Във вторник, докато израелците гласуваха, бившата специална пратеничка по въпросите на антисемитизма от администрацията на Байдън Дебора Липщад видя възможност за „хасбара“. В 14:39 ч. източно време тя препубликува видеоклип с бедуини, които се отправят към избирателните секции на камили, и добави надпис: „Бедуини гласуват? Апартейд? А може би са и тези, които ще определят изхода от изборите?“ Дванадесет минути по-късно тя препубликува снимка на мюсюлманки с покрити лица, които уж се тълпят в избирателна секция, заедно с думите: „И отново питам: апартейд?“ (Палестински политици твърдяха, че снимката е фалшификат, създаден с изкуствен интелект.)
За Липщадт кадри от гласуването на палестински граждани доказваха, че политическата система на Израел не е расистка. Но само два часа по-рано Бенямин Нетаняху беше публикувал реклама, в която използваше същите тези кадри. И рекламата беше, да кажем, расистка. На фона на видеото с гласоподаватели, яздещи на гърба на камили, рекламата на Нетаняху предупреждаваше: „Те ще се стекат в големи маси към избирателните секции.“ Наложена върху снимката на жена с воал, рекламата предупреждаваше: „Безпрецедентна избирателна активност. За арабските партии.“
Липщадт не е публикувала нищо в Туитър относно рекламата на Нетаняху. Може би просто я е пропуснала. Но ако съдим по профила ѝ в Туитър, тя е пропуснала и съобщенията от началото на този месец, че Нетаняху и неговият министър на финансите, Безалел Смотрич, са изпращали десни „изборни наблюдатели“ в палестинските избирателни секции, за да сплашват избирателите. А в края на септември тя не каза нищо за решението на Централната избирателна комисия – по-късно частично отменено от Върховния съд на Израел – да забрани на палестинските партии да се явяват на изборите в Израел. Липщадт обича да хвали Израел за това, че предоставя право на глас на своите палестински граждани. Тя проявява далеч по-малък интерес към това да се противопостави на израелските лидери, когато те се опитват да отнемат това право.
Не е само тя. През целия изборен ден същите лица и организации, които редовно оправдават контрола на Израел над около 5,5 милиона палестинци без гражданство и лишени от избирателни права в Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим, възхваляваха Израел за това, че е позволил на около 2 милиона палестински граждани да гласуват на територията на самата държава Израел. Конгресменът от Ню Джърси Джош Готхаймер написа в Туитър, че Израел е потвърдил статута си на „единствената демокрация в региона“, защото „арабските граждани на Израел, мъже и жени, се явяват да гласуват в исторически голям брой“. AIPAC отбеляза, че „еврейски, християнски, мюсюлмански и друзки израелци гласуват, за да изберат следващия Кнесет“, което „подчертава разнообразието на Израел и неговата непоколебима ангажираност към демократичния процес“. Американският посланик в Израел Майк Хъкаби изрази възхищение, че „арабите гласуват по същия начин като израелците. Процесът е спорен, но това е демокрация!“
Как реагираха тези израелски апологети на опитите за сплашване на палестинските избиратели и за забрана на палестинските партии? Съдейки по профилите им в Twitter през последния месец, те реагираха по същия начин, по който реагира Липщадт: мълчаха.
Тази ограничена гледна точка не е случайна. Това е единственият начин да се избегне сблъсъкът с противоречието между демокрацията и еврейското превъзходство. Липщадт, Готхаймер, Хъкаби и AIPAC приветстват гласуването на палестинците, защото то подсилва демократичния имидж на Израел. Но в една еврейска държава правото на глас на палестинците е неизбежно ограничено и условно. Тъй като евреите трябва да управляват, Израел не може да предостави право на глас на палестинците в Западния бряг и Газа, тъй като това би застрашило еврейското избирателно мнозинство в Израел. И тъй като евреите трябва да управляват, партиите, избрани от палестинските граждани на Израел, не могат да бъдат равноправни партньори в израелското правителство. Оспорването на тези ограничения би означавало оспорване на самата еврейска държавност. Ето защо те трябва да бъдат решително игнорирани.
Ако през следващите месеци израелските лидери сформират правителство, в което палестинските партии участват като по-малки партньори, Липщадт, Готхаймер, Хъкаби и AIPAC вероятно ще се възползват от това, за да похвалят отново израелската демокрация. Но това е малко вероятно. Нафтали Бенет и Авигдор Либерман, две ключови фигури в коалицията срещу Нетаняху, вече се ангажираха да не се присъединяват към правителство с участието на палестински партии, а лидерът на тази коалиция, Гади Айзенкот, набеляза условия, които правят такова партньорство изключително трудно. Те знаят, че Нетаняху – който сега твърди, че палестинците са „откраднали“ изборите чрез измами – ще демонизира жестоко всяко правителство, което не се състои изцяло от евреи. Трагично е, но е вероятно опонентите на Нетаняху да решат, че позволяването на палестинските партии дори и на подчинена роля в правителството нарушава свещения принцип на еврейския суверенитет. Ако това се случи, Липщадт, Готхаймер, Хъкаби и AIPAC тихо ще се съгласят. Защото за тях израелската демокрация е просто опорна точка. Еврейското превъзходство е това, което наистина има значение.
Защитниците на Израел обичат да използват палестинските граждани на Израел като фасада. Но само докато не прекрачат прага на входната врата.
Питър Бейнарт е колумнист в „Ню Йорк Таймс“, главен редактор на „Jewish Currents“, професор в Училището по журналистика „Нюмарк“ към Градския университет на Ню Йорк, както и автор на „The Beinart Notebook“ – седмичен бюлетин. Най-новата му книга е „Да си евреин след разрушаването на Газа“
About The Author
