Бангладешки деца, някои от които едва на по осем години, са изложени на токсични химикали, които вероятно скъсяват живота им, докато работят в работилници за кожени продукти за пазарите в Европа и САЩ, пише Guardian.
Приблизително 90% от хората, живеещи и работещи в претъпканите градски гета на Хазарибагх и Камрангирхар, където опасните химикали биват изхвърляни във въздуха, по улиците и в реките, умират преди да навършат 50 години, показва нов доклад на Севетовната здравна организация (СЗО).
Тяхното тежко положение подтикна доброволческата организация „Лекари без граници” да създаде клиники в региона, за да диагностицира и лекуват хората, които стават жертви на работните си места. Медицинското издание BMJ изтъква в свои доклад по темата, че това е първия случай, в който „Лекари без граници” се намесват в район, където не е имало природно бедствие или война. Намесата на организацията е предизвикана от „широко разпространената индустриална небрежност и апатията на собствениците на кожарски фабрики и други производства, използващи опасни материали” към населението от над 600 хил. души, предимно мигранти, които нямат достъп до финансирано от държавата здравеопазване.
„Лекари без граници” започва да поддържа четири клиники за около 5 хил. работници през 2015 г. Те са разположен в общности, където населението работи във фабрики за производство на кожи и облекла, както и за рециклиране на пластмаса и метали.
В гетото Хазарибагх работят около 250 кожарски фабрики, които от над 30 години изхвърлят по 6 хил. кубични метра токсични води и 10 тона твърди отпадъци всеки ден. Проблемът е добре известен. През 2012 г. правозащитната организация Human Rights Watch публикува специален доклад за „Токсичните кожарници”, който разкрива, че Бангладеш пренебрегва както собствените си закони, така и международните норми за наемането на деца под 18 годишна възраст за работа във вредна или опасна среда.
Във фабриките животинските кожи се потапят в казани с химикали като част от обработката на т. нар. „бенгалска черна” кожа, която се изнася за европейски производители на кожени стоки в страни като Италия и Испания.
„Освен тежките метали като хром, кадмий, олово и живак кожарските фабрики изхвърлят в околната среда редица други химикали”, се изтъква в доклада на СЗО. „Работници на възраст от осем години през голяма част от деня са накиснати в тези смеси и дишат изпаренията, а целогодишно се хранят и живеят в тази обстановка. На работниците не се предоставят лични предпазни средства”, изтъкват още от здравната организация.
Децата работници, носещи само препаски и гумени ботуши, са изложени на химикали като формалдехид, сероводород и сярна киселина, отбелязват авторите на доклада. Другите фабрики за облекло, метали и рециклиране на пластмаса, се намират основно в гетото Камрангирхар, което официално не е част от град Дака. „В тези фабрики е налице комплексен риск от физически наранявания и излагане на памучен прах, тежки метали и химикали като живак, фталати, киселини и диоксини”, посочват от СЗО.
Хроничните кожни и белодробни заболявания са често срещани сред обитателите на гетата. За шест месеца след създаването на клиниките на „Лекари без граници”, 3200 от 5-те хиляди работници са ги посетили най-малкото за една консултация. Сред тях 468 души (или 14.6% от всички) са диагностицирани със свързани с работата им болести, а други 30 души – с травми от работни инциденти.
Авторите на доклада на СЗО отбелязват, че статистиката на клиниките не отразява напълно мащаба на вредите за населението. Най-тежко пострадалите от работни инциденти или излагането на химикали е по-вероятно да бъдат закарани с рикши до болници в Дака. Освен това клиниките са отворени само по четири дни седмично и то през деня, а работниците имат нужда от разрешение на собствениците на фабрики, за да ги посетят.
Един от авторите на доклада – доцентът по медицина Венкитесваран Муралидар коментира, че е нужно в гетата да бъдат създадени истински болници, които да помагат на хората. „Те живеят в най-ужасните условия, които можете да си представите. Никога не съм виждал нещо толкова лошо при работата си в тази област”, изтъква той.
About The Author
