В отсъствието на опозицията парламентът прие на второ четене спорния Закон за концесиите, след като БСП бе напуснала пленарна зала заради скандала с председателя Димитър Главчев. ДПС също напуснаха залата по време на дебата със странния мотив, че не бе прието тяхно предложение министърът на енергетиката да може да предоставя безвъзмездна концесия на общини за управление и ползване от скалнооблицовъчни материали от находища за период до 35 години.
Още по време на заседанието правната комисия в началото на месеца ГЕРБ дадоха заявка, че се отказват от най-спорната промяна, която бе записана в новия Закон за концесиите, а именно възможността концесиите да се отдават за по-дълъг от 35 години срок. Комисията, в която управляващите също имат мнозинство подкрепи “принципно” предложения на депутати от опозицията за връщане на горната граница и прие идентично на тяхното предложение от страна на вносителя Данаил Кирилов.
Самият Кирилов, заедно с други депутати от ГЕРБ, бе внесъл редица предложения за промени в собствения си закон между първо и второ четене, но не и такава за законово ограничение на продължителността на концесиите, която явно е решил да запази за заседанието на комисията. Въпросният член 34, който допускаше да се определя произволно дълъг срок за всяка концесия, породи съмнения за лобистка намеса в законодателния процес и опасения, че се създава потенциален корупционен стимул.
Официално нов Закон за концесиите трябваше да се приеме с мотива, че е необходимо транспониране на съответна европейска директива 2014/24/ЕС, което управляващите използваха като аргумент за предвидените промени. В директивата обаче единствено е посочено, че всички концесии трябва да са с фиксиран срок, но се оставя на вътрешното законодателство да определи дали да има горна граница и каква да е тя. Ако няма такъв таван за сроковете, всяко стабилно мнозинство би могло да одобри концесия дори за стотици години, а ако държавата някога реши да я прекрати, тя би трябвало да компенсира инвеститора със “сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора”.
Управляващите все пак си оставиха вратичка за свръхдългите концесии, след като приеха следния чл.34:
“Всяка концесия се възлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 35 години за концесия за строителство и за концесия за услуги и по-дълъг от 25 години за концесия за ползване, освен ако със специален закон е предвиден друг срок.”
Вероятно в близко бъдеще можем да очакваме “специален закон”, който да създаде отделен режим за част от концесиите, например на пътища, мостове, летища, пристанища или друга мащабна инфраструктура, която да се изгражда от частни фирми, които да получат правото на събират такси в продължение на десетилетия или повече.
Президентът, опозиционни партии, извънпарламентарни формации и организации критикуваха това и други положения, които според тях съдържат корупционен потенциал, но никой от тях не се насочи към самата философия, стояща в основата на закона. Сред неговите цели е записано освобождаването на държавната (и общинска) администрация от “неприсъщи дейности, в резултат на които се изразходват неефективно публични средства”.
От списъка на допустимите за концесиониране дейности се вижда, че “неприсъщи дейности” могат да се окажат всички функции на държавата или общините. Законът допуска отдаването на концесия на обществени услуги, сред които такива свързани с отбраната, културата, образованието, синдикални дейности, социална защита, администрация и дори “услуги на държавното управление за обществото като цяло”.
Законът буквално позволява цялата държава да бъде отдадена на концесия с презумпцията, че така няма да има неефективно изразходване на публични средства. И наистина, не можеш да пилееш държавните пари, ако поначало си ги отстъпил всичките на частни играчи.
