Искрено съчувствие будеха тази сутрин телевизионните водещи, принудени да задават на събеседниците си измъчения въпрос „Къде сбърка България в надпреварата за генерален секретар на ООН?”. По-смислено би било да питат „Защо захладнява наесен?”.
Всичко отдавна се изписа, каза, изкоментира. Резултатът беше логичен и очакван. Кристалина Георгиева и пришпореното от нея българско правителство просто си изпълниха мисията, възложена им от умели лобисти на чужди интереси.
Включването на нова българска кандидатура в това голямо състезание на глобални игри и баланси, което беше възможно да продължи до края на годината, окарикатури България и целия източноевропейски регион и така ускори развръзката. Вместо да затъват в очерталия се пошъл спектакъл, петте постоянни членки на Съвета за сигурност с право на вето, които де факто взимат ключовите решения в ООН, предпочетоха набързо да изплюят дъвката за жена от Източна Европа на високия пост. Да не рискуват с екзотични периферии, които сменят в крачка държавните си решения, ритат се по кокалчетата и не знаят къде отиват.
Е, след като българите, ерго източноевропейците още не са дозрели за високата политика, тогава участниците в голямата петорка нямаха друг избор, освен елегантно да се разберат помежду си и да се спрат на удобния за всички, предсказуем, управляем и неделим от статуквото португалец Антонио Гутериш. С него начело няма да има никакви рискове от сътресения. Нито пък от сериозни реформи в световната организация. И петте Големи ще продължат здраво да държат юздите ѝ. Което и винаги ги е обединявало независимо от другите им различя и дори сблъсъци.
Мощният лобистки екип на малка Португалия, която единно и всеотдайно действаше за кандидата си от всички свои държавни, дипломатически, политически и наднационални нива, може да се поздрави с успеха си. И да почерпи доброволката Криталина Георгиева, умело инструктирана от Жозе Мануел Барозо още на онази достатъчно нашумяла лятна сбирка на Билдербергите в Германия. Георгиева се справи блестящо. Разчисти пътя на Гутериш, като препречи с втората си българска кандидатура траекторията на жената от Източна Европа с реални шансове наистина да оглави ООН – генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Разпространените от Ройтерс резултати от вчерашното гласуване в Съвета за сигурност – първото с цветни бюлетини, от което пролича и колко постоянни членки могат да наложат вето на този или онзи кандидат – поставят Ирина Бокова на второ място по съотношение на гласовете, непосредствено след фаворита Гутериш. Кристалина Георгиева е на девето място.
Какво може да се коментира повече?
Може само да се постави безнадеждният за българските условия въпрос: премиерът Бойко Борисов и външният министър Даниел Митов ще си подадат ли сега оставките заради провалянето на шансовете на България и на Източна Европа да стигнат до дай-високата позиция в ООН?