Оградата на границата с Турция – безсмислена, но все по-скъпа

Нови 20 милиона лева отдели Министерски съвет за продължаващото строителство на оградата на границата с Турция. Така общият разход за обекта достига 166 млн.лв., но се очаква тази сума да продължи да расте заради амбицията на правителството да покрие цялата сухоземна граница с Турция, дълга цели 259 км. Досега са преградени едва около ⅔ от протежението ѝ, а някои от участъците вече се нуждаят от ремонт.

За сравнение, през 2015 г. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е изразходвала 5,3 милиона лева за издръжка на намиращите се в страната бежанци, а за първото тримесечие от 2016 г. – 800 хиляди лева.

Съмнителни поръчки

Строежът на новата ограда на южната граница започва през 2013 г. при правителството на Орешарски. За изграждането на 30 км “възпиращо съоръжение” в най-лесната за преминаване равнинна част на границата тогава са отделени “скромните” 9,6 милиона лева. Кабинетът тогава определи случая като касаещ националната сигурност и похарчи парите без да обяви обществена поръчка, за което беше остро критикуван от опозицията.

Когато обаче дойде отново на власт, ГЕРБ прокара промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), за да може да продължи да избира фирмите изпълнители без конкурс. Аргументът отново бе, че съоръжението трябва да бъде завършено „спешно“. Три години след началото на строителните работи обаче краят им все още изглежда далеч, а цената расте главоломно. Междувременно се разбра, че първите набързо построени части от новия кльон вече се нуждаят от допълнителни средства за ремонт или дори се налага да бъдат изцяло заменени.

Съмнителен ефект

Вече стана ясно, че в по-слабите части на оградата пробиването ѝ не коства повече от няколко минути. Най-лесно е прорязването на дупка на местата, където заграждението е единично. Освен това то не е вкопано под земята и издълбаването на дупка под бодливата тел не представлява проблем. На места поради бързото и некачествено изграждане или труден терен преградата вече се е наклонила: полицаи, които подпират мултимилионното съоръжение с домъкнати от гората прътове, разказват, че бежанците просто хвърлят одеяло върху бодливата тел и преминават с лекота.

Най-големият ефект от новата желязна завеса е психологически. Бежанците, които са чули, че на българската граница не ги чака нищо добро, са по-склонни да плащат повече на каналджии, които да ги преведат безопасно. Логично този бизнес се разраства рязко в годините след началото на строежа.

Бягащите от войните в Близкия изток обаче не могат да се уплашат от малко бодлива тел, те просто стават по-склонни да поемат по-рисковани маршрути. През 2014 г., след като Гърция и България предприемат мерки да затворят границите си с Турция, достигащите бреговете на Италия мигранти се увеличават с 295%, като рязко нараства и броят на регистрираните смъртни случай в Средиземно море. За да избегнат този рискован път, все повече бежанци се ориентират към Черно море, което преминават със стари полуизправни лодки, поемайки голям риск. 

Бетонните стени, които в последните 15-тина години се изграждат на българското Черноморие спират част от туристите да го посетят, но едва ли ще спрат бежанците. Дали някой от лъскавите ни курорти няма да заприлича на Лампедуза?

Съмнителна опасност

След започването на строежа на оградата и затягането на контрола влизащите в България през турската граница мигранти намаляват от 11 хиляди през 2013 г. на 6 хиляди през следващата. Това обаче не означава, че тези хора не са намерили път към страната. Общият брой на подалите молби за закрила расте устойчиво от около 7 хиляди през 2013 г. до 20 хиляди през 2015 г.

За огромното мнозинство от бежанците България не е крайна цел, а само стъпка от пътя им към Западна Европа и най-вече Германия, която приема около 33% от всички сирийци, достигнали ЕС. В центровете за бежанци в България са настанени около 5,000 души, а според ДАГ пребиваващи на собствени разноски в страната са още толкова хора. За сравнение, далеч по-бедната Йордания е приела около 1,5 милиона сирийци, бягащи от конфликта.

Въпреки скромните размери на т.нар. бежанска криза у нас, експлоатацията на темата от политиците създава усещането за ужасяваща по мащабите си катастрофа, която трябва да обясни липсата на ръст на доходите, орязвания на социалните системи или стотиците милиони, давани на фирми без конкурс за построяването на съоръжения без смисъл.

Бежанската тема зае централно място и в първия дебат между основните кандидати за президентския пост Цецка Цачева и Румен Радев, който се проведе в сутрешния блок на БНТ. Съществената част от разговора почти изцяло се въртеше около националната сигурност, армията, бежанците и отношенията с Турция и Русия, като позициите на кандидатите се оказаха много близки. Разликата между двамата си пролича най-вече в оценката на кабинета „Орешарски“, който Цачева обвини за участието му в занемаряването на въоръжените сили, докато Радев го похвали за започването на строежа на граничната ограда.