На изборите в Румъния от последните години се казваше с голяма степен на правота, че не съществува реална алтернатива – че всички партии са еднакви. Въпреки това предходните вотове бяха съпровождани от относително силни конфликти между партиите и в обществото. По странен начин изборите от 11 декември представят алтернатива, която не е съществувала до момента. Атмосферата им обаче е по-апатична от обичайното за последните години. Специално в социалните медии предходните вотове бяха съпроводени от жестоки спорове между привържениците на различните идеологически лагери. В седмиците преди гласуването от 11 декември обаче атмосферата беше подозрително спокойна и „приятелска“.
Можем да обясним това с факта, че алтернативата, за която говоря, не е появата на нова партия, а се противопоставя на цялата предишна система на електорална демокрация и на партиите, които се въртят във властта. Конфликтът между тях не съществува вече, тъкмо защото изборната система бе заменена с друга формула. Изборите в неделя нямат значение, те нямат залог. Алтернативата вече е победила или, във всеки случай, се движим неумолимо към нея.
На власт е технократско, аполитично правителство (правителството на Дачиан Чолош, създадено в края на 2015 г. е наричано технократско, защото неговите членове са хора, дошли от частния бизнес или неправителствените организации, които се обявяват за различни като тип управленци от стандартните политици, свързвани с корупция и некомпетентност – бел.прев.). То бе поставено на върха преди една година на базата на претексти и нелепи манипулации. Има всички шансове да се затвърди във властта след изборите, независимо от техния резултат. Тоест неговият ръководител и философията, която го изведе начело на държавата, ще продължат да доминират. Това ще се случи, защото министрите технократи са много по-необходими и незаменими от политическите кадри на върха, ползващи се с подкрепата на партии.
„Дошъл от провидението лидер”
Технократизмът – тази доктрина, която претендира да е модерна, обективна, дори научна, предполага всъщност подсилване ролята на „дошлия от провидението лидер“ и на култа към личността, какъвто се наблюдава към Дачиан Чолош. Други премиери технократи като Мугур Исъреску (настоящ управител на румънската централна банка – бел.прев.) също се радват на подобен култ. Теодор Столожан (настоящ евродепутат – бел. прев.) – един невпечатляващ с нищо бюрократ, бе почитан с постоянство в продължение на десетки години преди колебливото си управление също като технократски министър-председател.
Конфликтът на сегашните избори е слаб и временен в степента, доколкото Социалдемократическата партия (PSD) се свързва с определено забавяне на технократския тренд. Притъпеният сблъсък е показателен и заради факта, че Социалдемократическата е само номинално лява партия, а технократизмът е в есенцията си неолиберална доктрина. Така че изборите вече са изиграни.
Това, което се случва сега, са преговори между Чолош, като представител на технократизма, и партиите. Първоначално Чолош искаше да си запази много голяма автономия и да бъде поддържан от десницата (Националнолибералната партия – PNL, и Съюза „Спасете Румъния“ – USR), без да участва по никакъв начин във вота. Само че партиите все още имат определена власт и PNL го принуди да се включи в кампанията. Едно дясно правителство, поддържано от PNL и другите по-малки партии според резултатите им има всички шансове да бъде наложено, дори и вотът да не дава мнозинство на десните.
От друга страна, сценарият за едно полутехнократско правителство, поддържано от Социладемократическата партия с Чолош като премиер, все още е реалистичен, независимо от позиционирането на премиера против PSD. В момента е трудно да си представим политическо правителство на PSD по стария модел, с премиер някой важен лидер на партията, независимо, че всички експерти предвиждат значителен успех на партията на изборите. Живеем във времена, когато резултатът от гласуването повече няма значение.
Новият Свещен Граал
Ако бъде създадено правителство на Социалдемократическата партия, то сигурно също би било компромис с технократизма (към който лидерите на партията вече обявиха, че са отворени). Компромисът само временно ще отложи удобното установяване на върха на технокрацията. Тя е новият Свещен Граал. Съществуват дори независими кандидати, които се рекламират само чрез този етикет. Те дори избягват да бъдат свързвани с политическите канали на технократизма, до които не е трудно да се достигне. Да си „само“ технократ е достатъчно.
