Първото сериозно изпитание пред вече встъпилия в длъжност президент Румен Радев се очертава да бъде Законът за концесиите, приет в едно от последните заседания на 43-то Народно събрание. Законът предизвика остри спорове, когато бе внесен през пролетта на 2016 г. Сега бе приет на второ четене по време на заседание, което беше свикано извънредно с подписите на 50 депутати от РБ, ПФ, БСП, АБВ, БДЦ, и „Атака“. Част от тях отказаха да се регистрират в пленарна зала, след като Законът за концесиите бе записан на първо място в дневния ред, а те твърдяха, че са се разписали за извънредното заседание заради други законопроекти. След два неуспешни опита все пак бе постигнат кворум и спорният закон мина безпроблемно почти без дебати.
Най-важната промяна, която той въвежда, е отпадането на ограничението за максимален срок на концесиите от 35 г. Вече такива договори може да се сключват и за по-дълги срокове без ограничение, но при продължителност от над 35 г. те ще трябва да получат одобрението на парламента. При първоначалния вариант на законопроекта до гласуване в НС трябваше да стигат само концесиите със срок над 50 г., но той беше намален, след като предизвика остро недоволство в публичното пространство.
На местно ниво концесии вече могат да предлагат кметовете, а не както досега общинските съвети. Техните предложения обаче ще бъдат одобрявани от съответния съвет, като за задействането на концесии над 20 г. ще е необходимо квалифицирано мнозинство от над 2/3 от съветниците. При срокове над 35 г. отново институцията, която има последната дума, е парламентът.
Еколози от коалиция “За да остане природа в България” призоваха новия президент да наложи вето върху закона и по този начин да остави последната дума на следващия парламент. Освен че концесиите вече могат да бъдат за по-дълъг от 35 г. срок, еколозите посочват, че в закона има вратички, които могат да ги направят на практика вечни. Такъв е чл.126 (3), който позволява на концесионера да продължи да използва отдадения обект, ако е придобил собственост над него и той е в добро състояние:
“След изтичането на срока на концесията концесионерът предава на концедента обекта на концесията, освен когато той е собственост на концесионера, в експлоатационна годност, достатъчна за извършване на услугите, съответно на стопанската дейност, съобразно неговото предназначение.”
Друга промяна позволява увеличаване на стойността на концесията с до 10% от първоначалната стойност на договора без никакви допълнителни изисквания или дори до 50%, ако възникне обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено при подписването на договора.
В призива на коалицията се казва още, че текстовете за предсрочно прекратяване на концесиите “излагат на сериозни рискове от злоупотреби на недобросъвестни концесионери”. Дори когато договорът бива прекъснат по вина на концесионера, държавата трябва да му изплати всички отчетени инвестиции, заедно с планираната възвръщаемост за срока на договора. Подобна ситуация може да възникне например, ако концесията на ски зона Банско бъде прекратена заради действия на стопанисващата фирма, които застрашават околната среда. Не по-различна е ситуацията с плажовете, в строителството и при добива на полезни изкопаеми. Ако държавата реши да приключи отношенията си с проблемен концесионер, тя ще трябва да го “санкционира” за нарушенията му като му заплати всички инвестиции и потенциално пропуснати печалби. Възможно е да се наложи и изплащане на допълнителни неустойки, ако такива са заложени в концесионния договор.
“Президентът Румен Радев говори вече няколко пъти за справедливост и борба с корупцията. Ветото ще говори по-силно от думите.” – завършат призива си от коалиция “За да остане природа в България”.
Закон за концесиите на концесия
Не само съдържанието на приетия в последния момент закон навежда мисли за лобизъм, но и авторството му. Написаването на този важен законопроект беше дадено на “концесия” на частна адвокатска кантора, тъй като Министерски съвет вероятно не разполага с достатъчно способни юристи и никой там не се е досетил да потърси помощ от Института за държавата и правото при БАН. Ето защо задачата за “разработването и защита при приемането” на новия закон беше възложена на кантората “Бузева и партньори” с пряко договаряне, т.е. без конкурс.
Стойността на договора е 85 хил.лв. без ДДС, а към същата компания от времето на първия кабинет на Бойко Борисов насам са отишли поръчки за над 1 млн.лв. Според сайта на кантората обаче, държавата не е основният ѝ източник на средства: “Клиентите ни са предимно чуждестранни корпорации с дейност в България, които обикновено обслужваме във всички правни аспекти”. Освен това се твърди, че договорите за концесия представляват “особено важна част от специализацията” на “Бузова и партньори”.
От кантората не пропускат да се похвалят, че са консултирали “българско министерство по всички въпроси на изпълнението на концесионен договор във връзка със ски курорт”. Става въпрос за МОСВ и казуса с концесията на ски зоната над Банско, за която през 2011 г. стана ясно, че е разширена незаконно с 65 хектара повече от договорените 99 ха. Министерството обаче предпочете да не предприема никакви действия срещу концесионера “Юлен”, тъй като е било посъветвано от юристи, че договорът, с който зоната е отдадена на въпросната фирма през 2001 г., е противоречив и обвиненията не биха издържали в съда.
Тогава екологичната организация WWF поиска по Закона за достъп до обществена информация МОСВ да предостави резултатите от поръчаните правни анализи. От министерството отказаха достъп до тази информация като един от аргументите беше, че дружествата “Бузова и партньори” и “Алиена консулт” ООД, които са засегната страна по искането, са изразили изрично несъгласие да бъдат обнародвани резултатите от техните анализи и становища.
Така се разкрива и една от причините държавниците да предпочитат да отдават дейности, които техните юристи биха могли да свършат, на външни фирми – после по-лесно могат да отказват достъпа на граждани и организации до информация, която е определяща за вземането на важни за обществото решения.