На израелския външния министър Гидеон Саар не му хареса достойният избор на Нави Пилай за лауреат на Нобеловата награда за мир. Подобно на друг министър на пропагандата, министърът, чрез своя говорител, излезе с изявление, в което заяви, че „Йозеф Гьобелс вероятно аплодира в ада“.
Комитетът избра образцов човек, който е посветил живота си на борбата за правата на човека, а аплодира в ада, според Саар.
Една жена, която се е борила за спазването на международното право – система от закони, възникнала от руините и унищожението, посети от Гьобелс и неговите съратници, получава отвратителна реакция от външния министър на страната на наследниците на Гьобелс. Когато става дума за подла пропаганда, Гьобелс и Саар имат много общо, въпреки всички различия.
В крайна сметка, как се държаха Гьобелс и неговите съмишленици по онова време? През 1936 г. Адолф Хитлер и Гьобелс нападаха друг лауреат на Нобеловата награда за мир – германския журналист и пацифист Карл фон Осиецки, който получи наградата през 1935 г. и беше поставен под арест. Историкът Адам Раз разказва как Хитлер обявява, че на германците вече няма да бъде позволено да получават тази награда, а неговият министър на пропагандата дава заповед да бъде връчена алтернативна награда.
Хитлер и Гьобелс твърдяха, че зад решението да се присъди наградата на Осиецки стоят евреите. Деветдесет години по-късно Израел твърди, че зад избора на Пилей за лауреат стоят антисемитите.
Не, Саар, Гьобелс не аплодира. Той се обръща в гроба си, когато вижда, че жена като Пилей – решителна тамилска индийка от Южна Африка, съдия, съдила хора, обвинени в престъпления срещу човечеството, и борец срещу расизма в своята страна и по целия свят – получава тази награда.
Ако Гьобелс има причина да аплодира, то тя е, когато види какво се е случило със страната, възкръснала от пепелта на Холокоста. Когато Гьобелс вижда как светът открива прилики между това, което се случи в Германия през 30-те години на миналия век, и това, което се случва в Израел през 2020-те години, той се наслаждава на срамната ирония на историята.
От ада Гьобелс аплодира извършителите на геноцид по целия свят, особено този в Газа, който беше извършен от потомците на неговите жертви. Пилей беше първата, която го описа като такъв в Организацията на обединените нации. Тя също така се изказа категорично срещу военните престъпления, извършени от „Хамас“ на 7 октомври. Пилей не е антисемитка и дори не е антиизраелска. Тя е жена със съвест, която светът сега възхвалява, и то с пълно право.
Реакцията на Саар говори предимно за самия него, за неговата подлост и нивото на аргументите му. Светът чу реакцията му и се утвърди в усещането си, че Израел се изключва от семейството на нациите. Саар също така омаловажава Холокоста. Израел, който с право е шокиран от всяко сравнение между действията си и Холокоста, дръзва да възприема борец за справедливост като любимец на нацистите.
Но проблемът е много по-дълбок и по-широк. След три години на кръв и разруха в ивицата Газа, предвид широкия глобален консенсус, че Израел е престъпил границата в своята отмъстителна кампания, Израел все още признава само един начин да отговори на критиците си: необуздана агресивност, обвинения в антисемитизъм, отправени към целия свят, нападки срещу посланиците, без да хвърли нито един честен и справедлив поглед към себе си.
Как може човек да погледне към Газа и към това, което Израел ѝ е причинил, без да изпитва тежко чувство на вина, без да поеме дори и капка отговорност и да приеме дори и най-малката част от нея? За Израел геноцидът, който е извършил, е по вина на антисемитизма и на света, а не негова собствена.
Като дете, което не понася критика и винаги обвинява всички останали, освен себе си, Израел обвинява целия свят. Това не е само инфантилно – това е разрушително. Докато Израел не е готов да погледне какво е причинил и да признае, поне частично, престъпленията си, той никога няма да се промени.
Докато продължава грубо да осъжда, както направи Саар, всеки, който го критикува, той ще бъде изключен. Колко красива и благородна би могла да бъде една различна реакция от страна на Израел. Например: Поздравяваме Пилей, навеждаме глави в знак на уважение към нейната работа, дори ако по отношение на Израел тя е преценила твърде строго.
About The Author
