото на дебата двамата кандидати разкриха (по повод годишнината от 10.11.89 г.) мнението си за прехода към пазарна икономика. Според Радев той се свързва с разочарования и несправедливост, но и ползи като членството ни в НАТО и ЕС. Цачева пък сподели, че това са били години на надежда и подем, но и на тъга, че нещата не са се случили по най-добрия начин.
И двамата се обявиха твърдо „За“ приемането на гласуваните на референдума в неделя въпроси за мажоритарния и задължителен вот и намаляването на партийните субсидии.
Най-много време в дебата бе посветено на външната политика, макар че разговорът се съсредоточи почти изцяло върху отношенията с три страни (САЩ и новият президент Доналд Тръмп, Русия и Турция). Кандидатите показаха частични различия само в нивото на прагматичност в отношенията с Русия (и анексирането на Крим) и в реакцията към спорните изказвания на турския президент Ердоган. Голяма част от времето Радев и Цачева посветиха на спор кой от двамата е проруски и кой протурски кандидат.
Останалото ефирно време бе употребено за споделяне на лични преживявания по време на кампанията, отношението на кандидатите към предишни президенти и настоящи министри, личностите на вицепрезидентите, концепцията за ордените, ролята на интелектуалците и дали има време за четене на книги по време на кампания. Както се досещате – няма.
About The Author