Така по странен начин само чрез номиналната си принадлежност към левицата Социалдемократическата партия остана един вид защитник на старата изборна система – на старата номинална демокрация. От друга страна, със сигурност и самата Социалдемократическата партия не представлява вече левицата, дори и по един двойнствен начин. На тези избори тя стана дясна партия със съответстващите икономическа и фискална програма (социалдемократите обещават големи намаления на данъците и привилегии за средната класа, както и улеснения за започването на бизнес – бел. прев).
Социалдемократическата партия е твърдо вдясно и по въпросите за правата на LGBT общността – т.е. на практика е идентична с Националнолибералната партия, която поддържа открито технократската формула. Ирония е, че в новата пропаганда на технократизма и в старата на десницата именно Социалдемократическата партия е събрала всичкото зло в себе си и е големият враг на демокрацията. А всъщност в момента тя изглежда единственият неин защитник, макар и само номинално и несъзнателно.
Много от нас са критикували през последните години тази демокрация, която можем да наречем „номинална“, „електорална“, „буржоазна“ и т.н. Но в момента тя се появява в много по-благоприятна светлина. Независимо от огромните ѝ недостатъци, ние си даваме сметка, че тя е функционирала поне в основни линии. Дори и да не е била съвсем последователна играта на смяна и на конкуренция между партиите, както и играта, че те представляват определени социални слоеве, те слагаха ограничения на същите тези партии.
Социален фашизъм и делегитимация на досегашнта система
Може би и международният контекст и красивият разказ за посткомунистическата демокрация са помогнали. Сега виждаме министрите-технократи да разкриват в изявленията си един социален фашизъм, който бе забранен за старите политици. Виждаме и застиването на целия политически спектър твърдо вдясно. Ако от икономическа, фискална и социална гледна точка политическите платформи са се превърнали в състезание за най-унизително обслужване на капитала и средната класа, в същото време са се засилили различните форми на шовинизъм, които при електоралната демокрация бяха по-умерени (под шовинизъм авторът разбира не само доведеното до крайност чувство за национално превъзходство, но въобще идеологията за превъзходство на определени социални групи над други – бел. прев.).
Целият политически спектър е възприел шовинистичния и антидемократичен дневен ред на Коалицията за семейството (през пролетта на 2016 г. тя обяви, че е събрала 3 млн. подписа в подкрепа на искането си в Конституцията бракът да се дефинира като връзка между мъж и жена, формулировка, считана за удар не само по хомосексуалистите, но и въобще по либералната част от населението, която гледа със скептицизъм на румънската православна църква и на консервативните ценности – бел. прев.).
Старите партии – Социалдемократическата и Националнолибералната, които губят от описваната политическа еволюция, възприеха този дневен ред с много енергия. Партията „Спасете Румъния“ и Чолош, които сега са на гребена на вълната, направиха същото, но с повече сдържане. В същото време експлодираха други националистически и фундаменталистки настроения, които доведоха до сковаване на цялата система вдясно. Това стана и по икономическите, и по социалните, и по фундаменталните въпроси на демокрацията, както и по тези за политическите права.
Старата изборна демокрация бе атакувана, защото не бе достатъчно демократична. Разбира се, критиката към нея не тръгна в посока, че партиите не успяват да представляват вярно изборното тяло на информираните, активни и социално интегрирани граждани – т.е. първия дефицит на старата система. Напротив, критиката, идваща от новата вълна на политици-технократи и от новата десница като цяло, е тъкмо, че старата система предлага глас на необразованите и маргинални класи. Тази критика обикновено е маскирана зад идеята за тежки избирателни нарушения, които могат да подкопаят значително демократичния механизъм. Независимо, че е замаскирана по този начин, критиката на технократите показва бруталността на новата политическа парадигма.
Вторият начин за делегитимация на електоралната демокрация е може би и по-важен от първия – това е критиката на корупцията. В една предишна статия пиша за това повече. Тук само подчертавам, че лицемерието на тази критика има определена роля в политическата борба. Корупцията е критикувана, именно защото тя влияе значително върху качеството на демократичния механизъм и върху представителството на интересите на гражданите. Взетото решение обаче не бе за подобрение на изборния механизъм – единственото възможно в онази ситуация, а за борба с корупцията, която стана политическо оръжие с преки последствия.
