„Всяко дете, всяко бебе в Газа е враг.“ В едно нормално общество политик, изрекъл нещо толкова покварено, би претърпял пълно унищожение на репутацията си. Не е така в Израел. Запознайте се с Моше Файглин, считан преди за „изгнаник от крайната десница“, който току-що беше избран за член на израелския парламент. Той каза това през май миналата година, но също така призова още палестински бебета да умрат и цялото население на Газа, включително новородените, да бъде изгонено. На изборите миналия месец Файглин сключи съюз с Безалел Смотрич, крайнодесния министър на финансите. Бенямин Нетаняху приветства този „важен съюз“ и похвали тяхната „национална отговорност“.
Думите на Файглин не са просто брътвежите на един екстремистки политик. Израел води това, което организацията „Спасете децата“ описва като „война срещу децата“. Независима комисия на ООН стигна до заключението по-рано тази година, че израелските сили умишлено са взели за цел и са убили палестински деца. Според данни на палестинското министерство на здравеопазването – които вероятно са значително занижени – близо 22 000 деца в Газа са били убити, откакто Израел започна своята офанзива, включително поне 1 100 на възраст под една година.
Сега, когато Нетаняху и неговите крайнодесни съюзници загубиха мнозинството си на изборите миналия месец, може би се надявате, че този кошмар най-накрая ще приключи.
Помислете отново. Не забравяйте факта, че блокът на Нетаняху все пак спечели повече гласове от опозицията, водена от евреи, въпреки провалите на правителството му около 7 октомври, съдебния процес за корупция, кризата с цените на живота, провала на войната с Иран, споровете относно освобождаването от военна служба за ултраортодоксалните евреи и атаката му срещу съдебната система.
Водещи фигури в опозицията са категорично против сътрудничеството с партии, ръководени от палестинци, като едва прикриват расизма си в този процес. Миналата година Яир Лапид, считан за „центрист“ и умерен политик в Израел, заяви: „След 7-ми октомври няма да има отново правителство с арабите. Обществото не е готово за правителство, което разчита на арабските гласове.“
Но независимо кой ще стане министър-председател, презрението към палестинските деца се простира далеч отвъд правителството на Нетаняху. Вземете например Авигдор Либерман, който през ноември 2023 г. заяви, че „в Газа няма невинни хора“, като повтори изявление, което за първи път направи пет години преди атаките от 7-ми октомври. Либерман не е съюзник на Нетаняху. Той е един от лидерите на опозицията и потенциален решаващ фактор при сформирането на ново правителство. По-важното е, че неговото отношение отразява общоприетото мнение. Според проучване от миналата година почти осем от всеки десет еврейски израелци са се съгласили с твърдението, че „в Газа няма невинни хора“.
След това имаме Нисим Ватури, член на партията „Ликуд“ на Нетаняху, който е заместник-председател на Кнесета. През януари 2025 г. той заяви: „Газа е пълна с терористи и всяко дете, родено там, вече е терорист от момента на раждането си.“ Това е повече от жестоко, да, но колко се различава нагласата на Меирав Бен-Ари, политик от центристката партия на Лапид, когато тя възкликна: „Децата на Газа сами си го причиниха“?
А какво да мислим за самия Гади Айзенкот, главния лидер на опозицията, на когото сега е възложена задачата да се опита да сформира правителство? Той е израелски генерал, който прекара месеци във военния кабинет на Нетаняху, докато той унищожаваше Газа.
Той е тясно свързан и с „доктрината Дахия“, която възникна в резултат на опустошителната израелска инвазия в Ливан през 2006 г. През 2008 г. той заплаши да използва „непропорционална сила“ срещу ливанските села, от които Израел беше атакуван, като настояваше, че те „не са цивилни селища“, а „военни бази“. Почти 400 деца бяха убити по време на войната през 2006 г. – повече от една трета от общия брой на загиналите.
политик от „Ликуд“, Амит Халеви, който заяви, че „300 терористи са се родили в родилното отделение“ по време на израелската атака срещу болницата „Ал-Шифа“. Но какво да кажем за Нафтали Бенет, друг водещ опозиционен политик? Още през 2018 г. той защити израелската политика „стреляй, за да убиеш“ срещу палестинци, преминаващи граничната ограда на Газа, и бе попитан дали това включва и деца. „Те не са деца – те са терористи“, отговори той. „Ние се заблуждаваме.“ Когато през октомври 2023 г. от „Скай Нюз“ го попитаха за бебетата в кувьозите, изправени пред прекъсване на електрозахранването, той отвърна с презрение: „Сериозно ли говорите – продължавате да ме питате за палестински цивилни? Какво ви е?“
Сред случаите, документирани в доклада на независимата комисия на ООН – озаглавен „Същността на детството е унищожена: умишленото нанасяне на удари от страна на Израел срещу палестински деца в окупираните палестински територии след 7-ми октомври 2023 г.“ – е 10-дневно бебе, простреляно в главата, докато е било кърмено, което е оцеляло с тежки наранявания; 15-годишно момче, застреляно, докато маха с бяло знаме, последвано от брат му, който се е опитал да му помогне; и две 16-годишни момичета, простреляни в главата, докато са присъствали на сватба.
Западни лекари многократно са свидетелствали, че палестинските деца са умишлено вземани за мишени. Един от тези лекари е Марк Перлмутер, еврейско-американски хирург, който е лекувал деца, простреляни мнпгократно. „Никое дете не бива простреляно два пъти по грешка“, свидетелства той.
Докато израелските политици се занимават с политически пазарлъци, техните войници продължават да избиват деца. Само през тази седмица 13-годишно момче беше убито заедно с баща си при израелски въздушен удар по убежище в Газа, а израелски войници застреляха 14-годишно момче в Западния бряг.
Това няма да приключи просто защото Нетаняху напуска поста си. Твърде удобно е да се представя Нетаняху – издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството – като страшилище. Но дехуманизацията на палестинците е толкова крайна, че дори най-малките и най-беззащитните им членове се разглеждат като легитимни цели от водещи фигури както в правителството, така и в опозицията.
Да се подхвърлят илюзии, че падането на Нетаняху ще донесе значими промени, на практика означава да се изоставят палестинците и децата на съдбата им. Единствено огромен външен натиск дава някаква надежда: от пълно оръжейно ембарго до мащабни санкции. Не забравяйте: бялото южноафриканско общество не се отказа от системата на апартейда по собствено убеждение. То се сблъска с вътрешна съпротива и нарастващ натиск от чужбина, докато не почувства, че няма друг избор.
About The Author