И двете критики визират специално Социалдемократическата партия, защото за определен период от време социалдемократите представляваха ако не кохерентен ляв електорат, то маргинален електорат. Партията игра популистката игра, дори и да не е било така очевидно, и бе подпомагана от старата десница в електоралния си популизъм (т.е. и за социалдемократите, и за противниците им в предишната система е било изгодно да се поддържа противопоставянето помежду им – бел.прев.). Новият „популизъм“ вместо това не функционира на базата на изборите, а на базата на дискурс и на институции. В определена степен и на лидери – спасители като Чолош.
Защо изборите вече нямат значение
Изборите и резултатът от тях станаха без значение, защото новият популизъм е на средната класа, която все още няма достатъчно електорално влияние, за да доминира вота. Силата ѝ се трансформира в един дискурс и в институции като прокуратура и тайни служби. Разбира се, за да се скрие тази срамна тайна, една грамада от обществени организации са се отдали на наблюдението на изборите, мобилизацията на гласуващите, проверката на почтеността на кандидатите и т.н. – както в зоната на властите, така и от гражданския сектор.
Тези реалности започнаха да придобиват очертания още по времето на Траян Бъсеску (управлявал Румъния в периода 2004 – 2014 г.). Това са времена преди средната класа да наложи политическата си воля чрез символичния механизъм на един фалшив „освобождаващ“ дискурс. Сега можем да разберем по-добре какво се случва днес. Навярно степента, в която средната класа ще наложи своята политическа воля, не е достатъчна за новата ситуация. По-ниските класи са станали маргинални и отчуждени, включително като участие и тежест във вота. Електоралният популизъм, разпределящ преди ресурсите между тези долни прослойки и средната класа, обаче се е превърнал в едно усилие, което не си струва. Новата политическа система може да донесе повече с по-малко усилия и с повече сигурност.
Може би това обяснява и атипичната избирателна кампания. В много моменти тя бе абсурдна и нелепа. Отново Социалдемократическата партия се приспособи само наполовина. Преориентира електоралния си прицел към средната класа, но продължи стария си стил на сериозни изборни обещания, с които да печели гласове.
За сметка на това Националнолибералната партия, но в по-голяма степен партията „Спасете Румъния“ и новите технократи не искат толкова да покорят избирателите, колкото да завладеят дискурса, да легитимират властови позиции, които вече държат без усложненията от изборите. Това е функцията на лишената от реален смисъл „поезия“ в изказванията им за честност и компетентност – понятия, съставляващи основата на тяхната кампания. Така достигаме до ситуация, в която куцата и пълна с дефицити демокрация на прехода се превръща само в красив спомен за нас.
Антикорупцията и технокрацията – като обещания за още по-големи неравенства
Тази промяна се вписва в една по-голяма източноевропейска и световна традиция на различни форми на автокрация и авторитаризъм. В Унгария и Полша режимите се основават на едно народно мобилизиране, в което националистическият или религиозен шовинизъм имат своята важна роля. В Румъния социалната интеграция и реалното политическо участие (а не това във вота) са паднали до толкова ниски нива, че печелившата политическа програма е просто техническа: честност и компетентност, така, както те се появяват в доминиращите идеологии в нашето пространство – антикорупцията и технокрацията. Тоест това са идеологиите за добро функциониране на институциите.
Шовинизмът също е печеливша карта, но играе вторична роля. Държавната бюрокрация взема властта от старата партийна система, както обяснява Флорин Поенару в отличния си анализ за политическата еволюция в Румъния. Тази бюрокрация има по-скоро техническа оферта към народа, отколкото политическа.
Живеем в интересни времена. Преди един месец САЩ си избраха президент популист и демагог, противник на естаблишмънта. В Румъния естаблишмънтът е този, който е на път да бъде утвърден на базата на един антинароден популизъм. Може би това е необходима стъпка, за да се достигне до „истински“ естаблишмънт. Може и така да се прави прехода от политическа представителност на обогатилите се незаконно към тази на забогателите законно и със здрав труд.
Във всеки случай Румъния остава една много бедна и фрагментирана страна, на която новата политическа власт ѝ обещава вместо реално социално развитие, ръст на и без това огромните неравенства и изкореняване на корупцията под командването на шефката на антикорупционната прокуратура (DNA). Последната очевидно е плагиатствала в своята докторантска теза, но въпреки това току-що бе оправдана след политически натиск по това обвинение. Идеята за борба с бедността остава само изолиран лозунг от някакви политически програми на десницата, посветени изключително на бизнеса. Оказа се, че тази идея е просто проява на презрение.
About The Author
